Работих здраво като огняр в Детска ясла №10, изгониха ме без обяснения

Виктор Михайлов е роден на 27 септември 1947 г. в благоевградското с. Габрово. Занимава се със строителство 20 години, като майстор е работил в Либия и Съветския съюз, 10 години е бил бояджия и параджия в "Балкантурист", огняр в Горското, 4 години в Центъра по изкуствата и 2 в ГУМ. Пенсионира се от Стройрайона. На 12 април 2010 г., вече пенсионер, е назначен със срочен трудов договор (за 6 месеца) на длъжността огняр в ДДЯ №10 "Макове" в Благоевград, който е продължен за още 6 месеца, но е уволнен без причина. Ето какво разказа за читателите на вестника Михайлов:

Бях огняр и зимата параджия в Детска ясла №10 на плажа. Постъпих на работа на 12 април 2010 г. и намерих пълен хаос: четири месеца съм чистил мръсотията от парното до улицата на 50-60 метра (там колегата го бяха изгонили, не мога да кажа как и защо), докато въведа всичко в ред. Когато изтекоха шестте месеца, директорката ми поднови договора и си работех спокойно. Справял съм се отлично с работата. Боядисал съм и 600 кв. м латекс, което не ми влиза в задълженията.

Оправих всичко и точно след една година си докараха техен човек, на Митова, главната счетоводителка на детските ясли в Благоевград. От въздуха ме изгониха като куче. Това ме е най яд. Защото можеха да кажат: "За лани имаш отпуска и за тая година, ето ти отпуската, не мога да ти продължа договора, търси си работа..." Отивам - и като гръм от ясно небе директорката Красимира Петкова ми вика: "От утре не си на работа! Кметът е издал заповед и не мога да ти подновя договора".

Не можах да реагирам и подписах заповедта. Тя ме изнуди. А кметът не е издал такава заповед, аз питах - няма заповед за освобождаване на пенсионери. Има заповед за администрацията, но не и за работниците. Само аз ли съм пенсионер в тая държава?! Хората взимат по 700 лв. пенсия и работят. Аз съм работник и не съм спрял да работя. Попитай там жените, ще кажат, питай целия квартал. Обикалял съм целия град, рози съм садил - гледах да се занимавам.

През това време изтеглих заем, синът нещо беше закъсал. Шефката знаеше за тая работа. Получавам пенсия 200 лв. и сега ми остават 100 лв. Аз съм самотен човек, жената почина, а тя въобще не се съобрази. Много труд дадох, много труд. Като подадох молба за работа, знаеха, че съм пенсионер.

Г-жа Красимира Петкова започна да ме тормози от Нова година. Не ми даваше чай да си правя. Сутрин отивам, включвам печката, студено е, аз съм у мазе, не ми дава печка. От дома занесох печка, вика: "Няма да ползваш котлон, няма да ползваш печка!" Внезапно влиза в парното, върти ми копчетата на котлето, което не е нейно задължение, тряска вратата. Нищо не съм й направил, нищо не съм й казал, съобразявал съм се - аз съм човек на години, не съм некое дете... Просто те тероризира и те предизвиква. Те сигурно са си говорили с Митова: "Тоя трябва да го махнеш!"

Греях я, ходи по къс ръкав и накрая - неблагодарна. Боли, да ти кажа. Преди са мръзнали, жените викат: "Ние сме мръзнали тука като кучета, парното не работи - включи печките."

Спряха ми пари за дрехите. Защо ми даде дрехи, като ме уволнява? Аз съм изхабил три чифта мои дрехи. Ти имаш ли представа каква мръсотия съм чистил!

Като ме уволни, отивам при госпожа Митова - главната счетоводителка на детските ясли в Благоевград, и й казвам: "Госпожо, защо ме уволнихте?" Тя ми отговори: "С право сте уволнен, защото сте пенсионер". И й викам: "Ами вие, госпожо, като сте пенсионерка 4 години, какво правите тук и взимате хляба на някое дете?" И тя ми тропа с крак. Тогава се вбесих, защото ми каза: "Тука съм аз началник, аз каквото кажа. Където и да отидеш, ти си безсилен. Не можеш да направиш нищо!"

Трябваше да върна дрехите, а тя ми удържа парите за доизносване. Писах до Инспекцията по труда, те дадоха предписание да ми върнат парите за дрехите: "В случая направената удръжка от последното трудово възнаграждение е извършено в нарушение".

Обаче Митова вика: "Не, не може! Тука аз командвам." Викам: "Аз ще се оплача." А тя: "Не си ври носа където не ти е работа!"

Удържа ми парите за дрехите. Защо ми ги даваш тия дрехи, като ме уволняваш? Тя ми ги даде пред Нова година, април ме уволнява и ми спира 159 лв. Аз три чифта мои дрехи съм похабил: имаше мръсотия, стъпваш на нафта, прозорците обковани с ламарина, отдолу съм направил замазка - абе, направил съм го да влиза човек там. И компенсации не ми са платени за зимата, когато ходех да паля парното, имам 6 дена - ходил съм на Нова година, на Бъдни вечер, когато е било студено, аз поддържам инсталацията, това е моя отговорност; ако замръзне, после мен ще ме карат да плащам. И тях не ми ги плати. Миналата година ползвах 6-7 дни отпуска и другите останаха, защото правиха ремонт и аз бях там с майсторите. А после парите ми ги спря за дрехи…

***

Изхвърлиха ме като мръсно куче и не съм доволен, защото много работа съм свършил. Доведоха техен човек, а мен ме изгониха и ме оставиха без хляб. Предполагам, защото не съм им удобен. Та аз разчитах на тая работа. Кой да ми помогне? Оставиха ме на улицата без пари.

Ето, обикалям града и никъде не мога да намеря работа: и за пазач търся, и за огняр - няма и няма. В момента съм бояджия - където намеря, спасявам положението. Но е трудно, хората нямат пари. Оферти имам: "Дай си телефона", и… дотам.

А Митова защо ми тропа с крак, и тя е пенсионерка от 4 години?!

Аз знам, че няма да ме върне, но оня ден ми хрумна: аз защо чрез страниците на вестника да не разкажа на хората - поне да ми олекне на душата.

Р.Р. От срещата ни с Виктор Михайлов измина цял месец, а от освобождаването му - повече от 6 месеца. Въпреки задължителното предписание на Инспекцията по труда и устната ни уговорка с директорката на яслата Красимира Петкова, въпреки неколкократното разкарване на Михайлов до общината и яслата и връщането на работното облекло, той все още не си е получил удържаните неправомерно средства в размер на 159 лева.

Необяснимо е нежеланието на директорката на яслата г-жа Петкова и на главната счетоводителка Митова да решат този прост случай. Според действащата до февруари т.г. Наредба за безплатно работно и униформено облекло работодателят е задължен да предостави работно облекло на работника в срок до три дни от постъпването му на работа, а съгласно новата наредба от 2011 г. - в деня на постъпването.

Работното облекло на Виктор Михайлов се отпуска за срок от една година - точно колкото е работил. Така че няма абсолютно никакво основание нито за доплащане за доизносване на работното облекло, нито пък за връщането му.

Практиката да се отпускат средства вместо облекло, и то в края на годината, е в пълно противоречие с наредбата. Ненапразно в новата наредба това е изрично забранено.