Благоевградската звезда Д. Бербатов: Бях притеснен и доста затворен в Юнайтед. Това бе голяма грешка

Проблемите на Манчестър Юнайтед са основната тема, по която говори Димитър Бербатов в подкаста на медията The Athletic, предава dir.bg. Английското издание го пита за всичко – за неговото време в клуба, за настоящата ситуация, за това кой нападател става или не става за “червените дяволи” от състава в момента… Кой е любимият му гол, кой е най-влиятелният човек в кариерата му и т.н.

Ето избрано от интервюто на рекордьора по голове за националния тим на България и кандидат за президент на БФС:

“Радвам се, че ще се завърна на “Олд Трафорд”, и то в мач срещу Ливърпул – казва някогашната деветка за предстоящия през май мач на легендите на двата клуба. – Може пак да им вкарам гол? А защо не и хеттрик, само на 41 години съм и съм във форма. Ще има и някои стари истории, които ще се разказват, когато се съберем с бившите съотборници. Романтично, носталгично… да се сетим за онези хубави времена.”

А какви са сегашните за Юнайтед?

“Е, различни са, очевидно. Титлите не са толкова чести, а това е тъжната част. Всеки в клуба трябва да е притеснен от това и да работи в посоката да го подобри. Мениджърът е различен, играчите са различни, всичко е различно. Не сме в добър момент. Но, както казваме в България – надеждата умира последна. Да се надяваме добрите времена да се задават скоро.”

Колко голямо е напрежението да играеш за Юнайтед?

“Трудно е. Може да бъде и доста притеснително, и да е натиск върху теб, да те кара да се чувстваш под напрежение. Аз влязох в съблекалня, пълна с победители, шампиони. Казах си: Господи, къде попаднах!? Разбира се, аз имам самочувствие и вярвам в това, което мога на терена. Но това бе съвсем различно изживяване и ниво. Бях притеснен, със сигурност. Бях и доста затворен, пазех нещата за себе си. Това беше грешка. Ако сега мога да върна времето, бих бил по-отворен и общителен със съотборниците ми. Но си бях такъв. А и е възможно да съм се поставял сам под съмнение отвреме навреме.

Сега е още по-трудно да си в клуб като Юнайтед. Социалните мрежи, всичко – ти нямаш твой живот, реално. Един лош мач, два сбъркани паса, един пропуснат гол… Хората ще ти го напомнят постоянно. И не можеш да се отървеш от това. Трябва да си силен в главата, за да се справиш.”

Трансферът в последните часове

“Нали мога да изрека ругатня? Сити дадоха оферта и агентът ме пита директно – какво мисля и какво ще правим. Отвърнах му: “Майната им, отиваме в Юнайтед!”. Винаги съм мечтал за това, емблемата, играчите, мениджъра… Идвам от малка държава и това бе невероятна възможност за мен. Трябваше да я сграбча с двете ръце. Защото може да нямам друга.

Това е истината, казвам си всичко както беше. Феновете на Тотнъм бяха разочаровани, разбирам ги. Но аз бях избрал пътя си и това бе правилното решение.

Да, вярно е, че сър Алекс ме чакаше на летището с колата си. Още повече се смутих. Чудех се как изглеждаш, какво говоря, да не би да кажа нещо глупаво. Закара ни на базата в Карингтън. Беше перфектният ден, въпреки че изхабих много нерви и бях смазан от умора в края му.”

Завръщането на Роналдо

“Бях изненадан като всеки друг човек. Той е легенда, икона на футбола, а и на Юнайтед. Да, доста по-възрастен е, но и много по-зрял, отколкото в първия му период в отбора. На 37 години вкара 18 гола досега през сезона. Това е страхотно постижение в най-силното първенство. Прави нещата както трябва, но го виждам и гневен, когато отборът не играе добре и губи мачове. Може да играе още 2-3 години без проблем.”

За уменията като централен защитник

“Беше в един мач с Лийдс през 2011-а, изгониха ни играч и ме върнаха да играя там. Бихме 3:0, те не ни вкараха гол. Баща ми Иван беше централен защитник и знам как се играе на тази позиция. Ако искате да стигна по-далеч – аз нещо средно между Бекенбауер и Барези в онзи мач! Нерядко умишлено играех там и в тренировките, защото това ми помагаше в мачовете да мисля като защитниците и да знам какво да правя, вече като нападател.”

Най-влиятелната личност

“Сещам се веднага за Мартин Йол, с когото работих и в Тотнъм, и във Фулъм. Имах специални взаимоотношения с него, допадахме си. Освен това той ми заприлича на покойния ми дядо, когато го видях за първи път! Понякога имаш нужда от такъв човек, който ти напомня за друг важен в живота ти.”