За три години Б. Войнов изтегли 1 000 000 лв. без знанието на съдружника си П. Стойчев – баща ми, фирмата им “Евробилд груп” ми дължи 38 000 лв., дадох ги на съд, хората чакат от мен парите си

След като и моето име беше споменато в писмата си до в-к “Струма” и на двамата господа и тъй като аз съм съпричастен и най-наясно за създаването на “Евробилд груп”ООД, където господата са съдружници, искам да изкажа много факти и аргументи за получилата се ситуация. За създаването на фирмата инициатори бяхме аз и синът на Борис Войнов, не e вярно, както той твърди, че той е създателят и капиталът за фирмата е изцяло негов. Дружеството се създаде през 2006 г., но голяма грешка е, че се представляваше заедно и поотделно, и явно това е било с цел от негова страна. Уговорката беше, баща ми - П. Стойчев, да се занимава със строителните дейности, тъй като е компетентен в това, а финансовата част да се ръководи от Б. Войнов, което също се оказа много голяма грешка.

Строителство се извършваше в м. Бетоловото, гр. Разлог, инвеститор на обектите е Л. Войнов, който е син на Б. Войнов, с участието на съдружник. След задвижване на фирмата аз и баща ми подсигурихме работниците, бивши негови колеги и наши познати, закупи се строителна техника и съоръжения. През 2007 г. представляваната от мен фирма “Инс Билдинг” ЕООД влезе в участие за изпълнение на довършителните работи в част “сухо строителство”, също така участие взе и фирмата на сина на г-н Войнов, занимаваща се с доставка и монтаж на дограма. След старта на работата аз и баща ми бяхме неотлъчно на обекта и се занимавах с някои доставки и с подсигуряването на материали, работехме със складове на наши колеги и приятели, всичко беше от наша страна, тъй като г-н Войнов не беше запознат в тази сфера, той се занимаваше изцяло с движението на паричните средства, с назначаването и осигуряването на служителите и работниците, също така със счетоводните дейности, за което баща ми му имаше пълно доверие.

Искам да се обърна към г-н Войнов, защо в изявлението си вместо да разкрива имотните състояния и кредити на съдружника си, не се обърна към хората, на които дължим пари, не каза за парите, които се дължат към складове и фирми. Защо твърди, че парите са в нас, а в същото време спонсорира събора на с. Бараково и извършва ремонт на жилището си. В писмото си до вестник “Струма” споменава за личното ни имущество, фамилна къща в с. Бараково, което не е негова работа и което е лъжа, че я изградил той с негови средства и с негова помощ. Пълна глупост е и това, че ако не е бил той, баща ми и семейството ми ще е живяло в панелен апартамент, защото тази фирма е строителна, а не благотворителна. Уговорката бе да се използва капитал, който възлизаше на по-малко от 50 000 лв., от фирмените средства, за да се построи тази къща и в по-късен етап да се приспаднат от годишната печалба, което г-н Войнов сам предложи и сам настояваше да се процедира по този начин. След използването на част от фирмените пари, които г-н Войнов сам ръководеше, защото баща ми нямаше достъп до тях, се достигна до етап груб строеж, след което финансирането се пое изцяло от мен.

Нека г-н Войнов да не твърди неверни факти и да не се рови из банковите сметки на баща ми и да проверява и споменава какви кредити има, ако държи на това, да обиколи отново банките и да провери моите задължения. Също така ще опровергая, че е луксозна и с масивна ограда, както твърди той, а е направена с професионализъм и в кратък срок, откъдето явно се получи завистта към къщата ни и към нас. Аз няма да коментирам кой и какви недвижими имоти има и как са придобити, но защо г-н Войнов в изявлението си не спомена за придобития чисто нов лек автомобил, който се води на фирмата и се плаща с фирмени пари, а е за лична употреба на съпругата му, а насочва и повдига въпроса за нашия парцел.

По-времето на изпълнението на къщата не спирахме да се занимаваме и с фирмените си дейности, бяхме доста ангажирани с нея и с обектите, не обръщахме внимание на паричните потоци и на действията на г-н Войнов. По-късно установихме нарушенията от страна на г-н Войнов. Работниците започнаха да се оплакват, че са съкратени без тяхно знание и без знанието на баща ми, който също е управител, че са им спрени осигуровките и са им прекратени трудовите договори, а на някои лично г-н Войнов е спирал пари от заработките с претекст, че са за лично осигуряване. Назначавал и уволнявал по негова преценка, водел е и е разписвал човек без негово знание, който работеше в моята фирма, целта за коeто е да се задържи фирмата”Евробилд груп” в Камарата на строителите. Съкратена без причина беше и единствената служителка във фирмата, изпълняваща безупречно счетоводните работи, с единствената цел да не разкрие действията на г-н Войнов пред съдружника му. Случи се инцидент, при който баща ми пострада, при представянето на болничен лист се установи, че той изобщо не е осигуряван. Независимо че е пенсионер, е трябвало да му бъдат внасяни осигуровки. След като баща ми обърна внимание на този въпрос, се установи, че през цялото време са осигурявани г-н Войнов и съпругата му, която няма и един работен ден във фирмата, и то на доста висок праг, за близо 3 години сумата е приблизително над 30 000 лв., плащани от фирмената каса. За да покрие случая, г-н Войнов се сети през тази година да внесе някой лев на името на баща ми, и то по 200 лв. за 6 месеца назад.

По средата на 2008 г., когато вече бяхме на довършителни работи на къщата ни, г-н Войнов предложи на баща ми да се изтегли фирмен кредит, защото инвеститорите имали леки и временни финансови проблеми, и че този кредит ще се управлява и възстановява изцяло от него. Къде и как се разпределиха тези пари, така и не се разбра, но в по-късен етап г-н Войнов твърдеше, че парите сa отишли за изпълнението на личния ни обект, и настояваше баща ми да поеме целия фирмен ангажимент към банката, което е неоснователно. Заедно с тези пари се изпари и печaлбата от друг обект, който се изпълняваше от фирма подизпълнител, там приблизителната сума е около 30 000 евро, но нещата бяха в ръцете на съдружника му и баща ми предполагаше, че фирмата е финансово стабилна и парите се насочват по предназначение. Но това не беше така, без съгласието на съдружника си г-н Войнов с упоритост и безумие започна изграждането на нов обект, на който собственик е синът му. Започна прехвърлянето на средства и материали от незавършения обект на другия, използваха се фирмени пари поради факта, че отново имаше финансово затруднение от страна на инвеститора, така твърдеше г-н Войнов, тъй като настояваше баща ми да не присъства на срещите с инвеститорите, защото е било само негово задължение, но явно и това е било с някаква цел. С това еднолично решение започнаха проблемите, спряха се плащанията към доставчиците, спряха се плащанията към работниците и към моята фирма, изцяло парите се насочиха към новия обект. Плащаше се само на определени фирми, на които г-н Войнов реши. Забрави плащанията си към мен, но изплати 100% на фирмата на сина си за недовършено изпълнение. Не се съобразяваше дори и с баща ми. След тези действия работниците започнаха да напускат, някои от тях още не са си получили и парите, баща ми усети, че съдружникът му се самозабрава. Получиха се доста противоречия, г-н Войнов започна да прехвърля вината върху нас, насочваше доставчиците да си искат задълженията от нас, и най-подлото - започна да ни обвинява в това, че сме откраднали парите на фирмата. В случая се получи поговорката ”Крадецът вика: дръжте крадеца!”, как баща ми ще окраде фирмата си, като дори нямаше и печат, нямаше ключ и все още няма от офиса на фирмата, как ще източи парите, като в банките дори и не знаеха, че той е съсобственик на “Евробилд груп”. Г-н Войнов и затова се беше постарал, всичко беше под негово управление и във фирмените сметки имаше достъп само той, това много ясно се вижда на банковите извлечения. При тези обвинения баща ми прекрати посещенията на строителните обекти и поиска свикване на общо събрание за установяване на фирменото положение и разглеждане на балансовите отчети. Такова събрание не се и проведе, защото г-н Войнов явно се притеснява от фактите и от паричните загуби. Не се съгласи да се направи одит на фирмата, не допускаше баща ми в офиса и не позволяваше да се изнася документация на фирмата. Отказа и нотариална покана за предоставяне на документацията, и отново самостоятелно беше подписал без знанието и съгласието на баща ми договор за извършване на счетоводна ревизия и съответно услугата е била заплатена с фирмени пари. Без да се знае резултатът на тази ревизия, се установиха много нарушения и липси, едно от които е балансът за 2007 г., който изобщо не е представян пред баща ми и дори не е подписан и приет от него. Второ, балансът за 2008г., който също не е представян и разписван, и важното - от кого е изготвен, защото беше подписан от сина на г-н Войнов, в случая инвеститор на обекта, а не счетоводител на фирмата. След всичко това баща ми се принуди, да вземе със собствени средства банковите извлечения на фирмата, оказа се, че докато той се занимавал със строителните дейности, г-н Войнов за близо 3 години изтеглил в брой близо 1 000 000 лв. Как и къде са насочени, след като почти всичко се плащаше по банков път, част от тях е била за възнаграждения на работниците и за други допълнителни разходи, но тази сума не отговаря на тях.

Колкото и трудно да беше да проумея тези факти, още по-трудно ми беше да заведа дело срещу фирмата на баща ми, реших се чрез съда да си получа парите, които тяхната фирма ми дължеше, 38 000 лв. Тази сума не бе приета от г-н Войнов, но това не съм си го измислил аз, както твърди той, а това е по извършени СМР и по представените от мен протоколи. Трудно ми беше да заведа дело, защото трябваше за пръв път да вляза в съда, и то с мисълта да осъдя баща си, който нямаше никаква вина. След като съдът прие иска ми, се издаде изпълнителен лист, с частен съдия-изпълнител се наложи запор на фирменото имущество, който опис се проведе на 13.10. 2009 г., след което г-н Войнов сипеше обиди по страна на семейството ми, дори се опита да се саморазправя със сестра ми, която представляваше мен и фирмата ми. Това на отговаря на действията на един бивш учител по математика и директор на елитно училище.Не отговаря и това, че на следващия ден се установява, че на едно от превозните средства са откраднати акумулаторите с цел да не бъде придвижено и иззето. Установи се, че г-н Войнов с помощта и съвети на адвокати и нотариус, негови близки, е прехвърлил част от фирменото имущество на негово лично име и друга част е продадена, отново без знанието и съгласието на съдружника му. Нещата отново не спират дотук, преди дни бяха пуснати възражение и жалби от негова страна относно иска ми, как след като вече е издаден изпълнителен лист. С тези действия аз и до ден-днешен не мога да си получа парите, които съм заработил, но и няма и да се откажа, защото тези пари ги дължа, а са натрупани от общата ми работа с тази фирма.

Късно разбрах, че не сме единствените измамени от г-н Войнов, в предишния си бизнес е имало подобни действия и развития, затова чрез това писмо и страниците на вестник ”Струма” искам да предпазя и други граждани да не попаднат в такова съдружие, в което участвахме ние. С тези факти искам да сезирам и съответните органи - прокуратура и данъчна служба, да обърнат внимание и нещата да не останат неразрешени и проверени. Също така искам да се извиня на хората, които въвлякохме с нас, и да ги уверя, че при решение на проблемите ще се постараем да си покрием натрупаните задължения.

НИКОЛАЙ СТОЙЧЕВ