Осъдиха наркомана Ерол, който изнасили и уби приятеля си Калин

Доживотен затвор при първоначален специален режим е присъдата на наркомана Ерол Мюмюн, жестоко изнасилил и убил приятел, когото снабдявал с дрога. Решението е на Пловдивския апелативен съд.Зверството е извършено на 2 март 2013 г. край харманлийското село Върбово, пише Блиц.

Мюмюн е с българско и турско гражданство, женен, семейството му живее в село Надежден, област Хасково, често напускал България и пребивавал в Турция, където живеел на съпружески начала с друга жена, от която също имал дете.

Мъжът системно употребявал наркотични вещества и снабдявал с дрога и Калин Димитров, с когото били и приятели. На 1 март преди 3 години прекарали деня заедно, като употребили наркотични вещества и алкохол. На следващата сутрин отишли в околностите на Върбово в близост до язовира и там слезли от колата. За развилите се събития от този момент нататък липсват преки доказателства. Мюмюн дава неправдоподобни обяснения и твърди, че Димитров сам се е наранил, но не отрича, че нараняванията са станали по времето, през което те са били само двамата.

От анализа на обективните данни, свързани с причинените на пострадалия увреждания, с мястото на извършване на престъпленията и заключенията на назначените и изслушани по делото експертизи категорично се подкрепя тезата на обвинението, че подсъдимият насилствено е извършил блудствени действия с пострадалия и че му е нанесъл жесток побой. Вследствие на побоя Димитров е изпаднал в травматичен шок и безпомощно състояние. Мюмюн го пренесъл до водата и потопил тялото му в студената вода, като смятал, че охлаждането ще му помогне да се съвземе от нанесения му тежък побой. Виждайки, че приятелят му не дава признаци на живот и че положението е изключително тежко, Мюмюн решил да търси помощ.

Закарал обаче Димитров в Спешната помощ в Харманли чак на другата сутрин и лекарите само констатирали смъртта.

По делото е установено е по несъмнен начин, че през цялото това време подсъдимият е извършвал с тялото на пострадалия действия, които по-скоро са влошавали неговото положение, въпреки че пострадалият е имал видими и тежки увреждания и не е давал признаци на живот.

Присъдата не е окончателна и подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок пред ВКС.