След падане от мотор си счупих крака, изпратиха ме като здрав у дома

На 22 април 2011 г. при инцидент паднах от мотора си, с непоносими болки в крака веднага отидох в Спешния център в болницата в гр. Разлог.

Докато чаках някой да ме прегледа, бях оставен да стоя прав, опрян на стената, напълно неспособен да мисля адекватно от болка. Казах на хора от медицинския персонал колко много ме боли, но ефект нямаше, не ми обърнаха внимание. Парадоксално, снимаха ме на рентген, който е за снимане на зъби, защото другият не работел. Направиха ми 4 снимки, от които 3 бяха излишни. Докторката, която ме снима, ми каза, че ми няма нищо, след което пак ме свалиха в спешното и ме оставиха да чакам 30 минути.

Попитах санитарката кой лекар е дежурен, тя ми каза, че е д-р Христо Георгиев, началник на хирургично отделение в МБАЛ - Разлог, но той така и не дойде за дежурството си. При мен дойде една медицинска сестра със снимките на крака ми и каза, че ми няма нищо, да си ходя. Дори не ми промиха раната, не ми дадоха и хапче за болката даже. Аз станах и си тръгнах, въпреки че болката беше непоносима. По пътя се сетих за д-р Тончев, също от Разлог, който си беше у тях. Извикахме го да погледне снимките и той видя на тях, че кракът е счупен и каза да се върна пак в спешното.

Прецених, че няма какво да правя при тези лекари, и отидох в Благоевград в болница ПУЛС, където ми беше обърнато голямо внимание. Кракът ми беше обездвижен и ми казаха, че ще се наложи да ми правят операция и трябва да постъпя на болница на 26 април, така и направих. Постъпих на 26-и, а на 27-и ми направиха операция. С два пирона в крака на 29 април ме изписаха, просто не мога да изкажа благодарности на цялото ортопедично отделение в болница ПУЛС. Сега предстои дълъг период на рехабилитация.

Надявам се д-р Христо Георгиев от болницата в гр. Разлог да си получи заслуженото, не може да се отнася толкова безотговорно. Веднага щом получа епикризата си, ще сигнализирам за моя случай министъра на здравеопазването!

Радослав Нацин, с. Баня, община Разлог