През 1958 г. пръв стигнах до сваления израелски самолет със 75 пътници

80-годишният Никола Стоянов Апостолов от село Ново Делчево, община Сандански, твърди, че е първият очевидец, пристигнал на мястото след падането на израелския самолет в местността Рупите, Петричко, през 1958 година. През последните години много хора оповестяваха, че са очевидци и че първи са пристигнали на мястото, но аз първи пристигнах, беше летен топъл ден, нижехме с децата и семейството тютюн. Видяхме три самолета, два по-малки и един по-голям, по едно време се чу силен гръм, големият самолет избухна, а двата малки се върнаха назад в посока София. После разбрахме, че това е израелски самолет със 75 пътници на борда. Трябваше му още една минута да стигне в Гърция.

Явно бе нарушил въздушното пространство на България и му било разпоредено да се приземи, след като не го е сторил, го свалили изтребителите. Качих се на велосипеда и потеглих. За няколко минути бях там. Гледката бе покъртителна, разхвърляни човешки горящи трупове, багаж, куфари. На 200 метра от самолета имаше два прегърнати женски трупа, предполагам жена и дъщеря, от кръста нагоре. Пръстите й на двете бяха със златни пръстени, и двете имаха блестящи златни огърлици. Двата трупа бяха под една върба, надвиснала над тях, а на клона на върбата над тях се бе завила огромна змия. Двата трупа бяха с отворени очи и имах чувството, че ме гледат. Гледката бе неописуема, минути след като пристигнах се събраха много хора, дойдоха и полицаите.

След като се прибрах в Ново Делчево, ми трябваше много време да се съвзема от това, което видях. Сега съм пенсионер и често се връщам към този спомен. След демократичните промени, когато излязох в пенсия, започнах да пиша, написал съм десетки романи, разкази и стихотворения, но книгите не могат да бъдат издадени, тъй като нямам средства за това. Имам и богат архивен материал от документи от оная система, която би представлявала интерес за институциите - общините Сандански и Петрич, както и двата музея. Работил съм на различни ръководни постове, след като завърших гимназията в Сандански, а по-късно и техникума в Перник, специалност “Икономика на промишлеността”.

Отбих военната си служба 3 години, от там се завърнах със звание химически офицер, след това бях секретар на съвета в Левуново, кмет на Ново Делчево, стоковед, бригадир и последните години в армията като инспектор по специалните въпроси. След като се пенсионирах, се отдадох на писане.

НИКОЛА СТОЯНОВ АПОСТОЛОВ, село Ново Делчево, община Сандански