Шеф на ските за Банско: 120 милиона гледат състезанията, това е безценно за България

Вицепрезидентът на федерацията ни по ски Георги Бобев говори по всички актуални въпроси за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Трите старта от Световната купа по ски алпийски дисциплини за жени в Банско без съмнение бяха най-важното спортно домакинство за страната ни за 2020 година. Отново цял свят насочи поглед към зимен курорт номер 1 на Балканите. Заслужените похвали от висшите етажи на международната федерация по ски относно организацията, вече не са нещо ново за Банско и българската федерация. България вече се утвърди трайно на картата на световните ски. Заслуга за това имат не само престижните домакинства и акостирането на най-добрите алпийци у нас. Но също и добрите резултати на Алберт Попов в жестоката конкуренция на мъжките ски.

- Здравейте, г-н Бобев! Благодарим ви, че приехте поканата да гостувате в „Код Спорт“! Още е далеч да говорим за края на сезона, но какво бихте искали да отбележите до този момент?
- Сезонът действително е в разгара си. Трябва да отбележим да сме горди, че успяхме да проведем с изключителен успех Световната купа в Банско. Една страхотна емоция! Три старта в най-трудните дисциплини за организация – скоростните две спускания и един супергигантски слалом. За нас сезонът не е приключил, разбира се, но един много сериозен проект, какъвто е Световната купа е зад гърба ни с успешен край. Това може само да ни радва!

- Банско отново събра елита в женския алпийски спорт. Отново празник за феновете на ските, отново се говори за България. Колко трудно е обаче да си домакин на стартове за Световната купа?
- Това е много хубав въпрос, тъй като малцина от тези, които присъстват или се наслаждават пред телевизорите на Световните купи по ски, знаят, че зад едно домакинство седи ужасно много работа. Ските са един от най-старите и най-популярни спортове в света, с повече от 150-годишна история на организирания ски спорт. В света има над 2000 ски курорта, а около 200 от тях непрекъснато се конкурират за домакинство на спортни състезания от най-различни формати, в това число и Световните купи. Естествено, спортът се казва алпийски ски и неговата родина са Алпите. Северна Америка и Скандинавия са традиционните дестинации. Много трудно е за една малка държава като България да се нареди на картата на големите ски. Неслучайно в последно време се говори, а и фокусът се измести върху Азия. Последните зимни олимпиади са в Азия. Там има голям бум на зимните спортове и огромен интерес. За нас е голяма чест и привилегия да сме в една много елитна компания на домакини. Веднага трябва да направим паралел – в същия уикенд, в който бяха състезанията в Банско, се проведоха едни от най-старите и престижни стартове в Кицбюел, които честваха своята 80-годишнина. Да си там в този клуб е действително въпрос на престиж и много голяма отговорност.

- С какво впечатлява курорт номер 1 на Балканите – Банско?
- Банско впечатлява с една отлична организация, която ние успяхме да създадем през годините. За да можем да се конкурираме с най-добрите, ние трябва да предложим нещо повече. Ако на тях може да им простят някои дребни грешки в организацията или в провеждането на самото състезание, към домакини като Банско обикновено са безкомпромисни. Затова ние се стремим да гарантираме едно много високо качество на предварителна организация, на посрещане на гостите, на провеждане на състезанията, за да може да сме конкурентни и да имаме очи да искаме и в следващи години да сме част от календара.

- Какъв е ефектът от домакинството на Банско? Икономически, имиджов?
- Имиджовият ефект е много голям. За състезанията от Световната купа глобалната аудитория на сезон е някъде около 3 млрд. зрители. Отделните стартове се наблюдават от средно между 100 и 200 млн. зрители. Тази година донякъде имахме късмет да сме заедно със състезанията в Кицбюел, които са най-гледаемите в света в ски алпийските дисциплини. Тази комбинация по отношение на имиджа вероятно ще е изключително ползотворна за Банско. Цифрите ще излязат в края на месец май за глобалната телевизионна аудитория, след като свърши сезонът и се обработят всички данни. Но действително разчитаме на една много сериозна аудитория в целия свят. Имаме статистка от предишните Световни купи, които показват, че средно 100-120 млн. зрители са наблюдавали състезанията в Банско за един уикенд. Как може да се оцени този ефект за България? Той е неоценим. Самият факт, че България с Банско, с нашите планини присъства три дни в световния телевизионен обмен, пряко предаване по някои от най-големите телевизии в ключови за зимните спортове пазари като Германия, САЩ, Швейцария, Австрия, Италия, това е неоценимо. Сами виждате, че в последните десет години не само в Банско, а и в останалите ски центрове, благодарение и на многото домакинства на спортни прояви и на инвестиции в инфраструктурата, значително се повиши интересът към тях. Зимният туризъм е изключително свързан със зимните спортове, с домакинствата на големи спортни прояви. Това е глобална тенденция, не е някакъв феномен само при нас. Със сигурност и тази Световна купа ще има позитивен икономически ефект върху развитието на зимния туризъм.

- Каква е ролята на министерството на спорта в най-голямото спортно събитие у нас, което се организира през 2020 г.?
- Разбира се, трябва да изкажем благодарност към министерството на младежта и спорта за подкрепата, която те осигуриха за провеждането на тази купа. Ние работим с един много сериозен бюджет за мащабите на България, който е много трудно да бъде попълнен. Основно перо в този бюджет е министерство на младежта и спорта с проекта, с който кандидатствахме и субсидия от 1,2 млн. лв. Общият ни бюджет е 4,5 млн. лв., с участието на много сериозни международни и български компании като спонсори. За да може да се осигури този бюджет и да се проведат състезанията качествено, безусловно без подкрепата на държавата, на министерството на младежта и спорта, това не може да се реализира.

- Веднага възниква въпросът за опашките пред кабинковия лифт. Кога най-накрая ще има втора кабинка или това е утопия?
- Не бих разглеждал този въпрос така – дали втора или трета кабинка… Някак си дебатът беше сведен до едно конкретно съоръжение, което е много тъжно с оглед развитието на зимните спортове. Който се интересува, знае, че годишно в Европа се строят между 150 и 180 лифтови съоръжения. За тези 10 години или дори повече, откакто се води този дебат, в Европа са построени нови или са обновени стари над 2000 съоръжения. Тъжно е, защото България има чудесни възможности за развитие на зимния спорт и туризъм. Има страхотна история. Ето, в нашата федерация чествахме 95 години от организирания ски спорт в България. Ние сме една от федерациите съоснователки на световната ски федерация преди почти 100 години. България има чудесна история, чудесни природни дадености за развитие на тези спортове и е много жалко, че благодарение на противоречия, които не могат да се преодолеят… Трябва да има една по-активна политика в тази област. Можем да разполагаме с много по-модерна ски инфраструктура. По различни статистически данни и то не наши, трябва да подчертая, защото винаги предпочитаме чуждата статистика, а не нашата, в България има около 500 хиляди, които активно се занимават със зимни спортове. Това съвсем не е малко. Всички тези любители на планината, на природата действително заслужават да имат по-добри условия.

- Има още една тема, която вълнува хората, живеещи в София. Не знам дали вие може да отговорите на този въпрос, но кога на Витоша ще могат да се карат ски така, както беше преди 20-30 години?
- Малко ще ви поправя – на Витоша не би трябвало да се карат ски като преди 20-30 години, а като през 2020 г. Това е една много болна тема за всички софиянци, за всички, които сме прокарали ски на Витоша, сред които съм и аз. Витоша застина в своето развитие някъде преди 40 години, когато са построени последните съоръжения. Витоша беше притегателен център не само за софиянци, а и за спортни събития. Знаете, че има провеждани Европейски купи, два пъти Университетски зимни спортни игри. Три пъти София, заедно с Витоша, беше кандидат за олимпийски игри. За последно за младежките зимни олимпийски игри през 2024 г. Това е изключително болна тема. На този въпрос трябва да се намери решение в най-скоро време. То зависи изцяло от държавните институции, които са ангажирани със стопанисване на планината. За съжаление, в момента административната и законовата рамка в такава, че не позволява тези съоръжения да се подменят с нови. Да не навлизам в тази тема, която е доста експертна, но като цяло резултатът е такъв, че 2020 г. ние сме принудени на ползваме съоръжения, най-новото от които е изградено през 1980 г. Трудно се коментира тази тема. Считам, че всички, които обичат Витоша и планината, трябва да са много по-активни, да изискват от общината, от държавата да предприеме съответните стъпки и мерки, така че да се даде възможност съоръженията на Витоша да се обновят.

- Как се отнасяте към твърденията, че пистите и съоръженията на Витоша не се реновират за сметка на Банско?
- Това е по-скоро несериозно. Както споменах, в България има около половин милион души, които активно се занимават със зимни спортове. Общият лифтов капацитет на всички съоръжения във всички зимни центрове в България не е повече от 25 хиляди души на час. Да се говорят подобни неща е меко казано несериозно. На Витоша няма възможности да се създаде и да се развие много голяма ски инфраструктура. Необходимо е тази, която съществува, да се даде възможност да се обнови. Имаме конкретни планове заедно с „Витоша ски“ – дори да се подменят изцяло всички съоръжения и да се изградят нови, капацитетът едва ли ще е повече от 5-6 хиляди души на час. С оглед на почти двумилионния град, който е в краката на Витоша, това е крайно недостатъчно. Още повече, че със съвременните възможности за транспорт, ски зоните и в Банско, и в Боровец са достъпни на ежедневна база. Човек може да избира къде се чувства най-добре и най-комфортно, къде му пасва профилът на терена на пистите. Витоша е част от възможностите, които нашите планини дават и трябва много по-сериозно да се използват.

- Как ще коментирате представянето на Алберт Попов до момента през сезона?
- Алберт Попов прави един стабилен сезон, може би не толкова, колкото на нас ни се иска. След големия фурор, който той предизвика през миналия сезон, особено с класирането си в меката на слалома – Кицбюел и последващият старт в Шладминг, очакванията към него се повишиха неимоверно. Самият факт, че той е постоянно в топ 30 на най-добрите слаломисти в света, е изключителен успех. Този сезон той има четири резултата в топ 30, има за съжаление няколко незавършвания и не толкова добри старта, но самото присъствие сред най-добрите слаломисти е изключителен успех. Трябва да отдадем факта и на неговата младост, липсата на опит в някои състезания, независимо, че е част от големите ски в последните пет години. Разбира се, има още възможности до края на сезона. Алберт Попов е един изключителен състезател, много мотивиран. Ние сме убедени, че той тепърва ще показва и ще доказва, че в България е имало и ще има големи скиори.

- Колко средства са нужни за издръжката на един алпиец от ранга на Алберт Попов?
- Краткият отговор е много. В момента бюджетът около Алберт, разбира се с доста условности, тъй като има разходи, които е трудно да се калкулират, трябва да отчетем и помощта на различни спонсори към него, но грубо казано бюджетът само на Алберт Попов в момента е някъде около 350 хиляди лв. на сезон.

- А в сравнение с топ 10?
- Трудно се правят сравнения, но водещите имена имат много по-сериозен екип около себе си. Скъпо е винаги да имаш на разположение огромен екип от треньори, рехабилитатори, вакс майстори, диетолози, треньори по кондиционна подготовка, възможности непрекъснато да тестваш най-добрите материали. Например около Хиршер непрекъснато има около 60 чифта ски, които той тества и над 20 чифта обувки. Действително ските са спорт, в който трябва да се инвестира много, за да се постигнат резултати. Самата подготовка се води на глетчери по цялото земно кълбо. Разходите са действително много.

- Според вас дават ли си реална сметка хората какво е постигнал Петър Попангелов в алпийските ски и какво явление е бил?
- Може би една част от хората си дават сметка от това поколение, което се лепеше пред телевизора всяка неделя през 80-те години, за да гледат Пепи в коронната му дисциплина, а такива има много. Понякога се чувстваме малко тъжно, че успехите на България, особено в зимните спортове се оценяват много по-добре навън, отколкото у нас. Може би тук по-лесно се забравят.

- Коя е причината?
- Трудно е да кажа. Все още има страшно много хора извън България, които помнят Петър Попангелов. Уважават го и си спомнят с най-добри чувства за неговите резултати, както от индустрията, така и обикновени любители на ските. Понеже съм участник в този процес, а не просто свидетел на това как тръгнахме с домакинствата на България в по-ново време, най-вече с Банско на една гола поляна и как в момента за България се знае много – за нашите курорти, за Банско, за Световната купа… Няма място по света, на което да отидеш и като кажеш, че си от България и да не отговорят: „О, да! Банско, Световна купа…“ Това е от една страна радващо, а от друга е малко смущаващо, че като че ли ние подценяваме това, което правим, от което трябва да се гордеем и да го развиваме. Трябва да търсим начини да си спомняме първо за хора като Петър Попангелов, да развиваме добрите практики, които имаме и да гледаме напред в бъдещето.

- Бихте ли дали оценка за представянето на най-добрия ни сноубордист Радослав Янков?
- Радо Янков, независимо, че възрастово е доста по-голям от Алберт Попов, но в неговия път може би има нещо сходно. Радо Янков действително направи много сериозни резултати преди няколко сезона с двата поредни глобуса, които взе. Може би най-емоционалният момент бе победата за Световната купа в България. Очакванията към него също бяха много високи. Той прави солидни резултати. Като че ли много малко не му достига да е постоянно в топ 4, в топ 8 на почти всички стартове в неговите дисциплини -паралелният гигантски и паралелният слалом. Разбира се, трябва да отчетем нещо, което е валидно и за Алберт. Спортовете стават изключително конкурентни, виждаме много малки разлики. Ще се върна на Алберт – преди няколко състезания топ 30 се затвори на 1,50 сек. Това е нещо изключително като конкурентност на тези 30 състезатели, които се класират за втория манш.

- Нека кажем, че имаме и добър състезател по ски скокове – Владимир Зографски, но нямаме шанца. Как ви звучи това?
- Звучи ми абсурдно, както предполагам и на повечето хора, които се занимават със ски скок, но това е факт, за съжаление. Зографски е много голям талант, доказан талант. Изгря преди почти десет години. С много сериозни резултати и то в най-популярните и най-гледаемите състезания – „Четирите шанци“. Световен юношески шампион. След лъкатушещ път през последните години, отново е със стабилни резултати. Той има възможностите трайно да е в топ 10, особено като гледаме някои негови резултати в тренировъчния процес. Хубаво е, че през последните седмици отново показва, че е много близо до върха. Ски скокът е изключително гледаем спортен формат, радва се на огромна популярност. Не съм сигурен за последните статистически данни, но се конкурира с алпийските ски в рамките на световната ски федерация като гледаемост. Виждате, че големите прояви в ски скока с лекота събират по 80-100 хиляди души публика, с което много малко спортове могат да се похвалят в глобален мащаб. Да имаме състезател в първите 50 или 30 на официално състезание е изключителен успех. България също има традиции. Малко хора знаят, че първото международно зимно състезание у нас през 1936 г. е по ски скок в близост до София, в Люлин планина. През годините сме имали много сериозни резултати. Помните скачачи като Брейчев и Божичков, носители на Европейската купа. Имали сме шанци в България. На Боровец е последното голямо съоръжение, което за съжаление вече много години не работи. В Самоков е едно по-малко съоръжение, което в момента работи в един детски формат. Реставрирахме го с помощта на община Самоков, но само с възможност за работа със съвсем начинаещи и малки деца. Интерес има, има деца, които обичат този спорт, но се налага всички наши състезатели да практикуват ски скока изцяло на съоръжения извън България.

- Плавно минаваме към инициативите на БФ Ски. Тази година е 12-ото поредно издание на проекта „Научи се да караш ски“. Какъв е ефектът от тази инициатива?
- Ефектът е в много насоки. Това е една чудесна възможност за една голяма аудитория от деца, които са в близост до планината, да се докоснат до ски спортовете. Започнахме този проект с министерство на младежта и спорта преди доста години със София. Разширихме географията с основните ски центрове и градовете около тях. След това през годините включихме места, които също могат да развиват ски спортове като Пловдив с местностите над града, Кюстендил, Плевен с Беклемето. В последната година включихме и деца от Троян със ски бягане. Географията на този проект се разшири много. С тази година вече са обхванати към 35 хиляди деца. Възможността, която се дава на децата да се докоснат до ски спорта е уникална. Това са четири дни изцяло поети от нас като организатор и от съответните курорти, предоставящи условия за практикуване на зимните спортове и екипировка. Тези деца могат да се докоснат до бялата магия абсолютно безплатно за тях и семействата им.

- Човек обича да мечтае – с какво са свързани вашите мечти, г-н Бобев?
- Ако говорим за зимните спортове, аз продължавам да мечтая, независимо, че реалността като че ли се опитва да унищожи тази моя мечта, че България може да бъде домакин на много голямо зимно спортно събитие. Дали ще е световно първенство в нашите спортове, дали ще е олимпиада. България има абсолютно всички дадености, има богата история в зимните спортове. Убеден съм, че има и ресурсът да се справи с едно подобно предизвикателство. Трябва да имаме повече самочувствие, трябва да вярваме повече в себе си. Ако погледнем последната олимпиада, която се проведе в Корея, една локация, която е абсолютно несравнима с нашите планини като условия, но с много сериозна държавна политика и инвестиции, проведоха една чудесна олимпиада. Продължавам да мечтая и дай боже, един ден тази мечта да ми се сбъдне! Няма голямо име в областта на зимните спортове, дошло тук в последните 15 години, в които съм част от екипа на БФ Ски, който да не е казал, че България може и трябва да развива, освен спортовете, и домакинства на големи спортни прояви. Ние сме били домакини на Световни купи не само в алпийските ски, а и в сноуборда, в ски бягането. В скока имаме много традиции и съм убеден, че при едно голямо съоръжение, със сигурност ще имаме много по-сериозни резултати в този спорт. България има възможността, има природните дадености, чудесни планини. София е град с отлична логистична инфраструктура за домакинство на големи спортни прояви. Това ми е мечтата, свързана със зимните спортове. Дай боже, един ден да се осъществи!

Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+