За няколко дни на остров Крит ги накарахме да ни завиждат

Уважаема редакция,

Искам чрез страниците на най-четения в Югозапада вестник "Струма" да разкажа за вълнуващите мигове, които преживяхме през това лято 24 младежи и 5 наши преподаватели. Ние превърнахме едно кътче, наречено MAICh (Mediterranean Agronomic Institute of Chania), на 2-3 kм oт центъра на Ханя, о. Крит, в място на оживени дискусии по проблеми от политиката до изкуството. С изключително добри впечатления останахме всички от начина, по който в детайли ни бе обяснено за човешките права, истинската същност на НАТО, междунационалните институции, основните закони в ЕС, равенството между мъжете и жените в днешно време, европейския омбудсман и много други теми. Те ни бяха преподавани от професори от Гърция, Турция, Германия, Словакия, САЩ.

Основната цел на това обучение бе да се научим как да бъдем лидери не само в семейството, но и на работното място. Лидерството е важна част от живота - трябва да има някой, който изслушва и разбира останалите, след което дава мнение по въпроса (важна черта на лидера). Изникваха много теми за спорове, които развивахме безкрайно дълго, и най-често в края не бяхме на едно мнение, което, от своя страна, потвърждаваше различието между нас. Там имахме шанс да говорим пред аудитория, което не е маловажно, защото младите, амбициозни хора трябва да свикват да говорят пред аудитория и да правят всичко възможно да я завладяват. Но това нямаше да е възможно без подкрепата на фондация "Българска памет", фондация, която промени представите ми за живота.

Хората от фондацията ме накараха да се гордея, че съм българин и всяка сутрин да се събуждам рано с приятното чувство, че съществуват добронамерени българи, даващи толкова много от себе си на нас, младото поколение, да успеем в живота и да допринасяме за развитието на родината България. Хората от фондацията, с президент д-р Милен Врабевски, не живеят на принципа "Първо, не са наши деца, и второ, да се справят сами, както ние едно време". Д-р Врабевски ни предлага да вземаме участие по подобни програми с една-единствена цел - да свикнем с мисълта, че всички хора сме равни, независимо откъде сме и какво вероизповедание имаме, и че няма по-хубаво място от нашата България.

За сетен път се уверих в това, особено когато накарахме американчетата да се разтреперят от музиката, културата, историята на страната ни. Накарахме хора, които допреди месец не бяха чували за България, да ни завиждат, че сме българи. Мисля, че това само по себе си говори за това колко е велика България!

ИЛХАН КЕНИВИРСКИ от село Долно Дряново, община Гърмен, ученик в Езикова гиманазия "Акад. Людмил Стоянов", град Благоевград