Защо пощата в Симитли е недостъпна за хора желаещи да си платят сметките за ток, вода и телефон?

Отивам преди няколко дни в пощата на моя град да платя едни сметки и що да видя? На вратата стой пенсионер с надпис „Охрана”, държи дръжката на вратата и ме пита:

- За какво сте дошли?

Първата мисъл ми беше:

„ Вярно, бе!!! За какво ми е да ходя в пощата? Сигурно за пощенска услуга се ходи там или за друга услуга, която извършва, в случая изпращане/получаване на пратки, плащане на сметки и купуване на винетки?”

Направо не се усетих, че имам право да не давам лична информация на случайни хора, пък дори и с надпис „Охрана” без име под надписа, които не са полиция или нещо такова, т.е. казах, че ще плащам и „охранителят” ме пусна. Днес обаче същия сценарий се повтори. Отивам в пощата. Тръгвам към вратата и „ охранителят ме избута, хвана дръжката и ме пита:

- За какво сте тук?

- Е, за какво мога да съм в пощата? Ми примерно до гишето на пощата, очевидно нямам уговорена среща с охраната, след като всеки ден ми задавате едни и същи въпроси - издивях до такава степен, че не си сдържах нервите.

Разбира се охранителят НЕ ме пусна да вляза и да си платя сметките, поради, което трябва да отида в Благоевград и да се наредя на опашка, като бял човек, за да се разплатя с „негово недосегаемо височество ЧЕЗ” и с другото недосегамо височество Виваком, иначе в моя град трябва да давам обяснения на вратата на единственото място, където се извършват такива плащания и ако не искам да обяснявам на човек с надпис „Охрана” то, за да си плащам сметките, трябва да хвана автобуса да му дам 5 лв и да отскоча до там, дето искат да ми вземат парите без да ме питат защо искам да ги дам...

Но не мога да не се запитам:

От кога пощата стана недостижим лукс? Защо трябва да обяснявам на случайни хора, че имам нужда от услуга, която се извършва там? И най-вече защо някой трябва да ме избутва от вратата на учреждение, което извършва обществена услуга? Бе, хора, още ли сме в Ъпсурдистан? Нещо съвсем се обърках – всички големи монополистични фирми искат изрядни платци, а никой не иска да създаде усливия за заплащане. Ами ако реша, че не ми се давам 5 лв за автобус и не ми се ходи чак до Благоевград, за да си платя сметката, тогава какво да правя? Може би трябва да се помоля на колене на охранителя да ме пусне при гишето на пощата или още „по-хубаво”, може просто да спра да си плащам сметките.

Та затова много ми се иска да питам височествата ЧЕЗ и Виваком:

- Бе, вие искате ли да си плащаме сметките? Въпросът не е риторичен. Просто ми е интересно.

Честно казано, почти всяка седмица влизам най-малко по 2 пъти в различни банки, по различни поводи съм посещавала няколко министерства с различма степен на охрана, но никога не съм имала проблем с достъпа. Има си правила – спазвам ги. Но нигога не ми се беше случвало охранител да ме избутва от врата на поща и да не ме допуска да си платя сметките. Не знаех, че имат право да ми отнемат това право...

Димитрина Филипова, Симитли