Петричкият футболист Кристиян Малинов с изумително откровение!

Кристиян Малинов е един от най-добрите български футболисти в последните сезони. Даже е най-добре представящият се нашенец в чужбина в момента. С екипа на белгийския Льовен халфът от Петрич играе повече от стабилно.

Бившият цесекар, който е на лагер с националния отбор преди двете световни квалификации с Литва на 9 октомври във Вилнюс и Със Северна Ирландия на 12 октомври в София, даде интервю за агенция БЛИЦ.

-В белгийската преса често те засипват с похвали заради отличното ти представяне с екипа на Льовен. Това ласкае ли те?
-Честно казано – не. Не следя пресата в Белгия.  Нито им знам езика, нито си правя усилие да си превеждам от фламандски. Избягвам да следя какво пише за мен.

-Вече си повече от година в Белгия –адаптира ли се, харесва ли ти града, в който живееш?
- Да, адаптирах се. Льовен е приятен и тих град с около 100 000 жители, един от най-хубавите в Белгия. Има университети и много млади хора. Намира се само на 15-20 километра от Брюксел. Понякога обаче ми писва от прекалената тишина и уют и предпочитам за няколко часа да отида в големия шум в белгийската столица. Човек има нужда и от такава обстановка.

-На какъв език си комуникирате в тима и с треньора?
-На английски си говоря със съотборниците ми. Треньорът пък се съобразява с играчите – на някои говори на френски, а на други като мен – на английски. Аз взех да поразбирам френския. Фламандският, който един от официалните езици в страната, обаче е много труден.

-Каква е разликата между белгийското и нашето първенство?
-Предимно физическа е разликата. Подготовката и темпото на игра са на много високо ниво. Доста по-високо от това в България. В Белгия рядко може да видиш футболисти да падат на тревата и да искат фалове. Удрят те – ставаш и продължаваш, стига, разбира се, да не е някой много тежък удар. При нас играчите с лекота се строполяват на земята. В Белгия не е така.  Кондицията е изключителна сред отборите, а тя увеличава интензитета на футбола. Чисто технически не са толкова добри.

-Последният кръг беше изгонен. Какво точно се получи на терена?
-Мачовете между Льовен и Беершот са едно голямо съперничество през годините. Има много нерви. Накрая на срещата се сдърпах с един хърватин. Разменихме си няколко не толкова приятни за ухото реплики и получих втори жълт картон. В Източна Европа сме свикнали да репликираме и да се обясняваме, но в Белгия това поведение не се толерира.

-Това ти е май едва втори червен картон в Белгия?
-Да, да. Втори е. Първият ми го показаха миналото първенство.

-А с жълтите картони какво правим. Ти си машина на терена, но кога ще изчистиш официалните предупреждения?
- Ще бъда откровен. Човек е такъв, какъвто е. Ако я нямам тази енергия, тази голяма емоция, няма да мога да играя така! Предпочитам жълтите картони, без разбира се да прерастват в червени, отколкото да съм апатичен в играта. Стана ли такъв, няма да съм на високо ниво. 

-Направи ме „застреля“ със своята откровеност!
-Ами не обичам да се извинявам, да се оправдавам и да говоря клишета. Споменах вече, че съм такъв, какъвто съм и това е. Казвам ви това, което мисля. Всъщност така се научих в Белгия. Тук хората са така – каквото си мислят, го казват. Няма изтъркани и заучени фрази.

-На терена си куче, хапеш здраво и печелиш десетки единоборства. Какъв си обаче извън него?
-Оо, по-спокоен съм. Даже бих казал – много по-спокоен съм. На терена съм на работа, а аз съм работохолик и горя в играта.

-Един тривиален въпрос – какво правиш в свободното си време?
-Отдавам го изцяло на жена ми и детето ни. В Белгия те нямат толкова познати и близки като в България и затова отделям всяка свободна минута за тях.

-Скоро белгийското първенство може да се окаже тясно за теб, ако продължаваш на високо ниво?
-За никъде не съм се разбързал. Имам договор за още година и половина.

- Националният отбор? Какво промени Ясен Петров в него?
- Най-вече настроението. Държи се с всеки по различен начин. Нагажда се според характера на футболиста. Много добър психолог, позитивен човек е. Климатът в тима е отличен и не сме обременени изобщо.

-Мачът с Литва чука на вратата, но ще играе на изкуствен терен…
-Аз съм играл на такъв терен в белгийското първенство, а и тук на нашата база имаме такъв, така че – смятам да бъдем подготвени за предстоящата битка.

-Следиш ли ЦСКА?
-Разбира се. Радвам се, че втора поредна година отборът е в груповата фаза в Европа. Желая им да останат там и напролет, както и да свалят най-после Лудогорец от върха.

- Последен въпрос – кои са хората, на които искаш да благодариш във футбола?
-Не са един и двама треньорите и футболните хора, на които винаги ще бъда благодарен. Но ако трябва да откроя двама души – това са Гриша Ганчев и Светослав Тодоров.