Йордановден е: Покайте се, защото се приближи царството небесно

Според православния календар празникът Йордановден ознаменува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан. В момента на кръщението небето “се отваря” и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Оттук и названието на празника.

На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен. На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесената от църквата свещ се запалва с “нов” огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна.

От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време.

Съществуват свидетелства за чествуването на този най-древен Господски празник още през II век, но до IV век той се съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението Си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение. Чрез раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно - на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари - Богоявление.

Твърде малко са подробностите за земния живот на Господ Иисус Христос преди Неговото кръщение, които можем да намерим в страниците на евангелските повествувания. Спасителят, Който наистина се постарал "да изпълни всяка правда" (Мат. 3:15), изчакал да навърши 30-годишната възраст, необходима по еврейския обичай за всеки свещеник или учител, и преди да излезе на обществена проповед приел кръщението на Своя Предтеча.

Наскоро преди това Йоан Кръстител, синът на свещеник Захария и на Елисавета, бил започнал по Божия повеля покайната си проповед "във Витавара отвъд Йордан" (Йоан 1:28). Йоан бил предсказаният от пророк Малахия Ангел, който трябвало да приготви пътя на Господа (Мат. 3:1). За него бил говорил още великият Исаия: "Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог" (Ис. 40:3). Неговият зов: "Покайте се, защото се приближи царството небесно!" (Мат. 3:2) привлякъл вниманието дори на фарисеите и садукеите. (Мат. 3:7). С тревога и упование пристъпвали към него люде от всички слоеве на народа. От Йерусалим били изпратени при него свещеници и левити измежду фарисеите, за да го питат: "Защо кръщаваш, ако не си Христос, ни Илия, нито Пророкът?" (Йоан. 1:19, 25), а Йоан им отговорил: "Аз кръщавам с вода, но посред вас стои Един, Когото вие не познавате. Той е Идещият след мене, Който ме изпревари, и Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му" (Йоан. 1:26-27).

И ето, Този Един дошъл "от Галилея на Йордан при Йоан, за да се кръсти от него. А Йоан го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идваш при мене? Но Иисус му отговори и рече: Остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Йоан Го допуска" (Мат. 3:13-15).

"А когато се кръсти целият народ, и когато Иисус, след като се кръсти, се молеше, отвори се небето, и Дух Свети слезе върху Него в телесен вид, като гълъб" (Лука 3:21). "И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение" (Мат. 3:17).

При кръщението на Иисуса Христа се възвестила на света тази велика тайна, за която Старият Завет само загатвал и върху която древните Египет и Индия само баснословили - тайната на Божествената Троица. Отец се явил на нашия слух, Духът се явил на човешкото зрение, а Синът - на осезанието ни в многогодишното Си общуване с човеците. Отец изрекъл Своето свидетелство за Сина, Синът се кръстил, а Светият Дух като гълъб летял над водата. Чрез свидетелството на Йоан: "Ето Агнецът Божи, Който взема върху Себе Си греха на света" (Йоан 1:29) и чрез кръщението на Иисус беше показана Христовата мисия на света и посочен пътят на нашето спасение. А именно: с потопяването в Йорданските води Господ взе върху Себе Си греховете на човешкия род и умря под неговото бреме, а излизането от водата показва Неговото оживяване, Неговото възкресение. И в нас трябва да умре чрез светото Кръщение старият греховен и прокълнат човек и да излезем от свещения купел като наново оживели, очистени, обновени и възродени.

Празникът Богоявление се нарича още Просвещение, защото Йорданското събитие ни просвещава, като ни показва Бога изявен в непостижимата тайна на единосъщната и неразделна Троица. Всеки от нас чрез светото Кръщение бва осиновен от Отеца на Светлината чрез заслугата на Сина и чрез силата на Светия Дух. За това просвещение славослови и богоявленския кондак:

"Явил си се днес на вселената и Твоята светлина, Господи, се отрази върху нас, които разумно Те възпяваме: дошъл си и си се явил, Светлина непристъпна."

Богоявленският празник е свързан с великото водосвещение, което трябва да ни напомня, че при бреговете на река Йордан Бог е обновил чрез вода и Дух нашата овехтяла от греха природа.-offnews.bg