Черната Златка: Искам бебе за Коледа

Коя е тя

Златка Димитрова, или по-известна като Черната Златка, спечели в понеделник "Биг брадър ол старс". Наградата и хонорара си от шоуто тя дари за лечението на Боби Христов, който се нуждае от стволови клетки след тежка катастрофа с мотор. Родена е на 19 май 1986 г. в Бургас. През 2009 г. печели конкурса "Мис Плеймейт". Участва в риалити формата на "Шоуто на Слави" - "Бягство към победата". Снима се в комедията "Корпус за бързо реагиране", като днес е премиерата на втората й част. Има диплома от Бургаския свободен университет по икономика, пише БгДнес.

- Честито, Злати! Как се чувстваш?

- Това е огромно признание за мен, а наградата отива за Боби. Много съм щастлива и развълнувана, че хората видяха отново Злати такава, каквато е в ежедневието. Бях по-разстроена в къщата, защото загубих татко си. Доста хора ме критикуваха защо съм влязла отново и не съм била тъжала. Преживях мъката си по мой начин. Два пъти се срещах с Ани Владимирова по тази причина. С Миро и с майка ми коментирахме дали да остана. Помислих и си дадох сметка, че и да остана навън, няма да мога да го върна. А в крайна сметка Боби разчита на мен. Реших да остана в къщата и да продължа битката за моята кауза.

- Щастлива ли си, че победи отбора на Денди, който те обвиняваше заради домакинстването?

- Щастлива съм, че счупих клишето на хората, които ме номинираха като готвачка и чистачка. Като човек, който е неодушевен предмет, селянка и малоумница. Щастлива съм и от факта, че доста хора оцениха тези некачества според моите съквартиранти като качества. Това беше и причината да стигна до финал.

- Много сълзи обаче видяхме по лицето ти...

- Натъжи ме това, че са се изгубили много от ценностите в нашето енергично ежедневие. Например да бъдем добри с човека срещу нас и да бъдем състрадателни. Много хора говорят за каузи, малко обаче ги подкрепят реално. Затова укорите на някои от съквартирантите, че това не е място да излагам моята кауза, бяха наистина глупави. Защото, когато изградиш едно име, е хубаво да го ползваш на 100%. И защото смятам, че публичната личност дава пример на обикновения човек. Поради тази причина имах такова огромно желание да бъда в къщата.

- Вярваше ли, че ще победиш?

- Имайки предвид Лео и Злати Райкова, които бяха мои фаворити, аз изобщо не съм си представяла, че ще стигна дори и до финал. Още повече че някои от съквартирантите ме номинираха, защото съм била чистела и готвела. Че не съм се включвала в техните разговори. Стигнах до заключението, че човек няма угодия. Ако си немарлив, може би и това няма да им хареса. Ако си подредиш, също няма да им хареса. Понякога, когато се включиш в разговора, не те намират за подходящ и те номинират. Ако пък не се включиш, пак ще те номинират, защото ще решат, че не можете да намерите общ език. Като цяло много си противоречаха някои от образите в къщата. И мен това лично ме караше да се усмихвам. След като написах европейските столици, видях кои са ме номинирали и много се смях на доводите.

Не може да номинираш един човек, който се грижи за къщата, който готви и се опитва да въдвори някакъв ред. Но както и в къщата, така и в реалния живот всеки си избира с кого да комуникира. Не може да ти го наложат. Това, че не съм с толкова голям интелект колкото Киро и Денди, които се открояваха и аз шапка им свалям за това и винаги уважавам такива хора, смятам че би трябвало да се принизят до моето ниво, да речем. Да кажат "тя не е чела колкото нас и не знае колкото нас, пък за какво трябва да ги знае тези неща, дай да опитаме нещо в нейната сфера". Другото, което ми направи впечатление, бяха думите на Киро към мен "Какво бе, Злати, ти искаш да бъдеш обикновен човек ли". Аз съм си обикновен човек и това, че съм известна, не ме прави по-различна от хората.

- Магърдич Халваджиян те защити в едно от живите предавания, че със Златка Райкова поддържате ред в къщата, а на останалите и това не им изнася. И на този фон подразниха ли те провалените мисии от Пенка и останалите?

- Да, дразнеше ме това, че проваляха игрите за бюджета и ние три седмици гладувахме. Яли сме ориз, картофи, боб и леща. Добре, че ДБиг брадърУ се смили над нас и ни даде брашно и заедно с Лео месихме хляб. Ела да видиш какво става, като се сготви. Всички се струпват отгоре. А иначе казват, че се хранят с "духовна храна". Което е супер смешно да го кажеш. И аз смятам, че двете със Злати излязохме от клишето "държавата на Златките" и дадохме много добър пример. Тя беше много сдържана за това, което й причиниха вътре. Не повиши тон, не обиди никого.

- Извървя ли своята Голгота?

- Хубаво е като спечелиш една титла, каквато за мен бе Плеймейт, да я доразвиеш. Имам чувството, че тепърва ми предстоят хубави промени и не съм сигурна дали съм я извървяла. Сигурна съм, че като родя, още повече ще се променя.

- Да очакваме ли скоро радостната вест?

- Засега не. Но много бих искала и това си го пожелах за Коледа. Дано да се сбъдне, дай Боже. Всичко лека-полека ще си дойде на мястото. Но не разбирам защо, когато човек е щастлив, трябва да се омаскари и да се пишат измишльотини.

- Направи ли си равносметка и видя ли своите грешки?

- Да, направих си. Миналата година бях много нападателна, обиждах без причина, виках доста и се държах доста арогантно. През този сезон мисля, че съм доста обрана. Емоционалното не се е променило в мен. Със сигурност никого не съм обидила. Изказвала съм мои позиции по моя простичък, но разбираем за обикновените хора начин.

- Вярваше ли, че със Златка Райкова ще се сближите толкова и в крайна сметка тя ще бъде единственият съквартирант освен Лео, който ще те поздрави след финала?

- Да, никой друг не дойде. Никой от съквартирантите не каза "Браво, Злати, честито!". Ей така се качиха на сцената, за кадъра. И им пролича много. Докато течеше живото предаване, моят приятел е чул как са ме подигравали мен и Злати и са казвали, че Денди ще победи, а Златка Димитрова да си ходи. Тогава Миро се обърнал и им казал "Спокойно хора, не се събличайте, водата е още ледена". И всички са останали учудени, като са изрекли моето име.

- А ти как го прие?

- Самата аз не можах да повярвам. Краката ми омекнаха и аз клекнах. Дори още не мога да го асимилирам.

- Чувстваш ли се самотна?

- На моменти се отделях и ходех в къщата за птици, като знаех, че отсреща има човек. Споделяла съм си чувствата. Тази победа, освен че е за мен и за Боби, смятам, че е и на Криси Патрашкова. До последно тя стоя и държа за мен. Тя ми е като втора майка, много си я обичам. Но много се натъжих, защото Денди много я осмиваше вътре. Даже на финала й каза "моите съболезнования". Победата е и за баща ми. Всеки божи ден съм го сънувала. Вътре се случиха и 40 дни. А сега в неделя имаше рожден ден.

- Появи ли се "държавата на Дендитата"?

- Не бих искала да слагам епитети. Всеки си знае сам за себе си. Щастлива съм, че хората разграничиха доброто от злото и доброто възтържествува накрая. Това за мен е най-важното. За да остана на финал и да спечеля, не е случайно.

- Какво чувстваш към групичката?

- Нищо, честно казано. По-обидно ми беше за човека, към когото имах най-голям респект - Денди. Джийсън е малко объркано момче, Киро е готин между другото и по никакъв начин не ме е обидил. Хубаво е обаче, когато иронизираш, да умееш и да се самоиронизираш. А това при Денди го няма и не ми направи добро впечатление.

- Със Злати оставате ли си все така близки?

- Разбира се. Никога не съм била в лоши отношения с нея. Нито сме си разменяли реплики, обиди, погледи.

- Взе ли си поука от изминатия път последните два месеца?

- Получих новия си урок, станах по-силна и самоуверена и със сигурност хубавите промени при мен предстоят.