Шефът на "Малеш" Валентин Чиликов: Странен клуб сме

С президента на “Малеш” Валентин Чиликов разговаряме в хода на подготовката на тима, стартирала преди седмица. След изненадващо обявена абдикация за няколко месеца от оперативните дела на синьо-червените, през които микревци преживяха сериозни колизии, кметът на община Струмяни отново е на върха на пирамидата, довела селския отбор на “Малеш” до професионалния футбол у нас и паметно участие в 1/8 финален мач от турнира за Купата на България срещу бъдещия й носител ЦСКА през есента на миналата година.

- Г-н Чиликов, след месеци на финансова несигурност и слухове за служебна раздяла с професионалния футбол заради безпаричие, как стана така, че скромният “Малеш” се превърна в удобна дестинация за множество нови, пък и за бивши футболисти на тима от село Микрево?

- Ние сме странен клуб. При нас може на доказан футболист да не му потръгне според очакваното, както е възможно и посредствен изпълнител да стане звезда. Най-голямото преимущество на “Малеш” е в колектива. Мога да твърдя, че през тези години, докато се катерехме в йерархията на родния футбол, с малки изключения случвахме все на мъжки момчета. Ще се задоволя с един пример само - нашият сегашен вратар Васил Василев-Дзоф не е свързан нито родствено, нито емоционално с Микрево, градил е кариера в далеч по-големи тимове от “А” група през годините.

Сега не дава и дума да се изрече за напускане, макар че ние не бихме му попречили. Преди месец Дзоф отказа оферта от кипърски отбор, където месечната му заплата щеше да се равнява на половингодишната при нас. За това става дума, когато говорим за чест, лоялност и други подобни нравствени категории.

- Очертава се като напълно възможно завръщането на едни от местните любимци допреди няколко години Александър Русков...

- Сашо е винаги добре дошъл при нас. Той освен че е добър футболист и голмайстор, е и истински човек. В един от последните му мачове с екипа на "Чавдар” /Етрополе/ бяхме победени в Микрево с негово попадение. Малко след това треньорът на гостите го смени и нашата публика го изпрати с аплодисменти. След края на мача Русков се прегърна с всеки от бившите си колеги от “Малеш”, поздрави се с всеки от нашето ръководството. Не ми се дават примери в обратната посока, защото за жалост те са повече. Вангел Стоянов също пожела да се върне, но след януарските събития той е затворена страница за “Малеш”. След множеството хули от негова страна по наш адрес и едно половинчато решение на БФС каква реакция очаквате от нас сега"

- Провокирате следващия въпрос. Как ще коментирате случващото се с “Вихрен”?

- Мнозина навярно очакват да съм щастлив от случващото се с футбола в Сандански. Ще трябва обаче да ги разочаровам. Напротив, съжалявам за това, че и “Вихрен” заедно с останалите традиционно добри школи от поречието на река Струма в миналото - “Марек” /Дупница/, “Пирин” /Благоевград/ и “Беласица” /Петрич/, сега са в подобна ситуация. Парадоксално е, че засега оцеляват отбори с недотам славна история и традиции като Банско, Симитли и ние в това число. От все сърце желая на по-горе цитираните градове час по-скоро да се завърнат на професионалната футболна карта у нас, където несъмнено им е мястото.

- Ще бъде ли готов “Малеш” да повтори достойната футболна есен от миналата година?

- Това е въпрос по-скоро към спортно-техническото ръководство в лицето на старши треньора Пламен Мицански, който се ползва с безграничното ми доверие. Аз нямам съмнение, че ще бъдем по-силни в предстоящата кампания. Вероятно ще се обвържем и с по-качествени футболисти, които да допълнят сегашния ансамбъл. Договорихме вече по-голямата част от контролите, хубаво е, че отново ще срещнем качествени съперници в предстоящите проверки. В по-общ аспект, опитваме се да подобрим състоянието на тревното покритие на официалното игрище, което пак ни създаде проблеми в края на шампионата, ще има и някои конструктивни и строителни промени и около него.

- Накъде според Вас ще върви футболът в България в обозримо бъдеще?

- Не трябва да си кой знае какъв специалист, за да се убедиш, че нещата не вървят на добре. Кризата се усеща и при така наречените грандове, какво остава за малките клубове. Според мен, докато държавата не реши кардинално да пристъпи към субсидиране на футболните клубове, всичко ще продължава да се решава половинчато, на парче, за момента. Така обаче промяна към по-добро няма как да постигнем, а такава се налага от самосебе си. Пък и никак не е приятно да си в четвърта урна за жребия за световното първенство например.