Вл. Каперски: Автоконтрольорите Б. Равначки и Ил. Велев ми съставиха акт за превишена скорост

Отворено писмо до г-н Димо Чобанов - началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - Благоевград

Господин Чобанов,

На 11.08.2011 година, движейки се с автомобил в посока Лешко, бях спрян край Покровник от автоконтрольорите Борис Иванов Равначки и Илия Борисов Велев. Поискаха ми необходимите документи, след което ме извикаха при полицейския автомобил, за да ми изяснят причината за проверката. Показаха ми радара, който бе засякъл превишена скорост. Нарушението бе очевидно, не го оспорих и останах да чакам, докато единият от Вашите служители състави акт. Подписах акта, но вписах и възражението: "Съгласен съм с нарушението. Но само 5 мин. /минути - б.а./ след моето спиране бе спряна друга кола с ремарке и изобщо не й бяха искани никакви документи."

И тъй като, господин Чобанов, актът предоставя на контролиращите доста редове, за да описват нарушенията, а за възраженията на потърпевшия мястото е твърде скромно, съм принуден да изложа несъгласията си по-обстойно на страниците на вестник "Струма". Ще кажете, че по-правилно е да пусна жалба в полицията. Но знаете ли, правил съм го неколкократно, когато съм бил обект на престъпни деяния, но нито веднъж нямаше последващи действия от страна на полицаи. Не вярвам и сега да има, но се осланям на единствената българска институция, защитаваща в някаква степен интересите на гражданите - пресата, с която ме свързват десетилетия журналистическа работа.

И така, след въпросните пет минути Борис Равначки и Илия Велев спряха друг водач, към чиято кола имаше прикрепено ремарке. Причината за проверката бе същата като моята - и господинът бе превишил скоростта, всъщност, полицаите спираха само автомобили, извършили това нарушение. Но учудването ми бе неописуемо, когато след секунди нарушителят бе пуснат да продължи пътя си. Очевидно той бе познат на служителите в униформа.

Излязох възмутен от колата и попитах полицая с мустаците защо пуска непроверен един очевиден нарушител? Отвърна ми, че искал да се увери дали ремаркето има регистрация. Възразих, че причината бе същата като моята - нарушителят караше с превишена скорост и би следвало да бъде подложен на процедурата, която бе приложена спрямо мен. Служителят с мустаците остроумно ме попита: "Ти да не си радар?" Продължих да възразявам на очевадната несправедливост, която извършиха Вашите подопечни, а полицаят с мустаците се разкрещя, че съм говорел глупости. Опитах се да го убедя, че не говоря глупости, защото съм по-интелигентен от него.

Раздразнен, той ме заведе при полицейския автомобил, за да ми покаже какво е засякъл радарът. Очаквах да видя записана скоростта на нарушителя, който вашите освободиха набързо, но трябваше да преживея втора изненада - на уреда продължаваше да стои моята превишена скорост. На господина, когото спряха след мен, липсваше засечената скорост или просто полицаите я бяха изтрили. Тогава попитах служителите Равначки-Велев защо не са извършили проверката, както сториха с мен и както я изисква законът - да поискат и прегледат всички необходими документи на спрения водач и неговия автомобил.

Отговорено ми бе, че господинът бил проверяван по-рано и Вашият служител знаел, че е изряден. Господин Чобанов, вярвате ли на подобна глупост? Казах им, че ще се оплача на началника им, тоест на Вас, и че ще напиша за случая във в. "Струма", а полицаят с мустаците изкрещя: "Не ми пука". После ме заплаши, че ако продължа да му искам сметка, което за мен означаваше да си търся правата, ще ме арестува.

Грозната сцена се разигра пред 14-годишната ми дъщеря, която изплашена чакаше в автомобила. Потеглихме за Лешко и малко преди селото насреща ни профуча с шеметна скорост същият освободен от проверка водач. На ремаркето бе натоварил спортен мотоциклет. Опитах се да запиша номерата на колата му, но бе невъзможно, защото превишената му скорост не даваше възможност за това.

Явно окрилен от великодушието на Вашите служители, господинът, когото не познавам по име, но зная, че е треньор по мотоциклетизъм в Благоевград, хвърчеше със самочувствието на недосегаем, бидейки заплаха на пътя, както всеки друг нарушител. Не ми се разпростира върху въпроса, че един треньор по мотоциклетизъм най-напред трябва да научи възпитаниците си на правилата на движение. Но темата дава обяснение защо толкова почитатели на двуколесното возило отхвърчават с бясна скорост към отвъдното.

Та, господин Чобанов, предлагам Ви моите изводи и възражения:

1. В поверената Ви служба се работи на двоен стандарт - някои нарушители се санкционират, а други се оставят необезпокоявани да вършат нарушения. Вие решете дали нещата важат за службата ви като цяло, или описаният случай е изключение, допуснато от полицаите Борис Равначки и Илия Велев.

2. Очевидно и в благоевградското управление на МВР има списъци на дарители или на други "благонадеждни граждани", които не подлежат на проверки по пътищата. Може би тези списъци не са явни, а са в главите на Ваши служители, и аз, както добрата стара Европа, решително възразявам срещу тези корупционни хитрувания.

3. Зная, че господата Равначки-Велев ще отричат фактите, осланяйки се на убеждението си, че липсват веществени доказателства. Ако държаха на професионалната си чест, те биха признали очевидното си нарушение, което би ми спестило тези редове и би извисило имиджа на МВР. За съжаление вторият свидетел е невръстната ми дъщеря, която не искам да намесвам в тази нечистоплътна игра, но ако се наложи, зная, че ще изрази достойна гражданска позиция. А Вие като специалист, в чийто професионализъм не се съмнявам, можете лесно да достигнете до истината. Готов съм да Ви помогна с две предложения. Да направите с участниците в инцидента очна ставка, а ако не даде резултат, да ни подложите всички на детектор на лъжата.

4. Най-неприятното в цялата история е неловкото положение, в което се оказах аз и представителите на изпълнителната власт пред дъщеря ми. Как да й дам надежда, че в България на Европейския съюз има справедливост и законите важат за всички? Как някой ден да й обясня, че не трябва да си стяга куфарите за някоя от страните, където за подобни нарушения министър-председатели се наказват да извършват общественополезен труд пред обществото, възпитавано да поставя морала и закона над всичко?

С уважение: Владимир Каперски, водач на МПС