Ехо от една злокобна нощ! "Александър и Методи, спомнете си“: Благоевград търси истината за Ивана чрез мълчалив обществен натиск 

 
Мистериозни послания, разлепени по дърветата в Благоевград, се превърнаха в поредния силен вик за справедливост след нелепата смърт на 16-годишната Ивана, паднала от 5 етаж на жилищен блок в кв. Струмско. Краткото, но стряскащо изречение „Александър и Методи, спомнете си“ се появи по улиците на града дни след като ученичката загуби живота си при падане от петия етаж на жилищен блок в квартал „Струмско“. Посланието е директен апел към паметта и съвестта на двамата ключови участници в трагичния купон с наркотици, белязал нощта на 24 май. 
Зад краткия текст се крие огромното напрежение в града и гневът на местната общност към стената от мълчание и амнезия около случая. Имена визират 20-годишния студент Александър Георгиев, който беше задържан и впоследствие освободен от съда поради липса на достатъчно доказателства, и абитуриента Методи Симеонов, за когото стана ясно, че също е присъствал на фаталното събиране и е употребил LSD. 

Докато разследването се опитва да сглоби детайлите от фаталната нощ, в която друго 17-годишно момче също пострада след падане, близките и съгражданите на Ивана настояват за пълно разкриване на истината. Обществеността в Благоевград реагира остро на първоначалното освобождаване на обвиняемия Александър, което провокира масово мълчаливо бдение пред Съдебната палата и принуди Окръжната прокуратура спешно да протестира мярката за неотклонение. 
Появата на бележките по дърветата съвпадна и с публичното изявление на майката на Методи, която в емоционален пост призна родителската вина за случилото се, но едновременно с това подчерта, че синът ѝ вече плаща огромна цена заради обществения натиск. Въпреки твърденията на защитата и близките, че младежите не помнят или са дали пълни показания, хората в Благоевград отказват да приемат забравата като оправдание. 
Разлепените по дърветата бележки показват, че градът няма да позволи случаят да бъде затулен. Те са символ на непримиримостта на едно общество, което, по думите на опечаления баща на Ивана, иска „държавата да се събуди, за да няма живи дилъри и мъртви деца“. За Благоевград думите „спомнете си“ не са просто призив към двама младежи – те са ултиматум, че истината за Ивана трябва да излезе наяве, преди градът да е загубил още едно от децата си в капана на дрогата и мълчанието. 

П. Пенева