След елиминирането на баща ми Ангел сметището край с. Ръждак е в още по-плачевно състояние

Преди 4 години общинският контрольор на сметището край село Ръждак Ангел Мантарлиев, назначен от петричкия кмет Вельо Илиев, бе пребит от служители на сметището. Няколко часа по-късно получи инсулт и дни след това почина. В серия докладни до Вельо Илиев контрольорът алармирал за злоупотреби на депото за твърди битови отпадъци. Общината обаче не взела никакви мерки за проверка на сигналите му и за наказване на виновните. Вместо това Мантарлиев станал трън в очите на служителите от сметището, които в крайна сметка решили да му дадат урок... до смърт!

Със случая се зае прокуратурата, но 4 години няма обявен или осъден виновник за побоя и смъртта на Ангел Мантарлиев. Няма и наказани служители на сметището.

Докторът на историческите науки Йордан Мантарлиев, син на покойния Ангел Мантарлиев, поиска думата, за да зададе в отворено писмо до кмета на община Петрич Вельо Илиев и председателя на Общински съвет Стоян Николов няколко въпроса.

ОТВОРЕНО ПИСМО до кмета на община Петрич и председателя на Общинския съвет

Да си спомним с уважение и признателност за един достойно и почтено изживян живот!

На 25 май 2011 г. семейството ни отбеляза четири изпълнени с тъга години от смъртта на баща ни Ангел Мантарлиев - за едни напълно ненужен, за други - отдавна забравен.

Нека припомня: в последната година от своя живот той бе контрольор на общинското сметище край с. Ръждак и с поредица от доклади в периода октомври 2006 г.-май 2007 г., адресирани до кмета на общината Вельо Илиев, направи достояние нередностите с неуплътняване на работното време, окрупняване на редица дейности, разхода на гориво и неспазване на технологията на експлоатация от булдозериста и компактьора Александър Сухаров, служител на "Тео Морис България" ("ТМБ") - фирмата, занимаваща се с обработката и депонирането на отпадъците. Злоупотреби, които се допълват и потвърждават и с два констативни протокола от 27 декември 2006 г. и 6 февруари 2007 г.

Разбира се, кулминацията бе смъртта на баща ми след нанесения инспириран побой от служители на "ТМБ" заради това, че им беше неудобен. Човекът, изпълнявал съвестно и отговорно служебните си задължения, бе оставен сам. Прикован от последвалия инсулт и безпомощен, върху него се изсипаха какви ли не адски ругатни и хули.

По горния повод точно преди четири години от страниците на в-к "Струма" (бр. 113, 15 май 2007 г.) отправих редица въпроси към ръководството на общината. С присъщите си безотговорност и нехайство кметът Илиев не оповести адекватни отговори. А като си спомня какви ли не императивни заклинания, граничещи със схоластика, се изрекоха от същия общински кмет пред болничното легло на баща ми: от свидетелството за близко и ненакърнимо приятелство до демонстрираната подла и лицемерна форма на фалшива загриженост: "Аз тая работа нема да я оставя така". Какво последва обаче?

Снишаването и заравянето на главата в пясъка като стратегия и тактика на политическо и житейско оцеляване и преуспяване и този път проработи. Страстите утихнаха, в това число и политическите, и всичко протече постарому.

Какво се промени от елиминирането на баща ми досега? Отговор: Нищо, абсолютно нищо. Бездействие в продължение на пълни четири години. Иначе в характерния манипулативен и хамелеонски стил на изразяване в хода на политическата кампания за "Местни избори 2007" от ефира на местните медии г-н кметът не без известна гордост, чисто по стахановски, бомбастично обяви за реките на благоденствие, изсипали се в общината, като в сметището били инвестирани около 2 млн. лв. Без да се отчете нелепо и абсурдно погубеният човешки живот!

Ето защо като потърпевши аз и цялото ми семейство от трагедията, която се разигра и впоследствие на която почина баща ми, отново ще поставя пред общинската управа и общинските съветници въпроси, чийто отговор не се надявам да получа:

1. Г-н В. Илиев, къде бяхте, когато А. Мантарлиев най-безогледно бе наричан от бившата управителка на "ТМБ" Милка Георгиева и от нейното протеже А. Сухаров "интригант", "кавгаджия", "конфликтна личност", "пияница"? Къде стояхте, ако отдавна не сте се изгубил? Защо Вие, като работодател, наблюдавахте бездушно отстрани и не защитихте своя служител, излизайки с декларация или по друг начин?

Иначе не се посвенихте и побързахте да се похвалите, че решението за назначаването на общински контрольор "да вижда какво се върши от страна на френската фирма" е Ваше лично дело и че в резултат на докладите на Мантарлиев Общинският съвет приема сумата на разплащане между общината и оператора на депото за твърди битови отпадъци - консорциума "Булфранс", да не се повишава.

Спазено ли е обаче последното решение? От позицията на гражданин и данъкоплатец в община Петрич не мога да си обясня защо в договора, подписан с "Булфранс" през октомври 2001 г., не е предвиден контролен механизъм от страна на общинското ръководство и заплащането е оставено да се изчислява на базата на предоставени фактури. Един лековато наивен и "неслучаен" със сериозни финансови измерения прийом!

2. Г-н В. Илиев, проведено ли е вътрешно разследване и има ли наказани от състава на компетентните и ресорни общински служби на ниво зам. кмет по финансите и еколог на общината във връзка с "проспиването" на сигналите на А. Мантарлиев? Няма ли умишлено прикриване, защото е факт, че още от м. октомври 2006 г. общинският контрольор постоянно алармира за сериозни нарушения?

3. Г-н В. Илиев, каква реална промяна е извършена в администрирането и функционирането на общинското сметище от 2007 г. досега? Взети ли са от Ваша страна по-крути мерки по отношение на контролирането на дейността на компактора и булдозера? Разбира се, че не. На мястото на А. Мантарлиев за общински служител назначихте Георги Опренов - приятел и съсед на А. Сухаров. Последния баща ми в разговор с мен в деня на инцидента (3 май) определи като подстрекател и вдъхновител на побоя над него. Вместо по Ваше настояване Сухаров да бъде уволнен, Вие му предоставихте жадуваната възможност да оркестрира и се разпорежда на сметището като в собствено феодално имение, необезпокояван от никого. Не се ли прилага този "приятелско-съседски синдром" под зоркия Ви одобрителния поглед и с Вашата благословия, г-н кмете?

Ще ми бъде интересно да се запозная с докладните записки на новия общински контрольор Опренов по отношение на начина на работа на сметището (продължителност на действие на компактора, запръстяване и пр.) и да "уловя" разминаването в тяхното съдържание и това в документите на баща ми. Разбира се, ако не е приложена устната форма на докладване и договоряне. Едва ли ще бъдат открити нередности! Така че предлагам същият субект Сухаров да бъде назначен и за общински контрольор, да обследва сам себе, като по този начин функциите му ще бъдат нормативно уредени и детайлно урегулирани.

4. Г-н В. Илиев, след като непоправимото се случи, членовете на бившия Общински съвет (мандат 2003-2007 г.) се впуснаха в размишления и разсъждения и на 15 май 2007 г. приеха с прекалено закъснение решението за разваляне на концесионния договор с "Булфранс". Защо, г-н кмете, не проведохте на дело това решение? Кои са причините то да не се приложи и да не влезе в сила? Отново, за да "защитите" финансово общината ли заради "високите" неустойки, които евентуално ще последват? Кой/кои имат изгода от това? Вероятно жителите на гр. Петрич, както бихте отбелязал!

5. Каква е позицията на новия, вече отиващ си Общински съвет и в частност на неговия председател по този въпрос? От информацията, с която разполагам, развитието на петричкото сметище продължава да не бъде приоритет на Общинска администрация и е поддържано в още по-плачевно състояние. Липсва необходимото оборудване - багер-копач и автомобил самосвал, отново не се спазват техническите и технологични изисквания и др. За да се уверят, нека общинските съветници направят комисия и проверят.

Включително и да поискат проверка от Министерството на екологията. Проверете колко време е работил компакторът и колко гориво е изписано. Проверете колко запръстявания са направени и колко време е функционирала помпата за инфилтрирани води. Проверете, когато за миналата година в продължение на един месец компакторът поради ремонт не работи, кой и как осъществява валирането, за да се уплътни сметта...

По ирония на съдбата в края на предния управленски мандат се решаваше съдбата на сметището, стопанисвано от френската фирма "ТМБ", а сега, в края на този мандат, се решава съдбата на смесеното френско-българско дружество по сметосъбиране и сметопочистване "Енвиронман Тео България" ООД.

И накрая нека още веднъж да си спомним за баща ми Ангел Мантарлиев с добро, защото той беше добър и честен човек. И нека неговата смърт тежи на нечии грешни и гузни съвести.

Д-р Йордан Мантарлиев