Коледната приказка за едно много нещастното семейство

За някои щастливата приказка трябва да има принц, принцеса и поне половин царство. Други се нуждаят от много по-малко – дом, храна, училище, обич. За ощетеното от съдбата семейство на Ели и Вангел Христови това е достатъчно да са като в приказка, пише haskovo.net. Защото доскоро са го нямали. Инвалидизирания баща и болната му щерка бяха на „доизживяване” в срутващата се къща. Всеки ден с храна и читав покрив над главите бе едно малко щастие. Защото разцепената от основите до тавана къща превръщаше бъдещето в очакване за най-лошото.

Веднага след като медиите огласиха за положението на бащата и неговата 10-годишна дъщеря се видя, че в българина има все още милост. Стотици дариха с каквото могат - от някой лев, до няколко пакета с леща. Колективи на предприятия събираха помежду си пари, пенсионери идваха от Асеновград и Благоевград, за да оставят по някой лев. Други пращаха по банкови сметки, някои чак от чужбина. И макар и предколедно, се случи чудото на работещите институции.

Само за дни от община Хасково решиха и дадоха ново жилище на Вангел и Ели. Социалните актуализираха отпусканите помощи и поеха плащането на наема на общинското жилище. НОИ преподнови изтичащата инвалидна пенсия на Вангел, а пословичния с бавната си работа ТЕЛК светкавично, по своите стандарти, издаде ново решение за нетрудоспособността. Вангел бе признат за инвалид на 92 %. Мъжът страда от рядката болест на Бехтерев, която бавно но сигурно го обездвижва. За да стане колкото може по-бавно са необходими скъпоструващи лекарства, а окончателно лечение е мираж, защото от лекарства има нужда и Ели. Тя е с 40% инвалидност заради астма.

Най-покъртителното в цялата история беше, че самотния баща не се молеше за нищо, а неговата дъщеря не се оплакваше от нищо. Можело да се живее така. За щастие българите решиха, че така не може. 5 месеца по-късно, намираме Ели и Вангел Христови в спретнатото едностайно апартаментче от блокчетата за социално слаби на улица „Георги Кирков”. Домът им е като в приказка-окъпан в любов и усмивки. Има неща, които досега са виждали само на картинка, например лаптоп.

И неща които са виждали само у други, като ... телевизор. Бащата и дъщерята не са похарчили нито лев от дарените им пари за тези „глезотии”. Телевизорът е от хасковския бизнесмен Юлия Иробалиева, която първа се притече на помощ и запозна медиите с тяхната безизходица. Лаптопът пък е подарък от един софиянец, наречен Пат. Дошъл по някое време оставил парички и преносимия компютър като подарък за малката. Не казал нищо за себе си, дори и фамилията. Дошъл, дарил, помогнал и си заминал.

Дарените средства се пестят за нуждите на Ели. Тя е обещаваща ученичка в хасковското СОУ”Васил Левски”, където бе преместена от ОУ-то в Узунджово. Неговият 8-ми клас вероятно щеше да бъде последния в образованието й, поради невъзможността да се пътува до Хасково за гимназия.

Вангел се охарчил само в един случай-за спешна операция на очите, заради прогресираща глаукома. Не може да си позволи да загуби зрението си, защото някой трябва да се грижи за дъщеря му. Макар да изглежда, че малката сладурана се грижи за татко си - готви, пере, простира дрехите и се усмихва постоянно. Остави домакинските задължения само за малко, колкото да сурвака здраво татко си. С пожелание за единственият коледен подарък, които иска - неговото здраве. Някои се стремят към най-много, други се нуждаят от най-малко. Бъдещето ще покаже кои са по-щастливи./БЛИЦ