Юрий Николов: Бившата ми съпруга крие детето ни, заблуждава институциите, аз просто искам да виждам дъщеря си

Драга редакция,

По повод публикация на вестника от 12.II.2010 г. под заглавие “15 000 евро ли струва 10-годишната ми дъщеря” искам да заявя следното:

Разобличителката Иванка Стоянова Петкова от гр. Петрич напусна жилището ми на 6.IХ.2006 г. заедно с дъщеря ми. Заживя на квартира на бул. “Св.Св. Кирил и Методий” в гр. Благоевград. През това време същата работеше в община Благоевград.

Без мое съгласие в съучастие с директорката на

9-о основно училище в Благоевград взе отпускно на детето и го премести да учи във II основно училище в Благоевград. Тъй като беше много заета в службата и нямаше време от банкети, разходки и командировки до София, Пловдив, Гърция, изпращаше нейни “приятелки”, включително и мюсюлманки, различни таксиметрови шофьори да взимат детето от училище. През месец декември 2007 година, без никакъв повод и право, същата иска съдействие от полицията в Благоевград и инспектор изпраща автопатрул в дома ми да вземе дъщеря ми, без да има решение и нареждане от прокуратурата. Преди това ми отправяше обиди по телефона от рода на “простак” и “нещастник”.

За да няма скандали, това не е присъщо за мен, се подчиних. През това време течеше делото ни за развод на първа истанция. Искам да заявя, че поводът за нейното напускане е връзката й с друго лице още през 2006 год., с което по-късно тя заживя на съпружески начала. На няколко пъти се опитвах да вразумя бившата ми съпруга са се върне, но същата крещеше, обиждаше ме и се заканваше.

Междувременно получих информация, че през лятото на 2007 год. същата заедно с любовника й е извеждала дъщеря ми в Гърция без мое знание. Именно затова се обърнах към органите на МВР, които ми оказаха съдействие, за което им благодаря.

Тъй като бяха спрени на КПП - Кулата и не можаха да изведат детето през граница, същите го оставиха в с. Митиново при 80-годишните й дядо и баба, а тя най-спокойно си отиде на почивка с любовника.

През това време аз нямах представа къде се намира дъщеря ми. Укриваше я нейната майка в с. Митиново, която изключваше телефона на детето, за да не се свърже с мен. През лятото, точната дата не мога да си спомня, майка й, която е съучастник в укриването на детето, заяви, ще цитирам точните думи: “Ако се наложи, ще дадем 15 хил. лева, но детето ще ти го отнемем”.

По същото време по най-демонстративен начин пред очите ми разкарваше детето с колата на любовника си в Благоевград, всяка събота и неделя през лятото - на плажа в Аквапарка.

След приключване на делото от Районен съд - Благоевград същата ми заяви, че ако аз обжалвам пред Окръжния съд, няма да видя повече дъщеря си и ще предяви претенции за ползването на апартамента ми. Ползва детето като разменна монета /дете за апартамент/.

Аз обжалвах пред Окръжен съд и оттам започна ходенето по мъките. През септември 2008 год. същата премести дъщеря ми в София, като каза: Родителските права са мои и ще правя каквото искам.

Бившата ми съпруга постоянно сменяше квартирите, както и адвокатите си. Настоящият е седмият поред. Всичко това е с цел да не се свържа с детето си. Посочва в официалните си документи жк “Младост 2”, София, бл. 208, ап. 50, ет. 7, вх. 1, а в действителност живее в гр. София, “Младост 4”, бл. 424, ет. 5, ап. 21.

Има определение на Окръжен съд и изпълнително дело от ЧСИ - гр. София. В определените дни на месеца, когато трябва да установя контакт с дъщеря си, тя постоянно се укрива и създава илюзии в детето, че изобщо не се интересувам от него. През септември 2008 год. детето ми позвъня по телефона, че е оставено само в блок, а тя най-спокойно през това време била на разходка с нейния любим. Успях да се свържа по телефона с майката. Ще цитирам думите й: “Ела, бе, ела в София, ще те пребием и пречукаме”.

Не исках да травмирам детето, не че съм се изплашил. Що се касае до писмата, изпратени от банката, защото и те не могат да я открият, бяха разхвърляни и отворени от любопитни хора от входа. Тогава чак разбрах, че още през 2006 год., когато е живяла с мен, е теглила кредит от банка без мое знание.

Същата /моята бивша/ пише жалби до прокуратура, полиция, Апелативен съд срещу съдии, бивши нейни близки, които я уважаваха, докато живеехме заедно. С нейните жалби и лъжи заблуждава институциите.

От април до месец август 2008 год. делото да се задържи в Апелативен съд - гр. София.

Същата постоянно лъже, че детето е болно, тя също не се явява в съдебната зала. Чрез адвоката си постоянно въвежда в заблуждение, че телефоните й са отворени и мога да се свържа с нея. Първия път каза един номер, звъня, няма никакъв отговор, дава постоянно свободно. Другият телефон, доколкото знам, е на нейната майка от с. Митиново, Петричко, а тя беше в комбина с любовника на бившата ми съпруга и укриваха детето ми.

В обръщението си до всички майки същата си противоречи.

Разкарва детето от училище в училище, от квартира в квартира, не позволява на детето си да вижда биологичния баща, а когато ходеше в командировки по месец в Турция, седмици в Пловдив, София с нейни колеги и се прибираше посред нощите, а понякога и сутрин рано доста подпийнала, аз не й казвах нищо, въпреки че ми беше неприятно. През това време се грижех за любимата си дъщеря.

Що се касае, че знае 3 езика, знае само 10 думи на гръцки, които използваше, когато ходеше да си гледа кефа.

Чудил съм се какви са тези командировки по месец, изпратена “служебно”.

Накрая искам да запитам разобличителката кога най-сетне ще й стане кеф да видя дъщеря си и постоянното укриване на детето какво възпитание ще му даде. Какъв пример ще даде на детето ми, като тя самата е изгубила ценностната си система и всякакви добродетели.

Аз като баща обичам дъщеря си, никога няма да й причиня душевна болка, като й отнема нашето дете. Най-съкровеното ми желание е да се срещам с дъщеря ни. Далеч съм от целта да я лиша от майчински грижи.

ЮРИЙ РАЙЧЕВ НИКОЛОВ

ПРОЧЕТИ СТАТИЯТА