В. Агова: Г-жо съдия Бункова, знаете ли какво е чест и морал?

На 6.05.1999 г. на ул. "Св. Димитър Солунски" и ул. "Марица" в Благоевград става пътно произшествие с "Ауди 100", с ДК № Е0099 АВ, с водач Иван Петков Кочевски, мой баща. Тръгнаха следствие, дела, та чак дванайсет години. Да, 12 години си прехвърлят делата от инстанция до инстанция, сменят се съдии, съдебни заседатели, връщат се делата, тръгват отначало и т.н. Починаха заседатели, вещи лица, лекарите от аутопсията, започнаха на тази база да се преиначават фактите, истината се замъгли, използват се фалшиви свидетели - платени, нито един от тях не е бил на мястото на произшествието. А истината е една - неспазени правила за движение, удар по преминаващия, който изпада в кома и след 10 дни умря.

Прочитайки мотивите по НОХД №51/2010 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, останах изумена. Единственото вярно нещо в този опис е ударът: "Ударен в дясната страна на тялото с височина 90 см. Ударена външна част на десния крак със счупване в най-горната част на бедрото. Последва възкачване на тялото върху предния капак на лекия автомобил, удар по главата в предното стъкло /горе в десния ъгъл/, последва изхвърляне на тялото от автомобила и падането му на терена". Възможен ли е такъв удар при скорост 47 км? Не. При такава скорост най-много да го повали или да му счупи крака, но в никакъв случай такова изхвърляне, кома и смърт.

На последното дело от 13.12.2010 г. подсъдимият по делото Иван Петков Кочевски е оневинен от съдия Росица Бункова. Дори разходите по делото тя присъжда на държавата. Да, държавата ни е богата.

Дори прокурорът остана втрещен от присъдата и веднага направи протест. Радвах се, когато разбрах, че на последното дело съдия ще бъде жена - Росица Бункова. Бях уверена, че най-после съдът ще бъде обективен и присъдата заслужена, защото знам, че жените са честни, неподкупни, решителни, отговорни и за тях истината е над всичко. Още повече, когато ме видя, тя сподели с моя адвокат, че я е срам да ме гледа заради проточилото се с годините дело. Да, ама не. Уви, много бързо, госпожо Бункова, се пресрамихте. Или кръгът, който се затвори около Вас, ви замъгли съзнанието. Не ги познавам тези хора, но ето какво чух в съда и от адвокатите. Съпругът на съдия Бункова, строителен предприемач, в тесни взаимоотношения с Илиян Попов, секретар на съвета, депутат и председател на СДС в началните години на прехода, и третият, Росен Георгиев, председател на Общинския съвет, роднина на подсъдимия Кочевски. Росен Георгиев е повлиял на съдебното решение с натиска си.

Браво, г-жо Бункова. Не Ви ли е срам сега повече от първия път, когато ме видяхте? Нямате ли съвест и къде остана тя?

Госпожо съдия, госпожо Бункова, знаете ли изобщо какво е чест и морал? Учили ли са Ви на това? Срещали ли сте ги в дебелите книги и правните справочници? Или само сте наизустявали законите, за да си вземете изпитите, без да разсъждавате и без да се замисляте. Дерзайте все така, съдете без разум и дано съвестта Ви не Ви измъчва и не нарушава съня Ви. Много ме боли от загубата, от тази нелепа смърт на баща ми, но с Вашата присъда Вие ме смазахте. Убихте ме. Защо? Защо виновните днес вие ги оневинявате и ги издигате на пиедестал? Защо унижавате дори държавата, в която живеете, която Ви е изучила и отгледала? Докога ще я карате така, докога ще живеем в унижение? След като няма правосъдие, ще имаме ли държава? На кого и как ще вярваме, как ще се живее занапред? Борехме се за демокрация, но демокрацията е законност, ред и дисциплина, а не анархия. Законите не са само на книга, а да се спазват и раздават по съвест, но не от безсъвестни хора.

Имам апел към гражданите от Благоевград и областта:

Мили хора, не очаквайте правосъдие от съдия Бункова. Не й се доверявайте. Винаги искайте отвода й. Изходът ще бъде погубен за вас. Вярвайте ми. Виновният, който вкара в гроба баща ми, бе оневинен от съдия Росица Бункова. Дори Окръжна прокуратура остана потресена от това решение и отправя протест против присъдата.

Смазана съм, потресена съм, чувствам се унизена и обезверена, а Вие, госпожо Бункова, ме убихте в пълния смисъл на думата с тази си присъда. Отговорете ми, накъде върви животът ни в тази наша България. Накъде го тласкате Вие. Е, не напред, а към тресавището.

Съдия Бункова, допуснахте страшна грешка, страшна съдебна грешка. Поправете я. Не опорочавайте всичко, не опорочавайте системата. Няма да ви бъде простено, няма да има спокойствие за Вас. Съвестта Ви един ден ще проговори, тогава не Ви завиждам.

Отново Ви моля, поправете грешката!