Съпругата на бития председател на ловна група Валери Божиков - Стефка: Поисках им паспорта на кучето, те измислиха, че съм искала 1000 евро, пред полицаите аз се почувствах виновна, а Геро, който преби мъжа ми, бе невинен, щяха да удушат и сина ми

Стефка Божикова, съпруга на бития на 24 октомври тази година председател на ловна група и шофьор на линейка Валери Божиков от Петрич, разказа своята гледна точка за случая.
Присъствах на нещо ужасно, което много ме уплаши и ме накара да се замисля как е възможно един човешки живот да не струва нищо в сравнение с едно куче.
На 24 октомври бях вкъщи, синът ми Светлин, агроном, на 29 години, гледаше телевизия. Чух разговор пред къщата, ловджии разговаряха за намерено куче, което оставили при съпруга ми Вальо, защото е водач на група. Предварително ловните групи се чули по телефоните на кого е кучето. Оставиха кучето у нас.
Синът ми чул шум в двора и видял, че четирима души бият баща му. Изтичал да ги разтърве по пижама.
И аз ги чух и когато погледнах, видях мъж като горила да души зверски сина ми, а Светлин от задушаване започна да рита с крака. Добре че някой издърпа ръката на този, който го душеше. След това синът ми каза: Мамо, имам чувството, че съм загубил съзнание за една-две минути.
След това започна мелето, от лопатата, с която го биха, Вальо има 6-7-сантиметрова порезна рана на главата.
Намесих се, Геро Кетипов се качи в джипа и отфуча нанякъде. Когато дойдоха полицаите, изпратиха Вальо в Бърза помощ, защото беше окървавен. Вальо остана в болницата.
На 25 октомври в 7 часа полицаите трябваше да вземат кучето, но закъсняха и дойдоха с Геро Кетипов. Не се представиха, казах, че не мога да им дам кучето, защото не са ми показали паспорт за него. След това са измислили, че съм искала 1000 евро от Геро за кучето. Полицаите казаха, че ще ни съдят за кражба на куче. Единият от тях заяви: Махни я тая.
Та нали полицаите трябва да успокояват ситуациите и да ни защитават. А пред тях аз се почувствах виновната, а Геро, който би мъжа ми, бе невинен. Всички ми казват, че над Геро има чадър и ще се спаси. Но аз ще се боря докрай за истината.
Видях страшното, грозно лице на агресията, тя трябва да бъде спряна, за да не сънуват майките кошмари. Геро Кетипов е възпитал сина си Спас в агресия, граничеща с жестокост. Те двамата нанасяха по мъжа ми жестоки удари с всевъзможни предмети. Защо биячите са на свобода? Синът ми се страхува да излезе навън и ми вика: “Мамо, не мога да живея тука”. Имам един син в чужбина, и това си дете ли трябва да изпратя зад граница.

Стефка Божикова, град Петрич