Заради нехайството на чиновниците от НП "Пирин" щяхме да замръкнем в циркуса Каменитица

Както всяко лято през последните десетина години, така и сега с приятели избрахме през юли да походим два-три дни из Пирин. На 11 юли /неделя/ сутринта тръгнахме от хижа "Вихрен" за хижа "Яворов". Когато слязохме от Баюви дупки на пътеката за хижата, падна толкова гъста и влажна мъгла, че дори и на метър не можеше да се види нищо. Стояхме там около час, но мъглата не мърдаше. Единствено в ниската част на Каменитишкия цирукс беше по-разредена и затова решихме да тръгнем именно по пътеката за хижа "Яворов", която минава през този изключително красив и величествен циркус, а не по другата, която не можеше да видим от ужасно гъстата мъгла, идваща от Плавилото и покриваща плътно целия връх Разложки суходол и циркуса под него. Минавали бяхме по нея преди 5-6 години и не предполагахме, че може да се окажем в един ужасен капан, поставен пред туристите от "перфектната" работа на чиновниците от НП "Пирин".

На "възела" под връх Баюви дупки, където се разделят двете пътеки, стои ето тази "табела". Освен нея няма никакъв знак, който да предупреждава или да информира туристите, тръгнали по тази стара и известна на хиляди хора туристическа пътека, че е изоставена от НП "Пирин" и нейната маркировка не се подновява. Другото, което още повече обърква тръгналите по нея, са многото останки от цветна туристическа маркировка. Преброихме около 40 камъка и скали, на които ясно се вижда такава маркировка - факт, който всеки турист съвсем нормално ще приеме като знак, че това е действаща маркировка, която ще ги отведе до хижа "Яворов".

Когато слязохме в тревистата част на Каменитишкия циркус, в близост до местността Думовата вода, се оказа, че е невъзможно да се продължи по-нататък, защото всичко, което някога е било туристическа пътека, е обрасло с гъст клек и висока над един метър трева, и по-скоро шестица от тотото човек може да уцели, отколкото да намери някаква следа или ориентир за нея, които да го изведат от треволяка, за да се продължи за хижата.

Нямахме GPS, за да си помогнем с него, и се наложи да потърсим помощта на Планинската спасителна служба в Разлог чрез националния телефонен номер 112. За наш късмет нейни двама представители бяха на хижа "Яворов". Обяснихме по мобилния телефон проблема и се договорихме да чакаме там, където бяхме спрели, в търсене на следи от отдавна буренясалата туристическа пътека, която минава през Каменитишкия циркус. Само след час-час и нещо пред нас се появи едно високо и снажно момче - планинският спасител Борислав Цеков. Заедно с него тръгнахме за хижа "Яворов". Вървяхме още цели два часа, но бяхме спокойни, че ни води човек, който отлично се ориентира в клека, храсталаците и високата трева. Без него нямахме и грам идея как щяхме да намерим пътеката, която иначе много добре познавах, докато не беше изчезнала под буйната растителност. Към 20 часа пристигнахме на хижа "Яворов". Борислав и колегата му Петър Грънчаров ни почерпиха с билков чай и ни предложиха да ни свалят с джипа на службата до Разлог.

Разказвам това случило се наскоро преживяване първо за да благодаря най-искрено и сърдечно на Борислав Цеков от Планинската спасителна служба в Разлог за оказаната неоценима помощ. Второ, защото разбрах, че в същата ситуация на 8 юли т.г. е изпаднала и група туристи, водени от моя приятел Александър Лазаров. За разлика от нас обаче, те са носили със себе си GPS устройство, с което са успели да преминат, макар и с много премеждия през треволяка и клека, и са намерили продължението на пътеката през гората под връх Погледец.

Третата причина за този разказ е да изразя отново възмущението си от тоталното безхаберие и мързела на чиновниците от НП "Пирин" към основните им задължения - да се грижат за добрата цветна маркировка на туристическите пътеки в Пирин, използвани от туристи, и по този начин да гарантират тяхната безопасност в Пирин планина.

Планинските спасители ни казаха, че маркировката на тази от години известна на стотици български и чуждестранни туристи планинска пътека не се поддържала много отдавна нито от НП "Пирин", нито от БТС. По какво обаче туристите могат да разберат това, след като нито откъм връх Каменитица, нито откъм хижа "Яворов" няма никаква информационна табела, бариера или нещо подобно, което да информира или да предупреждава за това туристите. Те не са длъжни да знаят кога и по какви причини чиновниците от НП "Пирин" са решили да преустановят маркирането и поддържането на една или друга туристическа пътека. Единственото, по което могат да се ориентират, е да видят на място някаква информация или поне някакъв предупредителен знак за това. Такива неща обаче в Каменитишкия циркус няма.

Няма никаква цветна туристическа маркировка и по пътеката от хижа "Безбог" за хижа "Демяница", която минава през билото на връх Полежан и слиза през Газейския циркус. Чиновниците от споменатия "парк" от години са зарязали и нея. Пътеката не се поддържа от години и че клекът е направил невъзможно нейното преминаване през тревистата част над река Газейска.

Същото е дереджето, ако не и по-трагично, с "маркировката" и на туристическата пътека от хижа "Синаница" през Гергийските и Влахински езера за връх Вихрен - един иначе чудесен маршрут, който обаче ще ти вгорчи живота именно заради липсата на каквато и да е туристическа информация.

Трагично е положението от двайсетина години и с маркировката на един от най-панорамните и предпочитани от стотици туристи пирински маршрути - от хижа "Синаница" до връх Синаница и съседния му Момин връх.

Да не говорим пък за това какви глупости са изписани по информационните табели в хижите за времето, през което се изминават редица известни маршрути. Четейки написаното, твърдо започваш да вярваш, че то е писано от пълни неграмотници, които и хал хабер си нямат от разстояния, време и височини. Само за информация на директора на парка г-н Георги Грънчаров ще кажа, че в туристическите карти на Пирин пише, че връх Безиимен е с височина 2201 м, а хижа "Синаница", която е западно под него, се намира на надморска височина от 2200 метра, което е видимо и с просто око, че разликата е поне 200-250 метра.

Това са фактите. И докато те съществуват, ще трябва да разчитаме единствено на момчетата от Планинската спасителна служба, за да ни помагат да намерим пътеката, която е трябвало да бъде добре маркирана от чиновниците на парка, или да ни обяснят, че за съответния маршрут ни трябва много повече време, отколкото са написали умниците от НП "Пирин". Другото са само упражнения в говорене на глупости, че имаме Национален парк и той предлагал условия, където хората да се разхождат в него с удоволствие и без опасност за здравето и живота си.

ГЕОРГИ БУЗОВ, Благоевград