Магазинер преби писателката Г. Златина за връзка банани

Случаите на агресия у нас са вече ежедневие и най-лошото е, че обществото ни притръпва към тях и не им противодейства. В случая обаче хора, които са станали неволни свидетели на побой над млада жена в магазин на “ПроМаркет” в столичния кв. “Младост” 1 на бул. “Ерусалим”, сами отишли в централния офис на хранителната верига, за да подадат сигнал срещу побойника, гордо представил се за управител на магазина. Пребитата пък се оказа детската писателка арх. Галина Златева, която под псевдонима Галина Златина е автор на множество детски издания и новели, а също и нещатен сътрудник на БНТ, пише Блиц.

Златева е племенница на трагично загиналия през 60-те в Италия легендарен цирков артист Ангел Златев от трупа “Панови” – брат на нейния баща Георги Златев. Златев-старши също вече е покойник, а Галина тежко преживява смъртта му. От години страда от хронично безсъние и тежка мигрена. Всъщност причината да се случи и този инцидент в магазина е тъкмо острата болка в главата, която получила внезапно, заради което решава да потърси в чантата си хапче за мигрената. Преди това плаща на касата продуктите, които е закупила, съобщава на касиерката, че иска да замени бананите и споделя, че й е лошо и ще се дръпне встрани. В момента, в който го прави, я връхлетява въпросният управител на магазина и започва екшънът с побоя.

Потърсихме Галина Златева и я помолихме лично да разкаже случката:

- Галина, какво точно се случи, преди така да ви насинят?

- Целият ден бях с адско главоболие заради мигрената, но трябваше да внеса една сума входни пари - касиер на входа съм. Преди обед проверих сметките, преброих парите. Платих входните разходи и имах намерение останалите пари да внеса в ДСК, за да не стоят у дома. Имах някъде около 500 лева в чантата си, когато влязох в магазина. Към 3 следобед беше, вътре почти нямаше хора. Купих фурми, грейпфрут, банани. Плащайки на касата, почти ослепяла от острата болка в главата, направо блокирах. Така седях няколко секунди, та се наложи да обясня на касиерката, че ми е лошо. Казах й: “Причерня ми нещо, ще ми помогнете ли да си оправя сметката, но искам да заменя бананите за круши” – сетих се, че майка ми ги предпочита.

Мръднах встрани, близо до вратата, и забърках в чантата си да си намеря хапчето за мигрената. И точно тогава ме спира онзи мъж с репликата: “Може ли касова бележка?”. Аз му вадя касовата бележка, а той ми бръква в чантата, вади бананите, които поставих отгоре, и ми вика:”Ами това какво е?!”. Опитах се да обясня ситуацията – че ми е призляло, прилошало, че страдам от такава и такава болест, и че съм съобщила, че ще заменям тези банани и затова съм ги сложила най-отгоре, но той ме хваща за раменете, извежда ме навън и буквално ме тътри и нарежда: „Я ела тука да се разберем! От такива като теб ми е писнало всеки ден!” и т.н. Взе да ме тласка отстрани на магазина и да ме блъска и рита, където свари.

Аз направо онемях. Не вярвах, че ми се случва всичко това. Между ритниците се опитвах да кажа: „Моля ви, какво правите?!..”, а той: „Абе ти и на болна ли ще ми се правиш!...”- и пак ритници, шутове, удари... Не знам как не съм припаднала, защото бездруго едва се държах на краката си. “Моля ви се – плачех - какво правите?! Аз не съм някакъв прошляк! Пък дори и да бях, такова отношение е недопустимо! Нека да ви обясня!”... Опитах се да извадя служебната си карта от телевизията, той я смачка – унищожи я. И пак почна да ме блъска. Задърпа ми чантата, изпразни я, прибра си парите в джоба, хвърли ми нещата във въздуха и те се пръснаха на всички посоки, стъпка ми джиесем с крака, с крак стъпка и очилата ми!... Не беше на себе си!

Аз нямам душевен покой от деня, в който това се случи, и тая картина непрекъснато ми е в главата. Страдам, освен от болките, и от унижение! Само като се сетя, как пребита трябваше да си прибирам нещата от земята!... А той си ми прибра и продуктите, и касовата бележка, и парите ми взе, и си влезе навътре в магазина. Аз в напълно безпомощно състояние взех да спирам случайни минувачи да ми позволят от техните телефони да се обадя на полиция – моят телефон беше счупен. Хората обаче като ме гледаха в тоя вид, какво ли си мислеха, и всеки си намираше причина любезно да ми откаже – тоя бързал, оня нямал минути и т.н. Върнах се обратно в магазина и набрах смелост – казах, че искам да говоря с управителя.

При което този същият излезе и каза: „Аз съм управителят!”. Взе да ми размахва пред очите баджа си, но аз от наистина бях ослепяла – не можах да разчета име. А тоя господин взе да ми говори как трябвало да съм се благодаряла, че съм се отървала “леко”. “Върнете ми парите!”, настоях. А той каза, че не знаел нищо за никакви пари. А аз видях как той си ги прибра! На всичкото отгоре се оказа, че този човек ми е унищожил 2-годишен труд – в чантата ми бяха два диска и две флашки на най-новите 2 книжки, които подготвях за издаване. И понеже съм ги правила на компютъра на приятел, ако той не ги е запазил там, значи 2-годишен мой труд е отишъл на вятъра! Болна съм, не мога място да си намеря! Не ме е яд толкова за парите, колкото за това - цели 130 текста – песни и стихове.

- Вътре в магазина нямаше ли поне един служител, който да ви съдейства, да укроти побойника, пък бил той и техен шеф?!

- Не. Помолих един от продавачите, той отказа. Аз мисля, че хората се страхуваха и че и друг път са ставали свидетели на нещо такова. Можете да публикувате телефона ми, защото аз мисля, че и други хора може да са пострадали от този извънредно агресивен и неуправляем човек

- Оплакахте ли се в полицията?

- Отидох при кварталния на “Младост “1 – Румен Иванов, и му разказах всичко. Треперех цялата. Написах жалба. Кварталният извика въпросния управител, както и оня продавач в магазина, дето ми отказа съдействие. Кварталният му обясни, че, дори и крадец да бях, има ред - задържат ме и викат полиция. Но такава саморазправа, и то с невинен човек, аз не мога да си представя къде живеем!... Същата вечер получих кръвоизлив – имах кръв в урината и извиках “Бърза помощ”. С линейка ме закараха в Спешното отделение на Окръжна болница. Извадих си съдебно-медицинска експертиза и ще съдя побойника!

От съдебна медицина заключават: Болка и кървене при уриниране след побой

Заключенията от съдебно-медицинската експертиза са множество по-големи и по-малки кръвонасядания и охлузвания в основата на гръдния кош и в областта на кръста, под мишниците, под лопатките на ръцете, подбедриците и бедрата на краката, в областта на хълбочна кост и т.н. В експертизата на д-р Елка Иванова пише: “След побой получила болка в дясна лумбална област и кървене при уриниране”. От другите медицински документи на Галина Златева става ясно, че тя наистина страда от дългогодишна мигрена и хронично безсъние. Според невролози за болните с такава диагноза е нормално да блокират от главоболие и да не могат да проявят адекватност при стрес и агресия срещу тях.

Кварталният полицай Румен Иванов: Управителят на магазина призна за побоя!

Потърсихме кварталния на “Младост “1 – полицай Румен Иванов, който обаче отказа да ни съобщи името на побойника, с думите че това “не било редно”. Каза само, че е го е викал и той си бил признал за побоя. После случаят бил предаден в Седмо РПУ – София.

От служба “Човешки ресурси” към верига магазини “ПроМаркет”:

Недоумяваме защо е проявил такава агресия, предали сме случая на юристите си

Репортер на “ШОУ” се обади в централния офис на верига магазини “ПроМаркет”. Мъжки глас обаче ни обяснява, че не може да ни съобщи името на служителя на, щом като срещу него ще се води дело /?!/. “Но, как така - настояваме ние - нали вие сте дали на вашия служител бадж с името, именно защото той не може и не трябва да е анонимен?!”. “Ами, така е, но не мога да ви го дам. Отидете в магазина и му вижте името!”, ни отговарят с любезен тон. Все пак в изтощителния разговор успяваме да научим: “Името няма да ви кажа, но, да, той наистина е управител на магазина, от 5 години работи при нас и досега не е проявявал агресивност! В офиса ни обаче наистина дойдоха граждани, които са станали свидетели на случката. Недоумяваме защо управителят е проявил такава агресия”.