Кресненецът Десподов от Каляри: Феновете тук ме сравняват със Стоичков, а италианките са най-малкото нещо, което ме интересува

Футболист №1 на България за 2018 година Кирил Десподов даде интервю за БЛИЦ. Новото попълнение на Каляри от Кресна говори за контузията си, националния отбор и италианския тим.

- Би ли уточнил каква точно беше контузията ти, която те спря за мачовете на България срещу Черна гора и Косово? И как преживя новината, че няма да играеш за националния тим?

- Контузията ми беше възпаление на аддукторите и не тренирах две седмици с отбора. Правех терапия и се подготвях индивидуално. Тежко ми беше, защото пропуснах важните две европейски квалификации и исках много да помогна на отбора.

- Успя ли да гледаш двата мача и къде – по телевизията, по интернет… Как виждаш нашата група и имаме ли шансове да се класираме за Евро 2020?

- Успях да изгледам и двата мача по телевизията. Виждам, че всеки отбор в групата е добре подготвен и няма да е лесно. То никога не е било лесно, но аз смело мога да заявя, че имаме шансове да се класираме на европейските финали догодина.

- Бъди откровен – кога точно разбра за интереса на Каляри към теб. Дни преди трансфера или по-рано – седмица, месец…

- Да, ще бъда напълно откровен. За интереса на Каляри разбрах някъде 5-6 дни, преди да стане трансферът. Но понеже имаше и други оферти, изчакахме да изберем най-доброто. Няма да разкривам откъде е имало оферти, само ще добавя, че имаше и то не само две. Но смятам, че избрахме най-доброто за моето развитие с г-н Гриша Ганчев и Данаил Ганчев.

- Успя ли вече да се адаптираш в новата обстановка? Кой от новите ти съотборници е най-близо до теб, за да ти помогне при аклиматизацията?

- Ами мисля, че още малко ми трябва да се адаптирам, защото за първи път излизам в чужбина и тепърва ми предстои да се сблъсквам с разни неща. Но искам да кажа, че се чувствам прекрасно в Каляри. Тук до мен най-близко в отбора е Ликоянис - левият бек. Той е грък и се разбираме много добре с него. Много ми помага.

- Къде живееш – в хотел или вече получи жилище?

- Живея в апартамент и условията са чудесни.

- Какво беше усещането, когато дебютира в Серия А? И как се почувства, когато спечели дузпа при победата ви срещу гранда Интер?

- Когато дебютирах, беше невероятно. Дебют срещу Милан на „Сан Сиро” е просто прекрасно! Бях доста развълнуван. А когато спечелих дузпата в домакинския ни мач срещу Интер, се зарадвах, защото можеше увеличим преднината ни и да няма треперене до края да не ни изравнят. На всеки обаче се случва да изпусне дузпа.

- Може ли да ни разкажеш какво представляват тренировъчната база на Каляри?

- Перфектна е! Тренировъчната база има всичко, от което се нуждае един професионален футболист. Четири тревни терена, база за спане преди мачове, ресторант кафе, съблекални, фитнес – всичко, абсолютно всичко, каквото пожелаеш.

- Феновете как се отнасят към теб – спират ли те на улицата?

- Феновете ме приеха много добре и много ме сравняват със Стоичков. Наистина приемат ме прекрасно. Постоянно ме спират по улиците за снимка и автограф. Доста дружелюбни са всички в града.

- Как са италианките, въпреки че сърцето ти е заето?

- Италианките не ги гледам, защото първо, че си имам приятелка, и второ - това е последното нещо, което ме интересува! Аз съм дошъл с мисия, която трябва да продължавам да следвам, за да постигна мечтите си.

- Как комуникираш със съотборниците си и с треньора?

- На английски, но вече съм го загърбил, тъй като започнах усилено да изучавам италиански език.

- Каква е разликата между тренировките в Италия и в България?

- Тренировките са много по-различни тук може би и за това усещах болки в аддукторите. Самото натоварване е доста по-голямо от България и темпото на игра няма нищо общо с нашето. Голям професионализъм и много, много труд се хвърля на всяка тренировка в Италия - няма значение дали е преди мач или по време занимание. Всички играчи тренират на 150%, няма чики рики, както понякога сме правили в България на тренировка.

- Звучиш доста добре...

- Да, така е. Аз съм оптимист човек. Тук е мястото да благодаря на своето семейство и най вече на брат ми, защото 50% от това, което съм постигнал, е заради тях. Без тях аз нямаше да бъда тук. Те никога няма да ме изоставят, където и да отида, каквото и да направя, винаги са ме подкрепяли и давали кураж да не се отказвам в най тежките ми моменти. За финал искам да пожелая успех на ЦСКА в днешното гостуване на Лудогорец, както и в следващия мач между двата отбора, който е в събота също в Разград.