Заради лошо управление заводът се превърна в тенекеджийска работилница

В края на февруари 2002 г. след няколко протеста и стачки на работниците бе сменен тогавашният изпълнителен директор Ангел Таланов и управлението бе поверено на господин "другаря" Иван Таманов. Протестите бяха заради закъсненията с по 15-20 дни на заплатите и основно бяха подтиквани нормените работници, които всъщност получаваха всичко заработено, докато ненормените получаваха между 50-80% от заплатата, в зависимост от реализацията. А заплатите закъсняваха заради уж лошото финансово състояние. Защо казвам това? Защото трябваше да минат години, а и впоследствие един от приближените му да се изпусне, че всичко това е било замислено още със заемането на директорското място от Ангел Таланов. Всъщност, без да знам тогава, аз и някои колеги, с които съм бил по-близък, го предупреждавахме за тази възможност. По-горе съм поставил другаря в кавички, защото

ХОРАТА НА СРЕДНА ВЪЗРАСТ ЗНАЯТ МНОГО ДОБРЕ КОЙ Е ГОСПОДИН "ДРУГАРЯ" ИВАН ТАМАНОВ.

Даже един от приближените му в завода доскоро към него се обръщаше с "другарю Таманов" - бивш номенклатурен кадър на БКП, и то от управленските - окръжен секретар по промишлеността.

Споменавам това, защото често след това през годините бях упрекван в политиканстване, а всъщност този, който провеждаше политика в завода, беше самият той. Повечето от хората знаят политическата ориентация на фондовете, които тогава приватизираха завода и точно те го сложиха за ръководител. Тези, които ме познават, знаят и моята политическа позиция. Понеже предишният беше обвиняван в злоупотреба със служебното положение, използване на транспорта за лични нужди и извършване на лична работа, новият дойде с уверението и обещанието да се спре това, но уви...

И за да не бъда обвинен в политическо пристрастие, ще кажа, че когато БСП дойде на власт с Жан Виденов, съм коментирал пред колеги, че стига за хората да е добре, нека да управлява, въпреки че не им симпатизирам. И в началото на тяхното управление уж беше добре. Тогава един колега ми каза, че това е само привидно и ще стане зле. За съжаление се оказа прав и историята го доказа. Така се случи и в завода.

В НАЧАЛОТО ТРЪГНА ДОБРЕ, МАКАР ЧЕ УЖ ЗАВОДЪТ БЕШЕ ФИНАНСОВО ЗЛЕ,

започнахме да получаваме пълни заплати, и то навреме. Само след дни за 8-ми март жените получиха цветя, почерпка в барчето към завода и по 10 лв. За Великден същата година - по 20 лв., а за Коледа получихме картички и по 100 лв. Временно се приеха и допълнително хора за производство за около година-година и половина. Но явно всичко това е било добре премислена стратегия, защото горе-долу всичко хубаво беше толкова.

Ето защо мисля, че всичко е било нагласено, защото уж зле финансово, но първата година получихме пари и за Великден, и за Коледа, цветя, картички, празнична вечеря (банкет) за Нова година. Оттам нататък следващите години уж трябваше да става още по-добре, а то наопаки. Забравихме за картичките, банкетите, и с много зор, по 20-50 лв. за Великден и Коледа. Беше оставено на заден план традиционното ни производство, давайки се приоритет на бобинките, които работихме около година и половина, и на някои дейности на фирма "АТМ Електроникс". Така започваха да излизат проблеми с традиционните изделия и за да бъдат решени, понякога се налагаше да се пишат доклади и предложения.

С ГОДИНИТЕ ЗАПОЧНА И ЗЛОУПОТРЕБА СЪС СЛУЖЕБНОТО ПОЛОЖЕНИЕ, ПРОТИВ КОЕТО УЖ БЕШЕ НОВИЯТ ШЕФ.

Започнаха да се правят врати, навеси, табели. Транспортът започна да се използва за превоз на строителни материали, гроздобер, варене на ракия. Както и по-горе споменах, да се вършат дейности на друга фирма. До последния месец, когато бях на работа, всеки петък пристигаше микробусът на фирмата и се товареше с тяхна продукция, с хора от завода. Даже се използваха и за монтажа и опаковка на продукцията.

По тези въпроси съм се опитвал да разговарям с инженер Аспарух Димитров и инж. Славчо Славков, тогава все още ръководители на направления в завода, но сега са вече в пенсия. Принципно бяха съгласни, но не смееха и те да реагират, въпреки че бяха началници. Даже един вид малко и го защитаваха, защото един от отговорите беше, че който и да е, ще прави така. Е, има една поговорка - “Прекаленият светец и Богу не е драг”. Или не може да бъркаш в кацата с мед и да не си оближеш пръстите, но и

НЕ БИВА, КАТО СА ТИ ОСТАВИЛИ КАЦАТА НАПОЛОВИНА, ДА Я ВЗЕМЕШ ЗА СЕБЕ СИ.

След пенсионирането на двамата той сложи за началници хора, на някои от които дипломните работи за средно образование бяха правени или им бе помогнато да ги направят в техническите отдели (включително и аз съм помагал), хора, които да нямат големи претенции, и най-вече за мястото му. А самият технически отдел заедно с тримата инженери бяха превърнати в момчета за всичко: от пресьори и шлосери, до общи работници. Ето защо в началото казах, тенекеджийска работилница, защото там няма нужда от конструктори и технолози. Иначе и за това увърташе приказката, както му е угодно. Веднъж особено, когато се въвеждаха едни бобини, понеже се свърши доста работа, се хвалеше, че въпреки че работниците го критикували, той запазил техническия отдел. И в следващия момент, когато мине зорът, започва пак да говори, че сме много, и да дава примери как в една фирма като "АBB" по това време имало само един технолог и един счетоводител. А аз ще спомена сега, когато практически няма технолози,

НА ПО-МАЛКО ОТ 50 ЧОВЕКА КАК ИМА ДВАМА СЧЕТОВОДИТЕЛИ, ТРЗ, МАРКЕТИНГ, ЧЕ И ДВАМА СНАБДИТЕЛИ.

Като представител на синдикат се е налагало да участвам в преговори или консултации по социални и производствени въпроси. Тогава се убедих, че той диалога го разбира само като "аз говоря, другите слушат". Затова често сме стигали до непреодолими противоречия. Освен това в случаи, когато съм настоявал за някои социални придобивки, отговорът беше, че не сме инвалидна кооперация. В друг случай пък точно обратното. Особено напоследък в разговор спомена, че неговата била лесна, защото бил пенсионер и имал пенсия, но мислил за хората, затова още стоял. За кои хора? Та той като пое управлението,

В ЗАВОДА БЯХМЕ ОКОЛО 120 ЧОВЕКА. В МОМЕНТА СА ПОД 50, И ТО НА 4-ЧАСОВ РАБОТЕН ДЕН.

Ако стремежът му беше да се разширява и обновява произоводството, за да могат повече хора да са на работа, щеше ли да разваля стола, който побира 100 човека, и да направи кухня за около 30? Щеше ли цялото основно производство, доколкото разбирам, да го сбута в едни катакомби, бивши съблекални, към тоалетните, а помещенията да ги дава под наем. Едва ли така се развива производство. Според мен грижата му е да останат 20-ина човека, за да му е по-лесно. Никой да не смее да реагира и да продължава да си е на това място. В началото казваше, че е за спазването на закона и за запазване на социалното в управлението, като даваше пример как някои частни фирми не спазвали това, осигурявали на минимален доход, не спазвали работно време, Кодекса на труда, викали ги, когато има работа. Ами сега той остави на работа пенсионери, особено един, който е портиер, на пълен работен ден, защото участва във всички дейности, не само в завода, но и на лозето, на ракията, на опаковката, на транспорта. А портиер можеше да е всеки един от последно съкратените, без значение дали е мъж, или жена. И понеже споменах за спазването на закона, в последните месеци съм бил свидетел как хора идват на работа и началникът ги отпраща да си ходят, защото нямало какво да работят. Аз самият също съм потърпевш, защото въпреки че имаше подписан протокол за намалено работно време и беше издадена заповед за това, и въпреки че бях отработил необходимите часове за месеца, за септември и за октомври, имам писани дни неплатен отпуск. Което води до намаляване на заплатата. За това съм сигнализирал Инспекцията по труда и чакам отговор.

В ЗАВОДА ИМА И ХОРА, КОИТО ЗНАЯТ ДОРИ И МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ МЕН, НО ГИ Е СТРАХ И ЗАТОВА МЪЛЧАТ.

Ето защо ще призова

г-н Аспарух Димитров и г-н Славчо Славков, които уважавам като хора и като специалисти, ако прочетат това и смятат, че е истина, да ме подкрепят поне заради хората и заради доброто име на "Елпром". Още повече, че г-н Славков дълги години е бил негов директор.

В "ЕЛПРОМ" ИМА КАКВО ОЩЕ ДА СЕ НАПРАВИ, ТАМ ИМА НУЖДА ОТ ГЕНЕРАЛНА ПРОМЯНА.

Ще спомена и за политиканстването. На всички избори през годините, откакто Иван Таманов е ръководител, в завода съм виждал само хора от партийното бюро на БСП. Сега някои ще кажат - лесно му е да говори, защото не е в завода. Защо сега? Ами не сега! Казвал съм много по-рано и на друго място, но малко хора знаят. Само че явно не са ми повярвали, и то най-вече мисля, че защото бях сам. Или може би защото не съм инженер. Или пък някой нещо ги е излъгал за мен. Така и не знам, но съм казвал всичко това. Може би трябваше да го напиша по-рано. А може би и изобщо нямаше да го напиша, ако някои реакции и изказвания след последното ми идване в "Елпром", които достигнаха до мен, не ме бяха провокирали. А и да събудя гражданската съвест в хората и куража им, въпреки страха да отстояват правата си, за да не ни управляват такива хора.

РУМЕН ЛЮТОВ, бивш работник в завод "Елпром", гр. Петрич