Районен съдия Владимир Ковачев обслужва интересите на семейство Аршинкови или не е чел материалите по делото, за да присъди Вяра да излиза извън страната без мое съгласие

Вяра се роди в Англия и живя до едната си годинка с мен и бившата ми съпруга Елена. След време оставихме детето в България и с нея отново заминахме за Англия да работим. Там тя чистеше къщи и беше сервитьорка - там някъде се е запознала с новия си мъж, от когото роди дете по време на съществуващ брак с мен. Разводът ни стана в Англия, но там не взеха становище относно родителските права, защото детето в този период не се намираше там. Разбрахме се и двамата с бившата ми жена да се грижим за детето и да не си създаваме проблеми. Така и стана до март 2007 г., когато разбрах, че е завела дело за родителски права.

Година и половина, откакто отиде да живее в Швейцария, се сети, че има и друго дете. На 01.08.2007 година съдия Саша Алексова предостави родителските права на майката - бившата ми съпруга Елена Сиракова, като за мен определи режим на свиждане с Вяра един път месечно за три дни и двайсет дни през лятото с издръжка от 80 лева месечно. В същото време аз заведох дело за това, че бабата и дядото Теменужка и Георги Сиракови, родители на бившата ми съпруга, не ми позволяваха да виждам собственото си дете. Районен съдия Иван Петков прекрати делото само на основание, че майката долетя от странство и каза, че тя си гледа детето. Никой не обърна внимание на всичките ми жалби до прокуратурата, че това не е вярно, че Елена дори не живее в България и при жив родител от моя страна, който всячески се бори да вижда детето си и да прекарва повече време с него, бабата и дядото са тези, които определят какво ще се случи с него.

На 06.04.2009 г. заведох дело за промяна на родителските права, след като майката не се беше прибрала 8 месеца, а аз от година и половина окончателно се върнах в България. Интересно, но само два дни след това беше заведено дело за издаване на паспорт на детето и извеждането му в чужбина без мое съгласие. По моето дело беше назначен съдия, който впоследствие беше сменен от Ковачев. На делото не се даде ход, защото не беше спазен 7-дневният срок за връчване на призовката, на която ясно си личеше, че датата на получаване беше подправена, деяние, което беше установено и от съдията Ковачев, което, случайно или не, пак не е отбелязано в протокола. След това и двете дела се насрочиха в един и същи ден и при един и същи съдия - Вл. Ковачев.

Делото за издаване на паспорт и заминаване на детето в чужбина без мое съгласие трябваше да бъде спряно, защото в закона точно и ясно е написано, цитирам: “Когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, трябва да бъде спряно”. Питам ви, г-н Ковачев, изходът от това дело /за издаване на паспорт и извеждане на детето в чужбина/ няма ли да повлияе за правилното решаване на спора? Ако отговорът е не, защо самият Вие сте изтъкнали като мотив във вземането на решението по другото дело /за родителски права/, че вече има постановено, невлязло в сила решение за това детето да бъде изведено в чужбина. Ето затова мисля, че Вие обслужвате интересите на адвокат Михаела Аршинкова.

В мотивите си Ковачев посочва, че няма промяна на обстоятелствата. А това, че майката не се беше прибрала близо 8 месеца, и това, че съм с 2700 км по-близо до детето си - това какво е? Не е ли промяна на обстоятелствата? Ковачев си противоречи, като в мотивите си изтъква, че от приетите доказателства се изяснява, че детето е отраснало с майка си. Как го установихте, господин съдия, при положение че от 2006 г. майката живее извън България? Също така Ковачев казва, че няма преки или косвени доказателства за някакви постъпки на Елена, които да са повлияли негативно за правилното развитие на детето. А това, че не ми позволяват да виждам детето си, какво е?

Аз и детето живеем в един и същи град. Питам, Ковачев зададе ли си въпроса защо има образувано изпълнително дело с насрочване на три принудителни изпълнения? Също така той е споменал в решението си, че интересите на детето налагат да няма промяна на родителските права и то да продължи да живее с майка си, детето е свикнало да живее с майка си. Как, господин Ковачев, установихте това, при положение че майката живее извън България от близо 3 години? Твърдите, че преди да забременее с второто си дете, Елена редовно си е идвала в България. Как го установихте, като не си направихте труда да изискате справка от полицията за излизанията на Елена извън България?

Обърнахте ли внимание, че всички мои жалби до прокуратурата, социални служби, полиция са срещу Теменужка Сиракова - бабата? Зададохте ли си въпроса защо, след като майката твърди, че си е идвала толкова често, тези жалби са винаги до бабата? Още един път Ви питам, господин Ковачев, да не би да сте чели материали по друго дело или Ви е страх от господин Аршинков?

Защо поне веднъж никой не се поинтересува къде живее Вяра и не се опита да разбере, че грижите за детето полага Теменужка Сиракова, която й е баба, а не аз, който съм й баща.

А зададохте ли си въпроса с какъв статут ще бъде Вяра там, при положение че майката е все още временно пребиваваща? Очевидно не!!! Нали не е Вашето дете? Обърнахте ли внимание на това, че майката е напълно зависима от новия си мъж? Протоколирате глупости от рода, че имам часовници за 100 000 евро, а изпускате да отбележите, че един от социалните работници каза, че щом едно дете не иска да отиде при другия си родител, то това значи, че детето е настройвано срещу него. Били битово и финансово много добре, сигурно това е причината да иска 500 лева издръжка. Ако Елена беше тук да се грижи за Вяра, нямам нищо против, но няма да позволя бабата да вземе живота на дъщеря ми в ръцете си. Аз искам детските години на дъщеря ми да бъдат в България.

Нямам нищо против детето да замине за чужбина на по-късен етап, ако иска да учи и да се развива там, но да знае, че е българче. Дядото и бабата и без това говорят за мен какво ли не, та ако тя замине сега, не мога да си представя какво ще стане и как ще ме запомни, при положение че аз съм тук не я виждам. Теменужка и Георги Сиракови са казвали на Вяра, че съм умрял, че съм затворник, че по-добре да не съм й баща, че съм еничар. Те и пред социалните служби го казват. На базата на какво установихте, че Елена има отлични битови условия, осигурени от нейния нов съпруг, някой да е ходил там освен Теменужка Сиракова, да има социален доклад от техни съответни служби?

Значи на всички техни показания може да вярваме, а моите остават като глас в пустиня. Новият й мъж не е длъжен да се грижи за Вяра, майката все още е със статут на временно пребиваващ в Швейцария. Всеки път, когато сезирам съдия-изпълнителя, ми се отговаря, че няма как да взема детето, тъй като майката не е тук. Как става така, за единия съдия - Ковачев, майката непрекъснато да е тук, а за другия - Калайджиев, да я няма?!

Пълни абсурди, защото никой не се интересува от реалността, а всеки гледа да претупа нещата или да угоди на нечии интереси. След толкова срещи при съдия-изпълнителя най-накрая записаха в протокола, че ще й бъде наложена глоба, ако пак имам отказ да се виждам с детето си.

Ако те я отведат в Швейцария, аз повече няма да я видя. Откъде накъде, с какво право Вяра ще бъде оставяна на бабата, на лелята, на кого ли не, само не и на баща й?

Знам, че съдия Ковачев го е страх от Аршинков и се слага на адвокат Михаела Аршинкова. Според бабата и дядото не съм от най-умните, затова подобен текст с още допълнителни абсурди съм изпратил до ВСС, те да преценят дали има нарушение и дали можете да изпълнявате длъжността, на която сте поставен. Толкова време вече никой не иска да ми съдейства и да ми помогне. В момента обжалвам и двете дела и познайте за кое от двете има насрочена дата - това за паспорт и извеждане на детето в чужбина без мое съгласие. А това за родителските права, което е заведено преди гореспоменатото, за него все още няма дата - умишлено или не! Е, не станаха ли много случайностите? Следващата моя стъпка ще бъде да информирам всички национални медии за беззаконията, които се извършват в благоевградския съд и ще потърся правата си в международни организации и структури.

Майката сама е взела решение да изостави семейството. Вече има две деца от новия си съпруг швейцарец, а аз просто искам да отглеждам Вяра. Толкова много ли искам и къде е моята вина???

БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ