Мистериозният генерал-милионер: Опитаха се да ме отвлекат, лежах 3 месеца в болница

Генерал Крум Михайлов идва на срещата с кореспондента на „ШОУ” в Пловдив пеша. Няма помен от суперскъпарския и луксозен „Ягуар”, с който цъфна пред ВМЗ Сопот преди дни, пише Блиц. Тогава Михайлов втрещи медиите, хвърляйки бомбата, че е готов да извади 100 милиона евро, за да купи потъналата оръжейница.

Той не отговори на настойчивите въпроси откъде разполага с толкова пари и кой стои зад гърба му. Казва още, че е професор и доктор. Титлите му били от бившия СССР. Потърсихме Михайлов, за да обясни всичко това и да обоснове думите си. 77-годишният генерал с 2 брака и четири деца зад гърба си, пристигна на срещата ни, въоръжен с пистолет. Причината да ходи с оръжие: Страхувал се от отвличане.

- Защо дойдохте на срещата ни с пистолет? Вярно ли е, че се страхувате от отвличане?

- Вярно е, да. Аз имах през 1997 година едно отвличане. Направиха го едни хора, защото съм известен с това, че разполагам със средства. Но има и хора, които стоят зад мене. Парите не са само мои. Те са на мои другари афганци, генерали, с които аз воювах в Афганистан. Затова сметнаха, че тези пари са мои. Само че не успяха да ме отвлекат. В резултат на стреса обаче аз лежах три месеца в болница във военния хоспитал в Украйна, изгубих обоняние и вкус.

- Къде сте воювали вие?

- Аз воювам от 1956 година. Аз съм лейтенант от 1955 година. Завършил съм военното училище „Васил Левски”, което беше в района на Военната академия „Раковски”. Началник на академията беше генерал Славчо Трънски. След 1955 година започнах да служа в армията, година по-късно участвах във войната. След 68-ма аз съм неразривно свързан с бившия СССР и с Русия и Украйна.

- В тази връзка вие казахте, че съхранявате парите на приятелите си от Русия. Разкажете ни как някой дава толкова пари на приятел?!

- Има афганско движение - с някои от неговите членове, бивши офицери, генерали, маршали, аз воювах рамо до рамо. За това, че аз съм гражданин на Русия, те ми се довериха и парите дойдоха при нас, дадоха ми да ги управлявам. След 97-ма година, когато аз се върнах тук от работа, ми декларираха доверие. А част от моите пари са в български хора, които са по върховете.