Шефът на ШК “Виктори” М. Атанасов: Взимали сме и заеми, за да завършим годината

Президентът на ШК “Виктори” /Бл/ Марин Атанасов изживя много радостни мигове във връзка с представянето на състезателите от началото на сезона. За първи път в 12-годишната си история благоевградският клуб има мъжки и женски отбор в “А” група, с което в момента могат да се похвалят само пловдивските “Локомотив” и “Локомотив 2000”. Ветераните на “Виктори” изненадаха фаворитите в Червен бряг и спечелиха сребърни медали като съвсем малко не им достигна да се преборят за титлата. Освен с трудоемката председателска работа М. Атанасов е натоварен и с треньорски задължения в Детско-юношеската школа на клуба, която за съжаление е самотен оазис в Пиринско през последните 20 години.

- Г-н Атанасов, “Виктори” е сред младите клубове в България, а през последните 4-5 години не излиза от челната петица по спечелени точки? В тази класация дори сте първи за 2010 г.?

- Това се дължи на правилната политика на Управителния и Контролния съвет на клуба. Важна роля за успехите играе и помощта на родителите. От всичко това изпитвам голямо удоволствие, вярвам че същите са и чувствата на колегите. За нас показателни са думите на доскорошния президент на БФШ Стефан Сергиев, който остава в историята като един от най-успешните ръководители на федерацията. Той бе на откриването на новото клубно помещение, уважи 10-годишния ни юбилей и често гостуваше в Благоевград във връзка с мемориала “Васил Сотиров”, който вече е част от турнирите за Купа България. Неговата безпристрастна оценка, че за много кратък период “Виктори” е израстнал и станал един от водещите в страната, е достатъчно красноречива.

- Благоевградският клуб съвсем не е от най-мощните финансово, как тогава успява да бъде конкурентен на гиганти като “Локомотив” /Пд/, “Локомотив” /Сф/, “Н. Войнов”, “Лукойл Нефтохимик”, ЦСКА...?

- По големина на бюджета вероятно сме извън първите десет. Това обаче не е главното, защото повечето от финансовите средства на големите клубове гълтат мъжките отбори, в които се състезават силни гросмайстори. Нещата обаче се променят. Забелязвам, че пловдивските и софийските клубове вече започват да обръщат сериозно внимание на подрастващите. Ние организираме състезания за всички възрасти - от ученици до ветерани. Работим и в детските градини.

- Колко пари са нужни годишно, за да се положи началото на детска школа?

- Около 5000 лева. Нашият спорт не изисква скъпа екипировка. Трябва само да се намери подходящо помещение и да се набавят шахове и часовници. Разходите доста се завишават по-късно, когато се тръгне по състезания. Тогава се покриват пътни, нощувки, храноден и такси за участие. За разлика от болшинството други спортове шахматните турнири продължават по-дълго, понякога по 7-8 дни, което оскъпява престоя.

- Какъв е бюджетът на “Виктори”?

- Малко под 15 000 лева. Случвало ни се е и да взимаме заеми, за да завършим годината. Всичко обаче се отчита до стотинка и обикновено в края на сезона, като направим финансовия отчет, сме 2-3 лева на загуба или някъде толкова на плюс. Това е факт, въпреки че сме свили разходите до миминум и не играем на всички турнири, а се придържаме към тези от официалния календар на федерацията, защото те носят точки. Работата на ръководството е напълно прозрачна и всеки от членовете може да се увери в това.

- Кои са източниците на издръжка?

- На първо място средствата от Министерството на физическото възпитание и спорта, които получаваме съобразно постигнатите успехи за изминалата година. Събираме доста точки, но всяка година стойността им намалява и това се отразява на постъпленията. Важно перо в бюджета ни в последните 2 години е финансовата помощ, която Община Благоевград отпуска на клубовете. Там принципът на разпределение на парите е идентичен с този в МФВС. Другите ни източници са спонсори и членски внос.

- Парадоксалното е, че в България участието в “Б” група излиза по-скъпо от това в елита. Това поне година ще работи в полза на “Виктори”, но по какъв начин смятате да оцелеете сред най-добрите, където изпадат 2 от 8-те тима?

- Преговаряме с нови попълнения, защото без такива ще ни бъде неимоверно трудно да останем в групата. Огромно е нашето желание да привлечем благоевградския международен майстор Киприан Бербатов. С гросмайстор Кирил Георгиев сме говорили, но неговите финансови изисквания са високи, което е напълно разбираемо. Преговаряме с дупнишкия международен майстор Николай Милчев, засега обаче няма конкретен резултат.

- Как си обяснявате факта, че в Пиринско “Виктори” е единственият клуб, който развива шахмат за подрастващи? Бледи опити с малобройни групи се правят на няколко места - примерно в Петричко и Неврокопско, но без участие в държавни първенства засега.

- Обикновено в България, а и по света, повечето хора се хвърлят с желание в начинания, които носят големи и бързи дивиденти. В нашия спорт възвръщаемост практически няма. Може би това е една от причините. За да изградиш един гросмайстор, който да стане успешен професионалист са необходими 10-15 г. неуморна работа, а гаранция, че всичко ще се получи, никой не може да даде. Съвсем не стоят така нещата във футбола, където с продажбата на няколко 19-20-годишни играчи клубът би се самоиздържал.

- В Петрич има двама гросмайстори - Кирил Георгиев и Григор Григоров, но школа няма?

- Високото спортно майсторство не е гаранция. За да има школа трябва някой да полага грижи за нея, да обича шахмата и работата с деца. За треньора не е достатъчно само да бил добър състезател. При всички положения обаче наличието на гросмайстори е от полза, защото те могат да допринесат за израстването на талантите.

- Виждат ли се последователи на мм Киприан Бербатов - гордостта на благоевградския шахмат и школата на “Виктори”?

- На този етап нямаме състезател с неговите успехи в отделните възрастови групи, но такъв липсва и в цялата страна. Надеждите ни са насочени към Веселин Методиев, на когото предстои участие на европейско първенство, Костадин Джалев, Йордан Портокалски. Добре вървяха Георги Славков и Зорница Пулева, но те предпочетоха да обърнат повече внимание на образованието си, за което в никакъв случай не можем да ги виним.