Програмата за пчеларите - път към унищожение на отрасъла

През последните 20 години пчеларското движение, както и самото пчеларство, бавно и сигурно се спуска по наклонената плоскост на самоунищожението. Парадоксално е, че на този отрасъл се гледа като нещо съвсем незначително. Това е отрасълът, за който са предвидени наймалко средства, а преките субсидии са само мираж. Докато в повечето държави в света производството на мед е страничен продукт от пчеларството, а основните приходи се реализират от пчелоопрашване, то в България пчели се отглеждат само за добив на мед.

Фермерите нямат възможност, желание и култура да заплащат за пчелоопрашване, дори по-зле: някои от тях обикалят и търсят рента от пчеларите за това, че пчелите събирали нектар от културите, които те отглеждат. Нерегламентираните пръскания унищожават годишно хиляди семейства, а възмездие няма. Климатичните промени също повлияха сериозно. Сушата и горещините лишиха пчелите от традиционните паши, добивите на пчелни продукти паднаха до критичния минимум дори и при подвижно пчеларство, а изкупните цени все още са много ниски. Нормативната база също създава много проблеми при реализацията на пчелните продукти.

Законът за пчеларството също има много несъвършенства. При така създалата се ситуация пчеларството вече не е рентабилно. Това създава предпоставка с пчели да се занимават най-вече хора от третата възраст. Средната възраст на пчеларите в страната е 66 години,което буди сериозни тревоги за бъдещето на пчеларството. На фона на всичко това преди две години стартира национална програма за развитие на пчеларството.

Средствата обаче не бяха разпределени по най-удачния начин. Вярно е, че шепа стотинки, както и да ги разпределиш, пак няма да стигнат за всички, но реално това се оказа не програма, която да стимулира развитието на пчеларството, а програма на унижението. Най-голям бе интересът към подпомагането за подмяната на кошерите. Какво обаче се получи? То едно, че парите са малко, но и цените скочиха почти двойно. Същото важи и за отводките. Е, имаше и такива, при които цените почти се запазиха, но те са изключение от общото правило. Аз това бих го нарекъл източване на средствата по програмата и според мен контролът би трябвало да се насочи в тази посока, защото при нормални цени парите ще стигнат до доста повече пчелари.

Парадоксално е, че средствата, които държавата плаща за извършване на проверка на потенциалните бенефициенти, са с пъти по-големи от тези, които са отпуснати по програмата. Вижда се, че по начина, по който е направена, програмата не е ефективна. Не можем да говорим за развитие на пчеларството, като подпомогнем 100-тина души годишно да си закупят отводки и малко помалко - да си сменят остарелите кошери.

ДИМИТЪР БОНЕВ, пчелар