Голямата актриса П. Джукелова за тв сериала „Вина“, сниман край Мелник: Мястото е вдъхновяващо, хората гостоприемни и топли

Параскева Джукелова е една от големите звезди в нашумелия тв сериал „Вина“ ,сниман край  Мелник,  в който играе съпруга на Михаил Билалов. Новият филм на един от най-успешните ни режисьори Виктор Божинов бързо си спечели похвали и от публиката, и от критиката. На фона на някои злополучни и скандални заглавия напоследък, събрали много хейт в социалните мрежи, „Вина“ се откроява с добър сценарий, елегантна режисура и осезаемо актьорско присъствие, в което изпъква тъкмо актрисата от Народния театър Параскева Джукелова. ,пише Ретро бг 
 
- Параскева, сериалът „Вина“ се радва на масово одобрение сред публиката за разлика от доста други поредици напоследък. На какво отдавате успеха му? 

- Аз не искам да противопоставям сериала „Вина“ на нищо. За мен е важно, че има зрители, които го гледат, следят го и го очакват. Мисля, че това се дължи първо на добрия сценарий. Знаем, че драматургичната основа е важна и основополагаща. Трите сценаристки Ваня Николова, Нели Димитрова и Екатерина Николова положиха много усилия първо да се запознаят с винопроизводството, с хората, които се занимават с това, направиха проучвания и срещи. Тоест идеята всичко да е максимално автентично, е суперважна. Защото мисля, че напоследък почваме да правим някакви неща, без изобщо да сме ги изучили дълбоко.

Какво имам предвид – това, че примерно Елена Телбис трябваше малко да поработи и да поизучи какво е да си енолог. Че сценаристите, пък и Виктор като режисьор правиха доста дълъг проучвателен период, запознаха се с проблемите, които имат хората в тоя бизнес. Въпреки че сюжетът не се върти само около това. Другият фактор за успех е добре подбраният екип. Виктор винаги се е придържал към това, че му трябват хора, които да са максимално подходящи за съответните роли. Ако трябва да го наречем с една дума – говорим за професионализъм. Това, което вече в много сфери в България почти липсва. 

- Според зрители и критици „Вина“ се откроява като сериала, заснет с най-много вкус. 

- Това зависи от екипа. Трябва да кажем, че в основата стои режисьорът, който сам държи на този определен вкус и на това ниво. И естествено, добрите оператори, които работиха с нас. Все пак и БНТ дава спокойствие, въпреки че пак се бързаше, имаше някакво напрежение в сроковете. Но националната телевизия е единствената, която дава някакъв въздух за работа. Искам да кажа, че кино не се произвежда на конвейер. Иска си време да се направи сцената. В сравнение със сериали, в които съм участвала и в които бях с повече епизоди, там нямахме време дори за „Здравей – здрасти“. Започваше да се снима сцената, без изобщо да сме огледали къде се намираме, какво става. Това са важни неща. А във „Вина“ не беше така. Режисьорът се опитваше да ни вкара в обстоятелства, да порепетираме, да имаме спокойствие. Мисля, че огромно значение има и мястото, където снимахме, хората бяха изключително гостоприемни, самият край Сандански, Мелник е хубаво място, вдъхновяващо. 

- Колко вино изпихте по време на снимките? 

- (Смее се.) Аз не знам колко са изпили другите. Със сигурност аз открих по някакъв начин виното, защото преди това не съм му била чак такава почитателка. Започнах да се интересувам и да го ценя малко повече. Но не сме прекалявали. Няма и как. Когато работиш, трябва да си на фокус. 

- Имаше ли за вас някакво предизвикателство в ролята на отчаяната съпруга Цвета? 

- Има предизвикателство, защото аз по принцип не съм като нея. Не съм човек, който ще си мълчи и ще се съгласява. Но нека да видим как се развива героинята все пак. Винаги има актьорски предизвикателства, когато има добре написани драматургични задачи и обрати. 

- За втори път играете съпруга на Михаил Билалов, да не ви излезе име? 

- Не, не мисля. Хубавото в случая е, че повечето хора не се сещат. Защото играхме съпрузи в „Голата истина за група Жигули“, но там имахме съвсем различни взаимоотношения. И слава Богу, никой не прави паралел. Защото просто тук сме други човеци. 

- Що за партньор е Билалов? 

- Чудесен, много леко се работи с него. Въобще с всички колеги, с които се срещнах там, работихме добре. 

- В социалните мрежи често се среща мнението за вас по повод „Вина“ – „Като се появи Параскева Джукелова, си казваш: Е, това е актриса! “. Ласкаете ли се? 

- Аз мисля пък, че колегите се справят прекрасно. Особено младите много ми харесват. Мишо е перфектен. Но някой може да има пристрастия към един или към друг, това си е нормално. Но аз имам своите забележки към играта си. Когато човек не се снима толкова често, по някакъв начин изпитва притеснения, когато отново влезе в режим на снимки. 

- В сериалите напоследък се появяват доста нови лица, което е добре, но има критики, че някои изглеждат като натуршчици, че рецитират, че стоят неестествено. Защо често има проблем с актьорите в българското кино, на образованието в НАТФИЗ ли се дължи това? 

- Не мисля, че се дължи на НАТФИЗ. По-скоро мисля, че се дължи на липсата на опит и на липсата на здрава режисьорска ръка. Тоест, ако режисьорът не позволи на актьорите да театралничат, да речем, в лошия смисъл на думата. Защото повечето актьори в България предимно играят в театъра и там са други изискванията. Това е, което би било проблем, ако режисьорът не обере или не насочи правилно енергията на актьора. 

- Изиграли сте забележителни главни роли в „Сезонът на канарчетата“, „Суламит“, „Изпепеляване“... В какъв образ ви се иска да се превъплътите сега на голям екран и с кой режисьор искате да работите? 

- Спряла съм да си правя такива планове, защото това първо рядко се случва. Не съм мислила. Със сигурност има прекрасни и партньори, и режисьори, с които бих работила. Може би пък е хубаво да си го намисля и да ми се случи, не знам как е тая работа с енергията в природата. С времето откривам, че не е толкова важна героинята, за която си си мечтал, а екипът, с който ще работиш на сцената или на екрана. Партньорите, режисьорът, добрият текст, с добро послание са по-важни, отколкото конкретен персонаж. 

- Отказвали ли сте роля в сериал или игрален филм? 

- Отказвала съм, да. 

- Защо? 

- Понякога заради отношението на продуцентите. Някой път са се отнасяли, как да кажа – в смисъл „ако не си ти, ще дойде друг“. Ако виждаш, че отсреща не те искат теб точно за ролята, няма какво да се напъваме. 

- Много хора си мислят, че звездите от екрана са преуспели във финансов план хора. Така ли е, добре ли може да живее актьорът в България от снимките на един сериал например? 

- Не мисля. Така са събрани бюджетите и така е намалено всичко... Чувала съм от колеги, че приключвайки сериал, всъщност са на нула. И то дълъг сериал, с успешни персонажи, със слава, която имат сред публиката. Научиха се продуцентите и телевизиите, че могат да правят с малко. В същото време, когато правят нещо с малко средства, то си личи. 

- Ще ви гледаме ли скоро в нов игрален филм? 

- Да, очертават се снимки, но нека да не издавам, още нямам подписан договор. Като започне, ще се чуе. 

- Отбелязахте по бляскав начин в Народния театър 30 години на сцената – на какъв етап от кариерата си сте? 

- Е, имаше среща с публиката. Чувствам се като в началото. Всеки път трябва да се доказваш. Няма как да лежиш на стара слава. Още повече че хубавите женски роли винаги са малко.