Не посмях да шутирам отдалече и затова излъгах вратаря

Футболистът на “Пирин” Александър Якимов откри головата си сметка в “А” група с две попадения в един мач и донесе важна победа на орлетата над “Сливен” с 2:1 на стадион “Хр. Ботев” през уикенда. Роденият преди 21 години в петричкото село Ключ играч влезе през второто полувреме и остави трите точки в Благоевград с идентични хладнокръвни изпълнения в 74-та и 82-та мин.

- Сашко, мнозина футболисти чакат дълго време да вкарат гол в “А” група, а ти наниза два, влизайки като резерва.

- Точно това си мислех и аз, след като отбелязах първия гол. За момент изпаднах в безтегловност, защото се развълнувах от факта, че вкарах в такава ситуация. Отборът трябваше да изравни и честта се падна на мен. Когато малко по-късно пак се разписах, не мога да опиша колко радостен бях.

- И при двете ситуации прояви хладнокръвие и не избърза да стреляш, а излъга вратаря, преди да насочиш топката към мрежата?

- Честно да си кажа, не посмях да шутирам отдалече. Исках да се приближа, за да мога да съм по-сигурен, че ще вкарам. Щастлив съм, че се получи и в двата случая.

- Фактът, че не попадна сред титулярите за мача със “Сливен”, как ти се отрази в минутите преди началния съдийски сигнал? Не те ли налегнаха някакви колебания?

- Може и да имало нещо такова, но кой футболист не се надява преди мач, че ще попадне в стартовия състав? Аз приех нещата такива, каквито са. В интерес на истината, никога не съм се имал за твърд титуляр. По-сериозните притеснения ме обзеха по-късно, след като гостите ни поведоха в резултата, а бях изкарал на терена едва 4-5 минути. Казах си, пускат ме да направя нещо в атака, а ние вадим топката от мрежата. Само човек, който е бил в такава ситуация, може да разбере съвсем точно какво ми е минало през главата. Всичко се оправи после, а за победата заслуга има целият отбор, защото футболът е колективен спорт.

- Какво би казал на другите млади играчи в “Пирин”?

- Да не се притесняват и да играят смело. Да очакват търпеливо своя шанс и да не го пропускат. За мен това бяха първите цели 45 минути в “А” група. Досега влизах за доста по-малко време.

- Ден след мача се прибра в с. Ключ, как те посрещнаха близките и роднините?

- Бяха много радостни, поздравяваха ме от сърце, за което им благодаря. Безмерно признателен съм и на баща ми Димитър Якимов, който рядко пропуска мой мач. Беше и на стадиона в Благоевград и е видял какво се случи. Дано и занапред давам такива поводи за радост. Получих и доста телефонни обаждания веднага след мача. Звъняха ми приятели от Благоевград и от Банско, където поиграх преди да се върна в “Пирин”.

- Поддържаш ли връзка с твоя земляк и бивш съотборник в “Пирин” Спас Делев, който премина в ЦСКА?

- Сега по-рядко се виждаме, но иначе използваме пълноценно случаите. Чуваме се често по телефона. Още не ми се е обадил тези дни, но едва ли се чувства много приятно след домакинската загуба от “Черноморец” за първенството и не му е до разговори.