Българският Чикатило спечели третото си дело срещу държавата

Вече никой не може да каже дали това е 201-то или 251-то дело, което серийният убиец Димитър Харакчиев от Харманли води срещу държавата. На управата на старозагорския затвор отдавна й се изправя косата от почти ежедневните жалби, които не престава да пише Харакчиев. Дори зад решетките са започнали да го наричат, освен Българския Чикатило, и Харманлийския Шолохов!...

Преди една година човекът, който хладнокръвно убиваше невинни хора, за да продаде колите им на части, осъди държавата да му плати 4000 евро обезщетение заради отвратителните условия, при които е принуден да обитава доживотната си килия. А отделно от тази сума съдът му е признал и 5,600 евро разноски по делото. В съдебния иск до съда в Страсбург подробно е описано как затворникът е принуден да излежава присъдата си при нечовешки условия. Как не му достига въздухът зад решетките, как се задушава от неприятни миризми, колко потискащо му действат четирите изровени стени на килията в старозагорския затвор...

С помощта на известни адвокати Харакчиев продължава да се гаври с държавата и да плюе в лицето й. С поредното си той дело спечели 1000 лева само за това, че му липсват културно-масовите мероприятия, които му се полагат по правилник! Тоест, според Правилника на затвора, на него всеки Божи ден му се полагат културни мероприятия в рамките на час и половина. А това значи, че той трябва да участва в най-различни лекции, дискусии, беседи, както и да контактува с популярни хора и специалисти в различни сфери на социалния живот. Като резултат от тази липса на културен живот в затвора, той се бил сринал психически, изпаднал в дълбока депресия, връхлетян бил от силен емоционален срив, а това се е отразило изключително зле на здравето му… Дори мислел за самоубийство...

ИСТИНАТА ОБАЧЕ СЪВСЕМ НЕ Е ТАКАВА

Харакчиев наистина е настанен в единична килия в Зоната с повишена сигурност в старозагорския затвор, но условията в одиночката му не са чак толкова лоши, каквито той ги описва в жалбите си. Убиецът има собствен телевизор, използва служебен DVD-плеър, през цялото време може да слуша радио, да играе на електронни игри и да си прави заявка за два филма през седмицата по негов избор. Ако това не е културна програма – здраве му кажи! Но на серийния килър му е станало хоби да търси телета под вола и толкова добре е изучил това си занимание, че вече печели трето дело срещу държавата. И по всичко личи, че то няма да е последното. Решението на Старозагорския административен съд подлежи на обжалване и такова ще бъде направено. Но каквото и да постанови Темида, Харакчиев едва ли ще престане да съчинява нови жалби и съдебни искове. А това вече не се признава като творчество по културна програма.

Засега Харакчиев все още не е пуснал жалба за това, че не му се сервира кафе в килията. Той обаче успя да осъди държавата и за това, че са го хранили със свинско месо, а той не е християнин. В затвора приел мюсюлманската вяра и принудата да яде готвено със свинско било наказание, не по-малко травмиращо от доживотната му присъда. И по този иск Темида се произнася в полза на Българския Чикатило. Дано обаче той не реши отново да става християнин…

Заедно с обезщетенията, които са извоювали по исковете на Харакчиев, двамата му мастити адвокати са издействали и една много важна препоръка на съда в Страсбург, адресирана към народните представители. Депутатите се приканват да осмислят решението си за доживотните присъди без право на замяна и да променят условията за хората, които ги излежават. В момента с такива доживотни присъди в България, без право на помилване, са около стотина души. И те наистина излежават присъдите си с една-единствена перспектива - да умрат между четири стени. А това, според съда в Страсбург, е крайно нехуманно, като препоръката към народните представители е конкретна: да дадат възможност на тези хора да се надяват на някакво помилване. Друг е въпросът дали тези жестоки убийци го заслужават...

КОЙ Е ДИМИТЪР ХАРАКЧИЕВ

Един от най-жестоките серийни убийци от последните години на демокрацията. Екзекутира жертвите си, без да прояви капка милост и без да се интересува кого убива. Окото му е „хванато” от автомобила на жертвата, които би могъл бързо да се разфасова и лесно да се продаде на части. По-страшно е другото – този мъж изпитва удоволствие по време на убийството. И също като след оргазъм, той продължава дълго време да изпитва удоволствие само като си представи мига на зверството. И когато това удоволствие от спомена избледнее, той си набелязва следващата си „цил”.

Всичките му 4 жертви си приличат по едно – карат микробуси, чийто части се търсят на пазара. Преди да започне този свой „бизнес”, нашенският Чикатило търка наровете в затвора за кражби и измами. „Късметът” му, както той самият се изразява по време на делата, е че лежи в една килия с един от т.нар. Коматевски килъри. Всъщност това е човекът,

който го учи на кървавия „майсторлък” – да убива, без да го хванат

Когато през 2001 година Харакчиев излиза от затвора, той вече има готов план за действие. Премислил е новия си бизнес в детайли, а ръчната направа на пистолет за убиване му отнема повече от един месец. По това време го връхлита още една неприятност – жена му, явно заподозряла нещо за неговите намерения, изчезва неизвестно къде с двете им дъщери. Това озлобява още повече Чикатило и той вече е напълно сигурен, че е време за първото убийство. Смята, че това ще го освободи от натрупаната вътре в него злоба. И домът им е ипотекиран, а пари за изплащане на ипотеката няма. Първата вноска в банката прави след първото си убийство и разпродаването на частите от разфасования мерцедес. Жертвата е 65-годишният Никола Петров от старозагорското село Еленино, който изкарва хляба си, извършвайки услуги с микробуса. Димитър го гърми в малкия мозък и го убива на място. Трупът заравя в гората край хасковското село Узунджово.

Вторият труп е на 53-годишния Колю Драгов от Гълъбово. Тук нещата засичат – изстрелите са два, а жертвата е жива и пада на колене да измоли милост. Харакчиев го доубива с ножа, прерязва му гърлото и го хвърля в крайпътна шахта. И този микробус е разфасован в наетия гараж в Хасково и разпродаден. Погасена е още една част от ипотеката на къщата...

Чикатило е доволен – „бизнесът” върви добре, никой за нищо не го подозира и той се готви за третия си удар. Този път обаче късметът не е с него. 25-годишният Тодор Марински от Граф Игнатиево е силен млад мъж и изстрелът отзад в главата му не може да го убие. След кратка загуба на съзнание той скача и се нахвърля на Харакчиев с думите: ”Мъртъв си!”. Убиецът изпада в паника и хуква да бяга.

Същата история се разиграва и с Петър Притропов от Пловдив, когото изстрелът също не убива. Мъжът, макар и ранен, се нахвърля върху убиеца и той отново бяга панически. Малко след това е заловен и разпознат от двете оцелели жертви.

Странното в цялата тази история е, че съдът в Страсбург разглежда и обсъжда дори и най-дребните детайли в жалбите на убиеца, а не взема под внимание това, което той е причинил на четири семейства. А абсурдът е и че една част от парите, които държавата изплаща на Харманлийския Чикатило по делата в Страсбург, са на същите тези хора, на които той съсипа психиката.../Блиц