Търсещата 27 години детето си А. Митова: В България действа болнична мафия за кражба на новородени

27 години столичанката Ани Митова опитва да убеди света, че едната от двете близначки, които е родила, е била открадната и продадена! Първоначално приела нечовешки жестоката новина, поднесена й от лекарите - че едното дете е умряло още в утробата й, тя се примирила и започнала да отглежда “с любов за две деца” единственото оцеляло при раждането момиченце и по-голямата му кака.

Докато един ден – 13 години по-късно, не останала смразена от вестникарска снимка, която я пробола в сърцето. Момиченце, досущ като нейното, греело на страница на „Нощен Труд” в материал за... екстрасенска! Така започва нескончаемата битка на Ани Митова, която тя води безуспешно и до днес. Попаднала на удивително сходен случай, разказан в миналия брой на „ШОУ”, пишат от Блиц  тя се свърза с наш репортер, за да разкаже своята житейска драма и ада, през който й се налага да преминава ежедневно. - Вашата история е потресаваща и, за жалост, и до днес не намира логичен завършек.

Твърдите, че преди близо 27 години сте родили близнаци, но едното дете е било откраднато при раждането, за което имате доказателства?!...

- Точно така! На 17 юли 1986 година раждам близнаци в „Майчин дом“. Самото раждане беше много кратко и бързо – само за няколко минути, и не съм била под анестезия. Израждащ лекар ми беше доктор Николай Василев, който беше във Военна болница до едно време, но сега вече не знам дали е там. Другата лекарка, която беше в екипа, ако се не лъжа, я махнаха през 2001 година и отиде в частната болница „Свети Лазар“ в София. Първото ми дете се роди 2650 г, а второто - 2600 г. Него моментално го изнесоха от родилната зала.

Успях само да видя, че беше досущ като първото – момиченце, с черна косичка, голяма, но не го чух да изплаква, защото много бързо го изнесоха. Т. е. – те нито го интубираха, нито нищо, както направиха с първия плод. Казаха ми след около час, че детето е мъртво, но все пак едното било живо, като гледаха да ме успокоят. А другото дете било починало няколко дена преди това в мен...

- А имахте ли някакви проблеми при самата бременност? Казвали ли са ви нещо по време на контролните прегледи?

- Бременността ми се следеше в Ботунец, защото аз съм от Враждебна.Д-р Косева ми беше наблюдаващият лекар. Беше ясно, че чакам близнаци. Не съм имала абсолютно никакви проблеми през цялата бременност. Раждането беше на точния термин, който ми беше определен – нито по-рано, нито по-късно. Впоследствие разговарях с лекарката, когато нещата се разбраха на по-късен етап, и тя, като доктор-гинеколог, ми посочи несъответствията в медицинските документи, от които ставаше ясно, че

има фалшификация!

Аз все пак не съм медицинско лице и не знам... Първо, при консултацията ми с лекари разбрах, че не е възможно единият плод да е мъртъв, без да увреди по някакъв начин другия или самата майка. Значи, не може една жена да носи три или четири дена мъртъв плод в себе си, при положение, че до последно аз съм усещала и двете деца!...

- И какво ви казаха в болницата?

- Че съм родила, но едното дете е починало. Детето не ми бе показано, нито на съпруга ми, нито е поискан подпис от нас за служебно погребение, както много лекари твърдят, че задължително се прави. Не - няма такъв документ, който да е подписан от нас! Нямам нито смъртен акт на бебето, нито нищо!

Впоследствие, през 2000 година, мисля, че беше март, излезе една статия в „Нощен Труд“, написана от Магдалена Гигова по повод една екстрасенска - Веска Ковачка. И във вестника имаше една снимка на дете, което е напълно идентично с моята дъщеря, която е при мен! Значи, те имат една много специфична извивка на коляното, има и много други неща, които са видими по снимката. Свързахме се с журналистката, разбрахме впоследствие, че

детето от снимката е осиновено, че майката е работила в „Майчин дом“ като акушерка

бащата е бивш военен... И подадохме вече жалба в прокуратурата. Никой обаче и до днес не се постара да направи една ДНК експертиза, макар че се знае къде живее детето! А знаеха всички компетентни институции – от полицията до Върховната прокуратура! Но явно, по мои подозрения, това е една верига, която съществува, и става дума за нещо, което никой не иска да разплита!...

- Тоест, подозирате, че има мафия от медицински лица, която се занимава с кражба и продажба на новородени в болниците?!?

- Абсолютно! И с двете си ръце мога да се подпиша, че тази мафия е съществувала и съществува и в момента! С документите, с които разполагам, на един и същи лист пише “едноплодна бременност”, а два реда по-надолу пише, че се раждат близнаци. Значи, от едноплодна бременност близнаци няма как да се родят!

В актовата книга на „Майчин дом“, където са записани двете деца, и на първото, и на второто пише, че са живо родени!?!... Когато впоследствие изискахме документите, на тях се вижда, че единият химикал е избледнял – след 13-14 години е естествено... Но другият химикал - е ярко тъмносин?!

- А за тази статия - по какъв повод присъстваше снимката на това дете, което смятате, че е ваше?

- Ставаше дума за способностите на екстрасенската. Понеже не е имало пациент при нея, сложили архивна снимка на дете, което удивително приличаше на нашето! Това дете е лекувано от нея и тя е предоставила архивната снимка на вестника.

- От какво го е лекувала?

- Доколкото разбрахме, е лекувано от болно гърло – сливици. Но, Ковачка просто се покри, когато със съпруга ми ѝ се обадихме и поискахме разговор с нея. След около 3 месеца направихме среща и разговаряхме с нея, и единственото, което тя каза, беше: „Детето е обградено с много любов и недейте да го търсите...“. Това бяха нейните думи.

- А вашето дете има ли този проблем със сливиците?

- При нея има уголемени сливици. Има и нещо друго, което искам да ви кажа: съобщението за раждане, което е изпратено в нашата община, никъде не е упоменато, че аз съм родила близнаци?! Това го разбрах, когато започнах да се интересувам, след като видях снимката в „Нощен Труд”.

Но кой може да подозира, че може да стане такова нещо?! През 2000 година започнах да търся и сравнявам документи – ходих в „Майчин дом“ и т. н. Установих, че има подправени документи! Защото, когато отидохме да изискаме документите, в качеството си на родители, при срещата с доцент Доганов, който беше директор на Майчин дом, ми бе казано: „Защо не дойде след 25 години?!”. Това му бяха думите.

И въпреки това с много усилия ми дадоха копия, които са заверени от него лично и когато, мисля, че журналистката Магдалена Гигова отиде в „Майчин дом” и поиска да види документите,

те вече бяха унищожени!

Не знам каква им е давността, но въпреки това аз разполагам с копията – така че на мен ми е все тая! Става дума за документите, свързани с раждането. В актовата книга – това е първото, там се вписват срещу името на майката децата с номера. Там има поправка. След това – в листа за приемане е записано „едноплодна бременност“, а надолу – че са близнаци.

Другото, което е – не ми беше издаден смъртен акт на детето, нямат и епикризи. Сега, впоследствие, когато изискахме всичко, ми бе издадена една епикриза на хвърчащ лист, със задна дата. И един аутопсионен протокол, който също е хвърчащ лист и не е заведен никъде в документацията на „Майчин дом“! Освен това сме имали заплахи по телефона, които започнаха може би някъде 2000-2001 година, когато разнищихме нещата.

- Какви бяха тези заплахи?

- „Престанете да се занимавате с тези неща, имате още две деца...”, защото аз имам и по-голяма дъщеря. Аз съм жив човек, който си има неговите страхове, но съм със силна психика и не се отказвам и до днес! Като стана известен моят случай, след като няколко медии писаха за него, ми се обаждаха и други хора със същия нерешим проблем. А след една такава поредна заплаха подадох жалба в Районна прокуратура и упоменах номера, от който съм заплашвана. Заплахите обикновено бяха отправяни от мъжки глас, но имаше един път и женски.

- Подозирате ли, че това може да са хората, които са взели детето?

- Точно! Женският глас беше на майката. Разговорът с нея беше явно след като те е била употребила алкохол. И тя ми каза: „Престани да ровиш за това дете, аз съм платила 5000 лева за него!“. Говорим за 86-а година...

Само че аз не съм имала дете за продаване!

Когато подадох жалбата в прокуратурата, посочих в нея и от кой номер съм заплашвана. Имаше и свидетели, а гласът беше с акцент. Отговорът на прокуратурата бе подписан от Маргарита Попова...

- Имате предвид вицепрезидента Маргарита Попова?!

- Да, да, точно така. Нейният отговор беше, тя го е подписала де факто, че този номер не се води на мое име и не можели да ми дадат информация, на кого е регистриран?! Няма логика да получаваш заплаха от един номер, който си посочил, а той да е регистриран на твое име!? Значи, аз няма как да си отправям заплахи!...

- Вие сигурна ли сте, че Маргарита Попова е била въпросният действащ прокурор тогава, който е подписал отговора? Да не би да има съвпадение на имената?

- Е, аз с нея лична среща не съм имала...

Впоследствие подадохме жалба в Софийска градска, а в Четвърто районно имах един разговор с психиатър, защото искаха да видят дали съм с всичкия си. Неговото становище беше, че съм напълно нормална и без психически отклонения.

Иначе прокуратурата образува преписка по случая със снимката на детето.

- Докъде стигна тя?

- В един момент ми казаха, че била прехвърлена в НСС... Проверихме в следствието - такава преписка не беше отишла там. Извикаха ме двама господа, които ми казаха, че не работели с прокуратурата, но били взели това нещо да го разгледат. За мен това беше ход за печелене на време, защото преписката остана може би там 3 месеца, после беше разкарвана до прокуратурата и къде ли още не. Така се спечели година и половина време и накрая я прекратиха по давност...

- Според вас е намерен някакъв начин да се потулят нещата?

- Естествено! По пътя на логиката е точно така - да размотаваш едно нещо години наред, какво печелим – време! И просто не искаме да излизат някои неща навън. Ние минахме през абсолютно всички институции в България – всички, от които можехме да получим справедливост, и накрая се наложи да стигнем до съда в Страсбург. Изчерпахме всички инструменти за правораздаване и съдим държавата сега. Само чакаме дата за насрочване на делото. Но мен паричното обезщетение не ме интересува! Аз искам просто да излезе истината наяве! Не желая нищо друго. Със съпруга ми минахме през всичките кръгове на ада!

- Вие подозирате, че може да има оказано давление от тези псевдо осиновители, или иначе казано - купувачите?

- Да, то семейството е разведено, доколкото знам, майката гледаше детето. Аз успях да понауча за тях по втория начин, защото, когато легално те стопират по всякакъв начин, ти се налага да научаваш някои неща по нелегалния. На мен не ми е коствало да направя една ДНК-експертиза, тогава струваше 500 лева. Аз даже бях наел детективска агенция, откъдето ми казаха, че не е никакъв проблем.

Имам генетичен материал на моето дете, а другото, извинявайте, но то живееше в “Люлин” и аз знаех това – винаги можеше едни експерти да вземат генетичен материал. Един професор - Йорданов, който е антрополог, направи по снимки на двете момичета експертиза. Макар че на тях не са на едни и същи години, той направо каза, че и двете деца имат много сходни белези. Искаше да му дам снимка на ушните миди на децата, но аз, за съжаление, с такава снимка не разполагам.

- Но как разбрахте за това, къде живее детето и другите обстоятелства?

- Как ли - по нелегалния начин... Разбрахме, защото те живееха в непосредствена близост до Веска Ковачка и тя е била приятелка с майката. Нейното внуче и въпросното дете са били в една и съща градина...

- Аха, т. е. още в самото начало сте разпитали гледачката и тя ви е казала за какво иде реч?

- Точно така! Като мина време, даже Веска ми се беше обадила и ми каза: „Моля те, не намесвай моето име”.

Напротив – ще намесвам нейното име!

- Да разбирам, че тя е била попритисната от вас и е признала, че вашето дете е при въпросната нейна приятелка?

- Да...

- А самото дете видяхте ли го?

- Да, и детето съм го виждала. Като майка само аз си знам как съм се почувствала – майчиният инстинкт не може да излъже. Детето го видях в “Люлин”, защото 4-5 години след като разбрахме за него и постоянно ровехме, ми се обадиха приятели на въпросното семейство, при което е детето, и казаха да се срещнем. На срещата не дойде т. нар. осиновителка, а тези техни приятели. Тогава обаче бяха без детето. Единственият въпрос, който им зададох, беше: „Детето осиновено ли е?”. При което ми казаха: „Да, детето е осиновено от Втора градска, а майката е от Русе”.

После имахме друга среща – след дърпане и несъгласие, но аз бях доста настоятелна и се осъществи друга среща, на която вече беше доведено и детето. Видяхме се на Кооперативния пазар в “Люлин”. Едно към едно с моето беше! Но двете деца тогава бяха още непълнолетни, нямах право да коментирам за какво съм там, коя съм и т. н. Иначе си говорихме с момичето, бяхме с мъжа ми и с близначката й, която беше наясно за какво сме там. Иначе майката и бащата никога не сме ги виждали.

- Момичетата казаха ли си нещо, не се ли погледнаха странно?

- Естествено, че се погледнаха странно. Двете си размениха телефоните – детето, което е при мен, се казва Десислава, а тя е Даниела. Но няколко дни след това телефонът й беше изключен и така се изгуби връзката...

- А датите на раждане на Даниела и Десислава съвпадат ли?

- Не, не ни казаха, но има винаги разминаване по Закона за осиновяване и детето може да бъде вписано до една година по-късно. Осиновителите имат това законово право...

Има едно-единствено нещо, което не съм направила, и следва да направя. Проверихме в Централните софийски гробища, защото, когато има погребение... значи при нас не е поискан нито моят подпис, нито на съпруга ми, а това е задължително. Проверихме в Софийските гробища и оттам ни насочиха към Бакърена фабрика – и сега смятам да отида да поискам ексхумация.

- Но на мен не ми е ясно, как при толкова прозрачни неща, които описвате, как не се е установило какво е станало, не ми е логично просто?...

- Ако... аз говоря и лично много пъти съм го казвала публично, ако нещо не е вярно и аз обвинявах една Университетска болница като „Майчин дом“, ако те бяха прави, смятам, че щяха да ми потърсят някаква отговорност за уронване престижа на болницата. Но не го правят, защото аз съм права!