ТЕЛК - Благоевград ми отказа трудоустрояване

Уважаема редакция,

Искам чрез страниците на вестника да изкажа своята болка. Казвам се Шакип Ракип Имам от с. Гърмен, на 58 години съм.

В нашата държава човек сигурно трябва да умре и чак тогава да му отговорят дали е имал право, докато е жив, да се пенсионира по болест. Аз съм един от многото примери. Преди почти две години се явих на ТЕЛК комисия в Благоевград за трудоустрояване, тъй като страдам от тежка исхемична болест на сърцето и с годините състоянието ми се влошава. Трудоустрояване ми бе отказано по неизвестни за мен причини. Според експертно решение №1966 от 06.10.2009 година, подписано от д-р Е. Дюлгерова, д-р Г. Янков и д-р О. Червилов, ми бе определена 40% нетрудоспособност с цял списък от забранени за мен трудови дейности, които да помогнат да съхраня здравето си. Да, ама след като не мога да работя тежка физическа работа, след като не трябва да имам психически и други натоварвания, след като трябва да не се излагам на слънце и други подобни предписания, кой работодател ще ме вземе на работа?

Преди година на база на отказа на ТЕЛК - Благоевград да бъда трудоустроен направих запитване до НЕЛК - София дали е законен този отказ. Беше ми отговорено с писмо и изпратени копия до благоевградската институция, че НЕЛК е образувала административно производство против експертното решение на ТЕЛК - Благоевград по повод отказа за трудоустрояването ми. Жалбата си до НЕЛК изпратих на 09.10.2009 година, а отговорът за образуваното административно производство срещу ТЕЛК - Благоевград получих след около 20 дни и оттогава пълно мълчание. Къде по веригата се загуби този жизненоважен за мен отговор? Оставиха ме да чакам, а здравословното ми състояние се влоши още повече. Всеки месец купувам лекарства за над 50 лева. Безработен съм от 2007 година, съпругата ми също.

Не мога да си обясня как за толкова време НЕЛК - София не можа да приключи административното производство и още колко ще трябва да чакам, след като десетки болни с моята диагноза се трудоустрояват всеки ден. Избирателно ли се трудоустрояват болните в РБългария, или има други пътища и начини да бъда трудоустроен и аз, защото състоянието ми не ми позволява да работя? 34 години от живота си съм работил, но нямам необходимата възраст да се пенсионирам. Този факт ме обрича на пълна мизерия поне още 6 години, което поставя под въпрос дали изобщо ще дочакам да се пенсионирам. Нямам средства за лечение как да удължа живота си, за да достигна до пенсионна възраст. Сигурен съм, че в това състояние са много български граждани, които, докато чакат елементарни отговори, си умират така в чакане.

С уважение: ШАКИП РАКИП ИМАМ, с. Гърмен, област Благоевград