Петричанката Л. Костова: Повече никога няма да играя в Италия, искам титлата в Полша!

Няма друга жена футболист в Екстракласа с богато минало като Лиляна Костова. Играла е футбол в седем държави, общува на шест езика, но се чувства най-добре … в Полша. 32-годишнита българка от Петрич, след като напусна Медик Конин и се раздели с страната ни за две години и половина преди този сезон, подписа договор с отбора на Черни Сосновец. Костово даде обширно интервю за Laczynaspilka.pl.
Правилно ли беше решението за връщане в Полша?

Да разбира се. Радвам се, че се върнах. Предполагам си личи.

Виждате, че сте от друга класа, правите разлика на терена, просто играете с топката.

Защото ми е забавно. Трябва да му се насладите. Иначе защо правиш това? Често казвам на по-младите играчи, че топката трябва да бъде любов към тях, за която трябва да се грижи и да се грижи. Живея за футбола. Събуждам се и лягам да спя, мислейки за топката.

Бихте ли решили да се прехвърлите в Сосновец, ако не беше поощрението на Анна Шиманьска, която познавате от времето в Медик Конини?

Не. Познавам я отдавна, знам какъв човек е и че мога да й се доверя. Тя ми каза да дойда, че искат да се борят за титлата в първенството и това ми беше достатъчно. Не трябваше да ме убеждава дълго, но всичко отне известно време, защото предишният ми клуб не искаше да ме пусне веднага. Когато най-накрая уредих делата си, веднага се свързах с Аня и дойдох в Полша.

Имахте ли други предложения?

Разбира се, включително от Италия. Имам и сега. Но когато имам предвид една цел и настроя съзнанието си към нещо, нищо друго не ме интересува. Сега тази цел е да спечеля полското първенство с Чарни.

Играейки в Медик през годините 2016-2018, бяхте изключителна фигура в Екстралига, след завръщането си в Полша отново станахте звезда. Какво прави страната ни толкова добра за вас?

Полската лига ми изглежда перфектна, защото не е агресивна. Аз съм техничен играч, не ми харесва, когато стане твърде трудно на терена. Мога да се впиша добре в моя стил на игра. Освен това тук просто се чувствам добре. И когато се чувствам добре, също играя добре. Психическият комфорт е много важен за мен. Живея добре в Сосновец и се справям добре. За да се представите правилно на терена, първо трябва да сте щастливи извън него и например аз не бях в Италия и затова просто играх зле.

Какво не ви хареса в Италия? Играли сте в добри клубове като Верона и Фиорентина.

Не беше моето място на земята, там не се чувствах добре. Специфичен свят, различен манталитет, малко липса на професионализъм. Два пъти се контузих и все пак трябваше да играя. Претърпях нараняване на тибиалната връзка, която трябва да се регенерира след адекватна почивка. Плаках, но трябваше да тренирам. Загубих общо няколко месеца. Накрая си събрах багажа и се прибрах.

Не сте ли имали проблеми ?

Не, прекратих договора с Фиорентина по взаимно съгласие и въпреки това се разделих с този клуб в добри отношения. Но никога не бих се върнал в Италия.

От Фиорентина стигнахте до Унгария, до Diósgyőr VTK. Това ли беше добър ход?

Отначало мислех така. Но след известно време липсваше комуникация между мен и треньора. В Унгария играех повече в защита, отколкото в атака, въпреки че съм опитен играч. Не ми хареса.

С вашите умения и опит можете лесно да играете в по-добра лига, в по-добър клуб. Никога ли не сте имали възможност да преминете към по-голяма група?

Самата аз се чудех за това. Но ще повторя това, което вече споменах, за мен най-важното е да се чувствам добре на дадено място. Парите и репутацията или историята на клуба нямат значение. Ходя навсякъде, където ме искат, и съм там, където се чувствам добре. За мен футболът не е бизнес или работа. Правя го, защото го обичам. Разбира се, би било забавно да се пробвам в голям клуб, но мисля, че просто не можах да го направя.

Чрез здравословни проблеми? През есента бяхте най-добрият играч в Екстралига, въпреки факта, че през целия кръг се борехте с различни проблеми, които вероятно едва ли някой знае.

Вече съм на възраст (смее се). Боря се с различни болки, които започнаха със старта на пандемията през март, когато все още играех в Унгария. Тогава тренирах много усилено и отслабнах много. Ако не беше физиотерапевтът Мариуш от Центъра за лечение на болка в Ополе, не знам дали бих могла да играя. Ходя там редовно и това ме вдига на крака. Може би затова съм предпазлива да играя в голям клуб. Имайки предвид здравословните ми проблеми, малко се страхувам от това./Kotasport.com