Диетата на столетника Тома Чолаков: Месо не купувам, сладко никога не ям

Тома Чолаков е роден на 5 февруари 1913 г. в смолянското с. Пещера. Когато станал на 40 г., се преместил да живее в Смолян. Работил като дюлгер, общ работник, животновъд, за кратко бил и охрана, но най-вече се е занимавал със земеделие.

Двамата му братя и сестра отдавна се споминали. Съпругата му починала през 1999 г., на 85 г. Има двама синове и дъщеря, 7 внуци и 4-ма правнуци. Преди 3 г. починал най-големият му син.

Бай Тома твърди, че възрастта не му пречи да си готви, чисти, да си копае градината сам. Къщата му е отдалeчена от центъра. Ходи сам да си вземе пенсията и да се подстригва - тогава качва поне 1000 стълби, за да стигне до пощата.

Предлагаме ви изповедта му как и с какво се храни човек на неговата възраст. Препечатваме я от списание “Рецепти за здраве”.

- Дядо Тома, спазвал ли си някога диета и ограничавал ли си храната?

- Никога не съм бил на диета. Хранил съм се, колкото е необходимо. Тъпченето с храна, дори когато е вкусна, е вредно. Никога не съм пропускал да ям сутрин, обед и вечер. Майка ми казваше: Прогюмата (закуската) си изяш сам, пладнината (обяда) може да го

поделиш, а вечеряна да я дадеш някому. Сутрин съм ял основно мляко, сирене или кашкавал. На обед - месо с нещо, а вечер - варива.

- А алкохол, цигари употрябявал ли си?

- Никога не съм пил ракия през живота си така сам вкъщи или в кръчма - само при повод и само в компания, и то една малка чашка, повече не. Нито вино съм пил, нито бира. Цигари също не съм пушил никога. Опази ме Господ от тези неща и желание нямах. Когато работих в профсъюзите като парнаджия, на един банкет изпих една бира. Така се напих, че колегите ме носиха. Каква беше тая бира, толкоз ли си мога, до ден днешен не ми е ясно.

- Каква е тайната на дълголетието, какво трябва да се спазва, за да се живее дълго?

- Не съм знаел, че ще стана столетник, нито съм искал. Така се е получило. Основно през целия си живот съм ял мляко, млечни изделия - сирене, кашкавал, извара. В семейството ми, когато съм се родил, а и след това, винаги сме имали животни - крави, кози, овце.

През последните години ям все по-малко месо. По-рано винаги сме гледали животни, наши си. Рядко съм купувал от магазин месо. Винаги съм предпочитал домашното, и то консервирано.

Хладилници навремето не е имало. И така по навик до скоро. Другата ми храна е била пак домашна - картофи, фасул, зеленчуци. Плодовете - круши, ябълки, сливи, също са били от градината. Майстор съм на качамака. Като дойдат роднините, им правя. Всички искат да се снимат с мен.

Едно време, докато навърша 90 и нещо, гледах 3 кози и до 12 ярета. Раздавах по 2 на трите деца. А останалите ми стигаха за цяла година на мен и съпругата ми. Всички в Пещера, където сега не живее нито един човек, ме помнят с вестника в ръка и овцете и яретата край мене.

Харесваше си ми в Пещера, но не останаха хора, с които да размениш някоя приказка или да ти помогнат при нужда. Къщата, в която живеех, е на родителите ми. Тя е на 240 г.

- Сладко ядеш ли?

- Не, сладкишите са детски работи. Не мога да я разбера тая шарения по магазините, хем са скъпи, хем не знаеш аджеба какъв е тоя сладкиш, дето го купуваш, какво има вътре. Когато е имало бонбони вкъщи, са били само за гости, ракията - също.

Като идва кметът на рождения ми ден, го черпих поне с 30-годишна ракия, останала от някакъв повод. Тогава за последно близнах алкохол, големец е все пак. Донесе ми телевизор. Гледам го всеки ден.

Не съм прекалявал никога със солено или сладко. Много соленото не е добре за здравето и не съм прекалявал със солта. Когато бях млад, не беше като сега с пълни магазини - имаше само хляб, олио, сапун и сол.

Сееше се царевица, ръж, ечемик, леща. Семейството ми е било с повечко имоти. Времената бяха други, надницата беше 2 лв. Парите бяха скъпи. Безработицата беше много по-лоша от сега. Пет години съм бил надничар в с. Турян. Карал съм на каша и качамак. Всичко това ни стигаше да се изхранваме.

Вземам домашно мляко, от магазина не ми харесва. Газирано също не пия, предпочитам компот, който сам си затварям. Трябва да се яде млечна храна. Винаги през моя живот тя е била в изобилие. Не само защото ми е била без пари, а защото е здравословна и я харесвам. Не знам защо съм изживял толкова години, въобще не мисля за смъртта.

- Какво смяташ, че те е съхранило?

- Целият ми живот е бил много труд и тежка работа. Каквото се е постигнало, все е било с много труд. Най-трудно в живота ми беше преди 9 септември 1944 г., когато беше голяма немотия. Нашето семейство беше с най-големия имот в с. Пещера. Беше страшна безработица, парите бяха много скъпи и много неща нямаше, само тези, които имаха повече имот, бяха добре. Всички други ходеха по цяло лято на гурбет.

След това по време на войната въведоха купонната система, няма да я забравя и нея. Трудно ми е било и 1957 г., когато сам строих къщата си на ул. “Заводска” в Смолян. Все съм гледал в живота сам да се оправя, а не да разчитам на някого.

Синовете тогава бяха студенти, нямаше ги и голяма хамалогия изкарах. Всичко беше труд, няма далавери като сега. Пазил съм се, гледам да не ми е много топло и студено. Трудът и да не прекаляваш в нищо ме е съхранило.

Единственият столетник съм в рода си. Ходя с бастун, но съм все изправен и освен че пия хапчета за кръвно и имам слухов апарат, нямам други сериозни болежки.

Сам отидох и да гласувам на последните избори.

Столетникът е пил ракия за последно през февруари, когато за рожденния ден му гостувал кметът на Смолян Николай Мелемов.

Източник 24 часа.бг