Рецептите на народния лечител П. Димков за преддиабетно състояние

Петър Димков е български народен лечител. Роден е в семейството на свещеник и народна лечителка. Майка му е тази, която от малък го запознава с народната медицина, диктувайки му рецепти за билколечение. В Петербург, Русия се дипломира като офицер и се завръща в България през 1909 година. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и бива раняван многократно, понякога много тежко. В началото на 30-те години е на служба във Варна, където се включва активно в дейността на Военния съюз, организирал Деветнадесетомайския преврат през 1934 г.

През 1936 г., вече полковник, е преведен в запаса. Това му дава възможност да се отдаде на друго значимо обществено дело - билколечението и народната медицина. Димков вярва, че трябва да се лекува не само тялото, но и душата на човека и че няма нелечима болест. Привърженик е на идеите на Петър Дънов. Лекува всичките си пациенти безплатно.

Публикувано е тритомно издание на Петър Димков „Българска народна медицина“, което включва рецепти и съвети за природолечение и природосъобразен живот - хигиена, хранене, козметика, билколечение и духовни практики.

Публикуваме частта от книгата му, посветена на преддиабета от раздела за болестите на обмяната на веществата и жлезите с вътрешна секреция.

„Дълго време, понякога с години, разстройството в обмяната на въглехидратите може да остане скрито, непроявено, без да се установява захар в урината или повишено съдържание на захар в кръвта. Разпознаването на преддиабета е трудно поради оскъдните и нетипични признаци за смущения от диабетичен тип. Оплакванията могат да бъдат най-обикновени — отпадналост, намалена работоспособност, упорито главоболие и пр. Понякога към тях се прибавят пристъпи с рязко настъпващо отмаляване, подкосяване на краката, сърцебиене, горещи вълни и изпотяване. Тези явления изчезват, ако в момента се вземе малко захар. В този период на заболяването са много чести проявите от страна на кожата — възпаление, дребни гнойни пъпчици, циреи, абсцеси и други. При голям процент от болните първа проява на диабета е упоритият сърбеж, особено около половите органи. Чести са възпаленията по лигавиците, най-вече на половите органи.

Особено тежко могат да бъдат увредени зъбите — оголват се и се разклащат много рано, после изпадат, възпаляват се венците и т. н.

Затлъстяването или отслабването също могат да бъдат ранни, а понякога единствени прояви на преддиабета, особено когато се развиват бързо. За подозрителни се смятат и упоритите неврити и невралгии, плексити, ишиас, невралгия на черепните нерви, междуребрените невралгии, мигрената, главоболието и други.

Чести показатели са проявите на аномалии от страна на половите органи, бременността и раждането: полова слабост у мъжете и полова студенина у жените, смущения при извършване на половия акт при мъжете, разстройства в менструацията при жените и други. Много характерни за диабета са честите, неясни и безпричинни аборти в първите месеци на забременяването, раждането на много едри деца, мъртвите раждания, аномалии в развитието на плода. Едри могат да са децата не само на майките диабетички, но и на диабетно болните бащи.

Всички тези прояви обаче невинаги означават диабет или преддиабет, а само насочват към тях. За да се докаже съществуването на диабет, трябва да бъдат извършени допълнителни изследвания.

Лечение. Провежда се от лекар. Народното лечение е следното:

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица (за деца по 1 чаена лъжичка) от следната смес: 400 г течна гликоза или чист пчелен мед, 20 зелени листа от индрише и 20 ядки от сладки бадеми, счукани в дървен хаван на кашица, и 3 лимона, смлени на машина за месо с корите, но без семките.

Забележка. За деца листата от индрише да се слагат според възрастта им. Например, ако са на 5 години — 5 листа, на 7 години — 7 листа, на 9 години — 9 листа и т. н.

II. Десет минути след сместа болният да изпива 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от галега (листа), къпина (листа) и бяла черница (листа и дръжки) по 100 г, пелин (листа и цвят) и цариче (листа и цвят) по 50 г. От тази смес 2 супени лъжици с прибавка на 1 изравнена чаена лъжичка семе от кимион се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън се вари 10 минути и като изстине, се прецежда.

Диета. Вегетарианска храна, млечно-растителна с повече плодове (винаги измити) и зеленчуци или пък обикновена храна. Освен това преди обяд и вечеря болният да изяжда по 1—2 глави печен кромид лук без хляб или по 1 чинийка салата от пресен или стар червен кромид лук с настъргана целина и моркови по равни части и с малко чист маслинен зехтин и чист винен оцет по вкус, или пък по 1 чинийка кисело мляко.

На обяд заедно с другата храна може да изяжда и по 100—150 г младо месо: агнешко, телешко, птица, или прясна риба (речна или океанска). Позволява се и по 1 рохко яйце на ден, гарнирано с пюре от моркови, спанак и други гарнитури от зеленчуци.

Дневно болният да изяжда по 100—150 г препечен хляб, 1—2 печени картофа, малко прясно мляко, сирене или кашкавал. Освен това много е полезно всеки ден да яде по малко овесени ядки, приготвени по рецептите, отпечатани на самата им опаковка. Освен това полезно е 2—3 пъти седмично на обяд да се дава на болния да яде и малко сух фасул, сготвен по манастирски с първата вода, с малко сол и корени от моркови и други такива корени, но без всякакви тлъстини, при това бобът да не е съвсем доварен и да бъде подправен с малко чист винен оцет. Като десерт да изяжда по една купичка домашно желе за усилване (вж. “Хлороза“). Много е полезно на вечеря да изяжда по 200—250 г кисело мляко, разбъркано с 1—2 супени лъжици копривено брашно, или пък 1 чинийка прясна несолена извара — сурова или леко препържена, а след закуска, обяд и вечеря да взема по 1/2 чаена лъжичка бяла пръст — болус алба (от аптеката), предварително изпечена, за да стане като гипс, стрита на прах и разтворена в 1 чашка вода, или 1—2 чаени лъжички бирена мая. Също много полезно в края на яденето е да изяжда по половин кисела ябълка.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие запарка от шипки (25 шипки, счукани в дървен хаван на кашица, се изсипват върху 500 г вряща вода; като клокне 3 пъти, се снема от огъня, а като изстине, се прецежда през кърпа) или пък отварка от корените на обикновена коприва (4 супени лъжици корени в 1 л вода се варят 30 минути; като изстине, се прецежда).

III. Два часа след ядене да изпива 1 чашка от 100 г (за деца наполовина) отварка от клончетата на боровинки 100 г и ленено семе 50 грама.

Приготовление. От клончетата се вземат 2 супени лъжици, а от лененото семе 1 пълна супена лъжица и се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън се вари 10 минути и като изстине, се прецежда.

IV. Вечер преди лягане 1—2 вечери подред се прави топла клизма с 1 л чай от лайка — 3 супени лъжици цвят се запарват с 1 л вряща вода; като клокне 3 пъти, се снема от огъня, стои захлупено 20 минути и се прецежда. След това винаги при запек се прави клизма с половин литър от същия чай. За деца клизмите се правят с 200—500 г от същия чай според възрастта им (вж. том I, “Клизми“).

През лятото и есента след клизмата се прави разтривка на гръбнака от долу на горе във вид на малки кръгчета с памуче, натопено в камфоров спирт, 1—2 пъти, а целият корем се налага със зелени листа от прясна зелка, попарени с врящо мляко, за да омекнат, леко изстискани и приятно затоплени. Отгоре се слагат вестник и вълнен пояс, а на главата — цяла “шапка“ от суров зелен лист от зеле, леко напръскан от вътрешната страна с малко оцет, и отгоре друга лека шапка.

През останалите сезони на корема се поставя компрес от 4 хасени парчета, натопени в топъл чай от бъз (свирчовина — цвят) : 4 супени лъжици се запарват с 1 л вряща вода. Кисне захлупено, докато изстине, след което се прецежда.

Едновременно се слага и цяла “шапка“ от пресен селски хлебен квасец (забъркан преди 4 часа), засилен с 3—9 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (а при липса на кестени с толкова супени лъжици пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица). Държат се цяла нощ или докато досадят на болния.

Забележки:

1. Количеството на кестените е според възрастта на болния.

2. Дебелината на квасеца да не е повече от 1 см.

V. Сутрин. Още с отварянето на очите по-възрастните от 15 години да си правят самовнушение с формулата: “Всеки ден във всяко отношение се чувствам все по-добре и в най-скоро време ще оздравея“ (казва се бързо, шепнешком и волево 20 пъти — подробности вж. в том I, “Лечение с внушение“ и “Лечение със самовнушение“), последвано от фрикция на корема, подмишниците и половите органи с хладка вода и изтриване до сухо.

През деня в горната част на корема болният да носи мушама от хаваджива с тропосано върху й парче тънък найлон, добре набоцкан с дебела игла, за да може кожата свободно да диша. Мушамата се носи 15 дни от едната и 15 дни от другата страна (рецептата е дадена в том I, “Домашна аптека“). След обличането да се правят и 10—20 дълбоки вдишвания с бавно издишване с формулата: “Сили, живот, здраве, младост, красота“.

Важна добавка. Ако болният в продължение на 2—3 месеца не се почувства здрав, тогава да приложи лечението за захарна болест.