Бащата на Илия Павлов: Ген. Любен Гоцев беше шеф на ВИС и СИК

Бащата на убития магнат Илия Павлов - Павел Найденов, е роден на 16 юни 1937 година в софийското село Долни Богров. Връстник е на царя, а Борис III спасява от смърт неговия баща. Завършва техникума по обществено хранене в столицата. През 70-те и 80-те години държи популярната закусвалня "Попското", както и някогашния денонощен магазин срещу Съдебната палата. Работил е и в чужбина - в Швеция и Монголия.

Сега кротко върти ресторант с фитнес на софийската ул. “Калоян”, притежава спортен комплекс с два тенис корта, ресторант и закрит басейн в Божурище, фабрика за контактни лещи в Суходол, къща с магазин в Долни Богров, отдава имоти под наем. Ексклузивно пред “ШОУ” Павел Найденов разказва за отношенията между “Мултигруп” и другите групировки в началото на прехода, за съветниците им, за амбицията за изтребване и способността да оцеляваш!- Бай Павле, наскоро си отиде от този свят Бойко Драганов, който дълги години работеше за “Мултигруп”. Ходи ли на погребението?

- Обадиха ми се, обаче не можах да отида, защото никой ни ми каза кога ще бъде! Бях в Боровец, когато научих, че ще бъде в Боянските гробища...

Яд ме е, че така се случи, защото аз Бойко го познавам от сформирането на нашата корпорация! Аз бях тогава най-състоятелен! С възможности, с пари... Те нямаха тогава никакви възможности и аз съм помагал, с каквото съм можал, на всички! Като започнеш със самия Илия, Бойко, Георги Петков, останалия персонал... Дори да е една почерпушка, аз съм я плащал. Бойко, Бог да го прости, му правихме 40 години в ресторант “Ален мак” срещу “Червено знаме” и

той нямаше възможност да си плати сметката. И аз го почерпих тогава

Но това не значи, че съм го направил, за да го държа в подчинение. После пък той е черпил, като работехме вече заедно!

Преди 3 месеца беше при мен. Каних го да пие нещо, той не иска - пи само чай...

- Спрягат го за “дясната ръка на Илия Павлов”…

- Той беше изпълнител, секретар на корпорацията. Не се е занимавал нито с финанси, нито с някакъв бизнес! Занимаваше се с шофьорите, с назначаването на персонала - едни напускат, други се пенсионират... Единственият бизнес, с който имаше нещо общо, беше електронният хазарт – бингозали и машини. Там имаше нужда от наблюдение – машини се развалят, плащат се такси за лицензите им… Такива задачи му се възлагаха. Добър администратор беше! Не беше с тежък характер, лесно се говореше с него.

Но той беше функция в корпорацията, не беше функционер! А в корпорацията задачите се възлагаха професионално - на всеки това, което може да свърши! Паспорти се вадеха трудно, хора трябваше да пътуват в чужбина - това можеха да го свършат Георги Петков и Митко Иванов! Георги беше много добро момче, преди работеше в Шесто управление на ДС при Митко Иванов. И Митко беше добро момче, ама Георги беше по-добър! Отиват, вадят паспортите експресно и се върши работа! Аз пък отивам в Захарния завод, отварям кухня, това бяха 300-400 човека – трябваше да се хранят, да имат всеки ден топла храна…

- Вие не общувахте много-много с другите групировки в началото на 90-те. Някаква надменност ли беше това?

- Нашата работа беше толкова огромна, че нямаше кога да се занимаваме с другите, да се кооперираме с някого за бизнес примерно...

Доброто познанство на децата беше от спорта – Маджо, Фатик, Митко Джамов, Васко Илиев, Жоро Илиев… Те бяха борчета, кои - по-добри, кои - по-лоши, но така или иначе са минали през тази школа! Те се знаеха, но след това всеки си имаше своя ниша и свой бизнес. Даже в някои моменти, когато някои дърпаха напред,

имаше известна завист. Всеки я потушаваше както може...

Говорил съм им: “Всеки си има работа, няма нужда да завиждате! Ако трябва нещо да общувате, потърсете помощ един от друг!”. Даже те тогава ме наричаха “профсъюзен деятел”! Всичките така ми викаха. Така ме беше възпитала предишната система - да бъда по-внимателен, да спазвам законите… И съм убеден, че човек, за да спечели уважението на хората, трябва да е благоразположен към тях, за да чакаш тяхното благоразположение.

- Говори се, че и ген. Любен Гоцев ги е съветвал…?

- Ген. Любен Гоцев общуваше със СИК и ВИС! Беше близък и с Маргините, и с Младен... Той им беше като ръководител, така да се каже... Те се съветваха с него и той им е давал сигурно ценни съвети! Те бяха млади момчета и имаха нужда от опорна точка... Младите момчета тогава искаха да се опрат до някого, да му имат доверието и донякъде да се възползват от това приятелство – за добро, сигурно…

Аз го познавам и той ме познава – но не сме стигнали дотам да се съветваме с него!

- Как си обясняваш, че Младен Михалев-Маджо остана жив, няма особени проблеми и с правосъдието като Маргините…?

- Младен също имаше една престрелка, много сериозна, но оживя! Той е един от първите, по когото стреляха, но оцеля момчето! След това той се покри! Въобще не се появяваше свободно в публичното пространство! Отиде, мисля, да живее в чужбина... На Митко Джамов няколко пъти му е правена такава засада! И на други... После претръпнаха хората, тая амбиция за изтребване поизчезна и който е по-труден за отстрел... Отказаха се.

- Има твърдения през годините, че “Мултигруп” може да има нещо общо с убийството на Иво Карамански...

- Не, не съм чул! Даже много малко са имали контакти с Илия. Мисля, че Карамански беше прекрачил прага на благоприличието със своите си хора!

Пиян, ги е малтретирал

използвал е нецензурни приказки, закани… Нали човек, с който работи, го уби!...

- Вие бяхте доста близки с Фатик…

- Фатик си имаше някаква ниша, която си е заел, с мен никога не е споделял точно какво прави. Знам, че вкарваше от Германия коли, ама тия коли купувал ли ги е, крал ли ги е, не знам това! Той не смееше да споделя с мен такива работи, защото аз бях против всякакви нарушения на законите и винаги съм се противопоставял на всички, които имат такива намерения.

- Защо Фатик взе твоето име?

- Това беше много отдавна, той още не участваше в никакви сделки, само баща му каквото му е давал... Той имаше усещане, че като е с такова турско-арабско име, трудно ще го възприемат хората. Те заедно тренираха борба с Илия. И Фатик ми вика: “Бай Павле, моля ти се, бе, с Илия сме приятели, искам да си променя името!”. Казах му: “Ами щом има законно право, промени си го! Какво ще избереш?”. А той: “Филип Павлов Найденов!”. Съгласих се: “Ако искат да те регистрират, нямам нищо против”. Мислеше, че с българско име ще просперира по-бързо!

- Имаш ли обяснение защо Иван Костов, когато беше премиер, ви смяташе за мафиоти?...

- Е, той нямаше какво друго да каже! Не може да каже:

“Тия са добри хора, но аз искам да ги ликвидирам!”

Ние имахме Кредитна банка и държавни фирми си държаха при нас парите. Той разпореди на всички да си изтеглят средствата оттам в срок от 2-3 дни! А банката работи с тези пари, дала е някъде кредити!... И изпадна в несъстоятелност! Изпращаше ни непрекъснато проверки чрез вътрешния министър Бонев - такива проверки, които бяха смешни! Полицаи с качулки обръщат чекмеджета, вземат документи… Искаха да намерят много пари, които не са заведени никъде! И при тези проверки никакво нарушение не разкриха!

Това затормози нашата дейност. Костов е студенокръвен човек, саможив! Той служеше само на тези, от които той зависи, а тези, които зависят от него, ги мачкаше или не им обръщаше внимание! Той си имаше свой собствен кръг и се стремеше само на него да дава път! На Славчо /Христов – б. а./ и на други като него... Затова искаше да ни премахне нас!

Имам към Костов отрицателно отношение! Няма нужда от висша математика в управлението на държавата! Трябва да се мисли за хората, за всички да има работа и добри заплати! Костов започна да приватизира безцеремонно, продаде имоти, които не бяха за продаване, и ги продаде евтино! Дали е вземал комисиона, дали не е вземал, не е толкова страшно, че той ще вземе 100 000 лв. - една комисиона, жив и здрав да е, да я харчи! - по-страшно беше, че той продаваше държавните имоти евтино и загробваше държавата!

Не съм пожелавал никога на Костов смърт, смърт на децата му и на неговото семейство! Пожелавам му да е жив и здрав и те да са живи и здрави, но да остане политически труп! Защото той не е полезен за държавата!

- Минавало ли ви е през ума да се вредите в премиерския кръг на Костов, за да избегнете ударите? Като вашия колега - ресторантьора Славчо Христов, с когото сте работили заедно през годините…

- Костов е този, който не можеше да се вреди при нас! При Славчо по-лесно можеше да се вреди и да му диктува! Ние вече бяхме извървели най-трънливия път и си имахме среда. Той не можеше да пробие и да влезе при нас! Опитваше се да го направи чрез нападението от негова страна,

мъчеше се да ни накара да търсим милост!

Обаче вместо това Илия на една пресконференция каза за Костов: “Крадецът вика: дръжте крадеца!”. Това още повече го ядоса!

- Съдейства ли Илия Павлов за връщането на Симеон Сакскобургготски?

- От това, което правеше Костов, ни беше дошло до гуша! Не само на нас... И когато се чу, че Сакскобургготски ще си идва в България, ние, а и още много хора се зарадвахме, че ще дойде един друг човек, с друго възпитание, който няма да дели на наши и ваши, а всички ще бъдем еднакво уважавани…

Илия нищо не е помогнал! Илия се беше запознал със синовете му в Америка, най вече с Кардам. Те също са искали да общуват с преуспели българи. И той представил Илия на баща си. Царят също е бил впечатлен – ние вече имахме гранд-хотел “Варна”, хотел “Рила” в Боровец, “България”...

Като си идваше Симеон в България, моят приятел Асен Ошанов го водеше, ние организирахме вечерите му в нашите заведения. Ние сме търговци в края на краищата! Това беше и една реклама за нас по света! Може да сме дали някаква вечеря за “добре дошъл”, но нищо повече!

Царят и при Кюлев е бил!

Когато беше в Гранда /гранд-хотел “Варна” – б. а./ на вечеря, спа в негов хотел на “Златни пясъци”!

Аз съм набор с Царя и когато сме били на маса, не съм се обръщал към него с “Ваше величество!”, а с “наборе”: “Наборе, какво става!”, “Наборе, какво ще правим?”/смях/.

- Когато правителството на Сакскобургготски полагаше клетва в Народното събрание, Илия Павлов беше на балкона и това се изтълкува като знак за подкрепата му...

- Илия беше тогава с пропуск, който му даде Венци Димитров! И други хора, които са имали покани, са отишли...

Но едно е вярно - Илия се радваше, че се отърваваме от Костов. Като не те притиска някой, можеш да си работиш спокойно, а не да губиш време да се браниш и да губиш темпо.

- Интересно - на теб предлагали ли са ти да ставаш масон? Илия имаше най-високата 33-та степен...

- Предлагал ми е моят приятел Румен Ралчев, но не пожелах! Имал съм много работа, бях много натоварен! А там, като си член, трябва да се съобразяваш, да се натовариш с някакви ангажименти… Не ми се разправяше!

- Ти успя ли вече да се видиш с внуците?

- Не, по телефона си говорим. Може би сега ще дойдат през март на годишнината на Илия…

Голямата ми внучка Венци се сгоди в Дубай за едно момче, с което работят заедно. Питах я: “Да не е мюсюлманин нещо?!”. А тя: “Не е бе, дядо, не е!” /смях/.

Илийчо бил вече 1.80 висок, 75 кг, добър спортист! Завърши някакъв колеж в Швейцария, сега трябва да учи висше образование. Шегувам се с него: “Имаш ли си гадже?”. “Имам, дядо!”…

Паола също така ми каза: “Имам гадже, дядо, май ще се сгодявам!”

- А Дарина питаш ли?

- Е, нея не съм я питал... Трябва да питам и нея! Но не съм...

Изрочник: Блиц.бг