S O S за старите орехи между Блажиево и Усойка

Между селата Блажиево и Усойка, общ. Бобошево, обл. Кюстендил, като змия се вие река Джерман. В ляво преди моста на реката по посока с. Усойка- с. Блажиево има една местност със звучното име „Мерковица”. В нея има живописно място наречено в далечното минало „Терзииската Кория” или още „Терзииската Джунгла”- на името на тогавашния и собственик, учителя в с. Блажиево Александър Терзииски. Джунгла, защото е била с гъста дървесна растителност от орехи, овошки, храсти и различни диворастящи растителни видове.

Сред вековните орехови исполини има две кладенчета /сега помпи/ с кристално чиста, като сълза студена питейна изворна вода. Двете кладенчета приличали на две плачещи очи. В стари времена се носили различни легенди за тях и били наричани с имената: „Самодивски очи”; Хайдушки очи”. Една от легендите разказва, че на мястото на кладенчетата турските башибузуци посекли млад хайдутин от околността. На мястото на посичането от кръвта му се образували две локвички превърнали се в две кладенчета напомняши очите на младия хайдутин. Друга легенда разказва, че тук всяка вечер танцували самодиви, плискайки се с бистрата вода от кладенчетата, плетели венци от диворастящите цветя и закичвали косите си. Селските моми идвали с менци рано за да налеят от студената кладенчова вода, миели лицата си, за да бъдат красиви, като самодиви, а момците ги дебнели зад огромните стволове на ореховите дървета. Морните земеделци от цялата околност намирали прохлада под сянката на дърветата и утолявали жаждата си от знойната жега със студената кладенчова вода, Река Джерман на това място е като Нил за Египет. Пролет при топене на снеговете в Рила планина и от поройните дъждове идва буйна и неудържима. Пенливите и води заливат „Терзииската Кория”, а стопаните някога правели диги, засаждали тополи край брега, които често не можели да удържат мощния напън на водата. Много често явление е реката да откъсва моста. Аз бях учителка в с. Блажиево през 1963г., когато реката беше отнесла моста. Всички се придвижвахме от с. Усойка до с. Блажиево и обратно по една топола, вързана за единия край на отнесения мост а другия лежеше отсреща на пътя. Гледката беше страховита. Реката ревеше готова да откъсне целия мост, а всички ние бяхме повече от акробати. Река Джерман почти ежегодно всяка пролет откъсваше моста, докато построиха стабилен бетонен мост.

Когато буйните води на реката, заливат „Терзииската Кория” растенията в нея избуяват напоявани и наторявани с наносите на реката.

Днес това живописно място с мощни стари и млади защитени от закона орехови дървета, единствено убежище за птиците в околността, с исторически легенди е застрашено от изчезване. Безжалостната, безмилостна и безотговорна човешка ръка ще го помете прекарвайки през него трасето на магистрала „Струма”. Обърнахме се с жалба към министъра на регионалното развитие и пътна инфраструктура, като мислехме, че пиара, който направиха с преместването на блатните кокичета е израз на висока екологична култура и грижа за природата. Отговориха ми, че е невъзможно трасето да бъде изместено, тъй- като от изток в близост има къщи, а от запад е коритото на р. Джерман. Не зная дали ценния орехов дървен материал, който може да бъде присвоен е причина да не се търси друг изход. Такъв съм сигурна, че има, тъй- като на запад от коритото на р. Джерман няма къщи и други причини и би могло да се помисли за изместването на речното корито на р. Джерман в тази посока. Така бе изместено коритото на р. Джерман в подножието на възвишението „Кършия”- западно от гр. Дупница при построяването на магистралата София- Кулата. Река Джерман заливаше околността, наводняваше къщите и след изместването на речното и корито реката беше укротена а магистралата буквално легна върхи старото и корито. Дори магистралата да мине върху ореховата нива тя ще бъде рисковано близо до къщите на изток от нивата. Познавам местността и смятам, че единствената алтернатива е речното корито да се измести на запад.

Но кой го е грижа, че буйните високи води на р. Джерман събираща водите си от три реки- Бистрица, Отовица и Тополница ще нанасят щети даже и на магистралата. Важно е да се поставим лентичките в джоба и да направим икономия от бетон и други строителни материали, които ще бъдат похарчени за коритото на реката. Ей Джермане, Джермане…ти не заслужаваш толкова харчове- криза е...?! Няма пари ?!

Аз съм обществен природозащитник. Бях учител в с. Блажиево, общ. Бобошево и гр. Дупница,- обл. Кюстендил. Възпитах много ученици в любов към природата и желание за борба с нарушителите на закона за защита на придодата.

Съгласно раздел II, чл.2 от Закона за защита на природата“Плановете и проектите за териториално устройство, както и за строителни, експлоатационни и други дейности се изработват и утвърждават при спазване на изискването да не се допускат разрушения, унищожаване, замърсяване и загрозяване на природата”.

В случая проектирането на трасето на магистрала „Струма” не е съобразено със Закона за защита на природата раздел II, чл.2. С проекта са допуснати разрушения и унищожаване на природата: на уникално историческо, живописно място, защитени от закона 27 орехови дървета, топола, кладенци /превърнати в помпи/.

Апелирам към всички милеещи за природата, еколози, природозащитници, зелени патрули- да вземат отношение към проблема и да се борим всички заедно за запазване на защитените от закона 27 орехови дръвчета, накои от които столетници, за запазване на цялото живописно място, източник на прохлада, кислород, убежище за птиците, извор на патриотизъм от саможертвата на младите хайдути, за които народа разказва легенди, разказани ми, когато бях 20 годишна учителка в с. Блажиево от Йорданка Люнгова и Цветанка Терзиева /майката на моя съпруг/- които са от с. Блажиево и ако бяха живи сега щяха да са на повече от 100 години.