Семейство Димитрови: Изгубихме сина си, а Окръжна прокуратура си затваря очите пред фактите

Две семейства, жертви на правораздавателните органи в Благоевград с един и същи акцент - отношението на съд и прокуратура към пострадали от пътно-транспортни произшествия, дойдоха в редакцията на в. “Струма”, за да разкрият своите истории. Семейство Тодор и Светла Димитрови от Благоевград са загубили сина си при катастрофа и наричат себе си “пострадали родители”. Те разказаха одисеята си по време на делата за разкриване истината за смъртта на сина им.

За 12-годишно ходене по мъките по пътя към възмездието за смъртта на близък човек разказа и Венета Агова от Велинград.

Родители сме на Димитър Тодоров Димитров. Синът ни изгуби живота си на 20 години на 27.07.2008 г. при пътно-транспортно произшествие при жп спирка “Пейо Яворов”, в близост до гр. Кресна, при неясни и съмнителни обстоятелства. Досъдебното производство е образувано срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ.

В публикацията във в-к “Струма” от 28.07.2008 г. по данни на бюлетина на МВР е отразено, че поради високата скорост мотоциклетистът сам е причинил произшествието и е починал на място от травми, несъвместими с живота.

Но фактите сочат друго. По досъдебното производство липсват данни за самопричиняване на произшествие. Липсват данни за травми, несъвместими с живота. Факт е неоказана помощ, безумно извършена манипулация и причинена смърт, и налични противоречиви и неизяснени обстоятелства, които не се оказаха пречка делото да бъде прекратено.

Впоследствие /по наша жалба/, делото бе върнато за преразглеждане. След връщане на делото разследване се извършва по наши искания, писмено заявени в Окръжна прокуратура - Благоевград. Самостоятелни действия от страна на разследващ орган и наблюдаващ прокурор няма и това не е случайно. Излиза, че събраните и закрепени по досъдебното производство доказателства вследствие на заявените от нас процесуално-следствени действия не се зачитат, въпреки че са събрани по законоустановения ред и в законоустановения срок. В противен случай тези доказателства - материали и документи, щяха да бъдат предоставени в Районна прокуратура - Сандански, където се образуваха преписки за престъпления от компетентността на същата прокуратура.

В случая от Окръжна прокуратура - Благоевград не бяха предоставени на съответните прокурори в Районна прокуратура - Сандански доказателства, които са от съществено значение за обективното произнасяне на прокурорите в Районна прокуратура - Сандански. Имаше и случай за образувана преписка във връзка с наказателно производство, за което не бяха приложени никакви доказателства от досъдебното производство.

Нещо повече. На лицата, които са замесени в престъплението, трета година се предоставя възможност да избегнат наказателна отговорност, като нашите искания служат като указания за изготвяне на алиби, което е показателно, че не истината е целта. Защото ако целта на разследването е събиране на доказателства, които да помогнат за разкриване на обективната истина, те би трябвало да бъдат използвани в цялата си съвкупност. Още повече че от закрепените по досъдебното производство и преписките в Районна прокуратура - Сандански материали и документи е очевидно виновното поведение на лица, които в рамките на служебните си задължения не са оказали помощ на човек в безпомощно състояние, извършили са манипулация на ПТП и са причинили смърт, нарушавайки закони, правилници и наредби.

Понастоящем досъдебното производство е преобразувано в следствие /отново по наша жалба, депозирана в Окръжна прокуратура - Благоевград/.

Разследването продължава, но усещането ни, следейки развитието от позицията на пострадали, е, че се прави всичко възможно да не се стигне до съдебно производство. Това усещане се засилва и от факта, че в процеса на разследването сме сезирали многократно всички институции, които са компетентни и в чиито правомощия са казуси, свързани с конкретното производство, включително Апелативна прокуратура - София, Върховна касационна прокуратура и Инспекторат към ВКП - гр. София, главния прокурор на Република България, министъра на вътрешните работи на Република България, главния секретар на МВР, Инспекторат към МВР, НСС, министъра на правосъдието, Висш съдебен съвет и Инспекторат към ВСС. Жалко е, че закони има, но морал няма.

Защо, ако синът ни сам е причинил произшествието и смъртта си, трета година се води разследване? Протакането по делото е повече от очевидно. Налице е изтекла давност по различни казуси въпреки сигналите /жалби и заявления/, навременно и аргументирано подавани от нас, и въпреки събраните по законов ред и в законов срок доказателства. Разследването е в дълга досъдебна фаза /след 4 месеца, на 27.07.2011 г., се навършват 3 години/, а по делото все още няма привлечени обвиняеми?!

Докога Окръжна прокуратура - Благоевград ще си затваря очите пред очевидните факти? Защо е това безхаберие към чуждия живот и чуждата болка? Ние нямаме избор и ще се борим за истината докрай! Остана ни единствено истината!

Къде е справедливостта в случая? Защо законите не се прилагат еднакво за всички, както е по Конституция? Защо законите, когато трябва да защитят правата на обикновения, пострадал човек, са само на книга?

Не е ли очевиден мотивът на извършителя? Не е ли очевидно защо е извършена манипулация? Не е ли очевидно защо на Митко му е отказана помощ? /нощта е била идеално прикритие!/ Най-сигурно е, когато няма очевидец! Най-удобно е да се набеди за виновен човек, който е починал и който не може да се защити!

А според Конституцията на Република България:

Чл. 4

/1/ Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.

/2/ Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.

Чл. 6

/1/ Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

/2/ Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Чл. 28

Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.

Но явно не законите и Конституцията, а моралът и действията на институциите определят каква е държавата.