Сподели болката си! Искаме да ти помогнем!

Уважаеми читатели, Struma.com открива нова рубрика "Сподели болката си. Искаме да ти помогнем". В нея, вие нашите читатели сте автори. Споделете ни вашата болка, разкажете ни тъжните си мигове, а ние ще се опитаме да ви помогнем - доверете ни се! В този свят на суета, безвремие, пошлост, злоба и безхаберие е трудно да откриеш приятелска ръка, протегната за помощ. Ние, обаче отворихме сърцата си за вас и вашите проблеми и ще направим всичко възможно да спрем вашата болка. Защото искаме да ви помогнем!!!!!.
Пишете ни на адрес reporter@struma. com или се обадете на тел 0885 69 41 42

С много болка разказа историята си 18-годишната Мария от дома за деца лишени от родителски грижи в Гоце Делчев. Предстои и абитуриентски бал. Първият бал в живота й.За свойте  18 години Мария се е научила да гълта сълзите си и да се радва на живота на другите . Защото към нея той е бил крайно несправедлив и суров. Ние искаме да помогнем на Мария,за да върнем усмивката и поне за ден. Денят на нейния бал, а защо не и да поставим началото на нов период в живота й.

Здравейте Struma.com, искам да ви разкажа моята история, имам нужда да ви разкажа, защото душата ми е наранена, а казват, че споделената болка е "половин болка". Казвам се Мария Караилиева на 18 година. Живея в дома за деца, лишени от родителски грижи в град Гоце Делчев.Когато се връщам назад във моето детство, сърцето ми се изпълва с много болка. Спомените които ме връхлитат не са никак приятни. Живях с майка си и баща си в едно село на няколко километра от Гоце Делчев, село Добротино. Спомням си че баща ми ходеше на работа в Гоце Делчев, докато него го нямаше, за мен трябваше да се грижи майка ми...но тя не се грижеше за мен. Заключваше ме в една стая и ме оставяше цял ден сама без храна и вода. Аз стоях вътре и плачех.

Чаках с нетърпение да се прибере татко, за да може да ме нахрани. Имало е дни в които съм оставала на улицата, помня как една баба ме съжаляваше и ми даваше една филийка хляб, за да мога да издържа до вечерта докато баща ми се прибере. Майка ми изобщо не се грижеше за мен. Вечно я нямаше...когато станах на 5 години тя ни напусна. Баща ми нямаше достатъчно пари, и за това се наложи да ме прати в дома за деца. Това беше голям шок за мен, много обичах баща си и ми беше много трудно да се разделя с него. Когато станах на 7 тръгнах на училище.

Мечтая след като завърша, късмета да ми се усмихне. Мечтая да си намеря добра работа и да помагам на баща си, защото той вече не работи. Искам да му се отплатя за любовта, c която ме е дарил и че когато бях малка, той бе за мен и майка и баща. Мечтая да отида на море,виждала съм го само по телевизията. Мечтая поводите за усмивки да бъдат повече. Аз вярвам, че ще оставя всичко лошо зад гърба си, вярвам че ще стане чудо и ще бъда истински щастлива.
Мария  докосна сърцата ни! Тя протегна ръка за помощ и ние ще и помогнем. Да превърнем нейния бал в приказка!