23 206 българи загинали и 117 000 ранени в катастрофи след 1990 г.

23 206 българи са загинали и 117000 са ранени в катастрофи за периода 1990-2011 година, черната статистика обявиха от полицията. С резолюция на Генералната асамблея на Организацията на Обединените нации от 26 октомври 2005 г се призовават правителствата и международната общественост, всяка трета неделя от месец ноември да се отбелязва като “Ден за възпоменание на жертвите от пътнотранспортни произшествия”.

През 2012 г календарният ден за възпоменание е 18 ноември. През периода 1990-2011 г, включително, при пътнотранспортни произшествия в България са загинали общо 23 206 души и са получили наранявания в различна степен 177 108. Близо 30 % от тежко ранените остават инвалиди за цял живот. От общия брой на убитите 24 % са деца, юноши и млади хора до 24 годишна възраст. Жертвите деца и юноши до 17-годишна възраст са 7 % от всички загинали. Близо 60 % от жертвите на пътнотранспортни произшествия са хора в трудоспособна възраст /между 25 и 64 години/.

През 2011 г в страната загубилите живота си деца, юноши и младежи до 24-годишна възраст са 146, ранените - 2972. Загиналите деца и юноши до 17-годишна възраст са 64, ранените 1350.

От началото на 2012 г до края на октомври в страната при ПТП са загинали 492 и са ранени 6815 души /положително е, че в сравнение със същия период на миналата година загиналите са по-малко с 52 и ранените - със 148/.

В рамките на Европейския съюз загубите от ПТП възлизат на над 130 млрд. евро.

Пътните произшествия възникват най-вече поради: непознаване на рисковите фактори от водачи и пешеходци /последиците от скоростта, намалена и ограничена видимост; от пренебрегването на техническата неизправност на превозното средство; неволно, от незнание или съзнателно нарушаване на правилата за движение; недостатъчно ниво на подготовеност на хора от всички възрасти за оцеляване в рисковата среда на пътното движение – както за управление на МПС, така и за предпазване в качеството си на пешеходец; склонност или закоравели навици да се шофира в нетрезво състояние; подценяване и неизползване на предпазните колани от водачи и най-вече от пътниците; пренебрегване на системите за безопасно превозване на деца /столчета и седалки/; преумора, афект, изнервеност, сънливост, неадекватност зад волана; пасивност на околните за решителна намеса за предотвратяване на управление на автомобили от хора в нетрезво състояние или неправоспособни; недостатъчната ангажираност на семейството за обучение, възпитание и опазване на собствените деца като участници в движението и много други фактори.

Всеки месец по пътищата на страната над 700 души пострадват ат пътни злополуки, от тях над 55 загиват. Пътнотранспортните произшествия с тежки последици не са природно бедствие, на което не можем да се противопоставим, и не са цената, която трябва да плащаме за нашата ежедневна мобилност. Те са основно резултат от човешки грешки, които могат да бъдат предвиждани и преодолявани.

Тревожна е нечувствителността на хората към последиците и нещастията с хора около тях. Примерно, в едно село за неголям период загиват при катастрофи двама или трима неправоспособни. Или пък те са причинили смъртта на други млади хора от същото село. Всички са дълбоко натъжени и скърбят. Но непосредствено след погребенията в същото село може да се видят отново неправоспособни и пияни зад волана и мотоциклета.Човек не се учи от нещастията с другите и грешките, които са довели до тях. Той е почти убеден, че лично на тях това не може да се случи.

И друго е твърде куриозно. Хората са много състрадателни и готови да помагат на тежко пострадали при катастрофи, особено на осакатени за цял живот млади и деца. В същото време, същите тези хора /състрадателните/ , на пътя зад волана се държат като истински агресори – с шеметни скорости, безумни изпреварвания, избягващи като по чудо, на сантиметри, челния удар с колата на невинен случаен шофьор срещу автомобила им.

Денят за възпоменание е учреден с цел хората по цял свят да се замислят за огромните и тежки загуби, които човечеството понася от катастрофите по пътищата. Няма гражданин, който пряко или косвено да не е засегнат от войната по пътищата – близки, роднини, приятели. На практика броят на загиналите е много по-голям от този, посочен в статистиката. Много хора умират месеци и години след катастрофите, в резултат на получените травми и последващи във времето усложнения.

На 18 ноември 2012 г следва да приканим всички граждани да се замислят за опасностите в пътното движение и как да се предпазим от тях. Да приканим гражданите да си припомнят за тежките злополуки, които са се случили с тях, техни близки и приятели и да си дадат сметка кога преди злополуката и от кого не е било направено навреме вярно действие, за да бъде предотвратено нещастието.

На този ден за размисъл и равносметка следва да призовем водачите на превозни средства да използват винаги предпазните колани и защитни каски, да избират разумната, нерискова, скорост на движение; да избягват разговорите с мобилни телефони по време на шофиране /приемане и изпращане на съобщения чрез тях/ ; да не шофират под въздействието на алкохол или упойващи вещества и лекарства; да не шофират преуморени, недоспали и в състояние на нервно напрежение стрес и афект. Да си напомняме непрекъснато, че спестените броени минути с цената на превишена скорост и риск нямат значение, и че най-важната цел на всяко пътуване е успешното пристигане без инциденти. Че трябва винаги да превозваме децата си в автомобилите с обезопасителни столчета и седалки, ежедневно да ги учим на азбуката на пътната безопасност. Пешеходците трябва да бъдат много предпазливи, разумни и дисциплинирани, защото са най-незащитени и уязвими, особено възрастните хора.

Сигурността на движението по пътищата на всички зависи от личния принос и отговорност на всеки един участник в него, макар той да изглежда малък и недостатъчен. Съвкупността на добронамереност, дисциплина и толерантност на стотици хиляди хора едновременно би осигурило една по-здравословна и безопасна среда на пътното движение.

На този ден би трябвало всички да се замислят лично за своето поведение на пътя, да анализират грешките и извършваните опасни волности, и да вземат решение да не допускат риск в пътното движение.