Поклон пред Искрен Моллов - момчето, което носеше торбите с хляб за овчарите на Мараша, човекът, който откри първата гимназия в Чеч и искаше хората в Кочан да станат знаещи и можещи

Втората половина на четиридесетте години на миналия век. Едно момче от село Кочан, току-що завършило основното си образование, носи голяма, тежка торба към Мараша, където е кашлата с овцете на негови роднини. Това е неговото задължение от няколко години - всеки ден да носи храна на овчарите. Тук, на кашлата, той често заварва своя братовчед, който също е завършил основното си образование. Понякога двамата заедно пасели овцете, докато овчарите свършат някоя неотложна работа. В един такъв ден към тях с се приближава Зекир Сафиев от село Ваклиново.

“Исках да видя кои са тия нови овчери, дето пасат Ливеровата сурия, оти моята сурия беше майшка, та некогаш га са налага да съм айляк да ги набъркваме. Отидаф при тех, кво да видя, те беха още деца. Заприказвах ме се, ама ич им не се продумваше за овчерлък. Селу приказваха, че ша идат да учат нейде далеко и ако не го пуснат, ша избегат. Като чух тия думи, на мен ми стана много драго. Оти ша зема да паса и тенте овци и гюнлюка /надницата/ ша ми стане по-голема. Те утидая да учат и я сегя единия стана най-големия човек в Кочан, а па другия - директор на училището. Та така я па си останаф овчер. Ученото си е учено”. Така завършва своя монолог З. Сафиев.

В края на месец октомври си отиде от този свят една от знаковите фигури за село Кочан и общината - Искрен Моллов. Той е онова момче, който носело торбите за храна на овчарите, за което по-горе става дума. Завършил средното си образование в Пловдив като възпитаник на Родопския пансион. След това завършва с отлични дипломи две висши образувания - Учителски институт в същия град и Академия за обществени науки - гр. София. Връща се в село Кочан като млад специалист с голям ентусиазъм и желание за работа за преобразяване на родния край. Много скоро той се превръща в неформален лидер в селото и общината. Ентусиазмът му е забелязан от управляващите и той започва да заема различни постове в държавната йерархия. Като такъв се стремеше да утвърждава като водещо населено място в Чеч село Кочан.

През втората половина на миналия век в родината ни започна да се извършва ново административно разпределение. Най-напред бяха създадени селищните системи, като самите центрове на тези системи имаха само формални функции. Сатовча бе утвърдена за център на селища система. По-късно, през 1979 година, селищните системи се превърнаха в общински центрове. За нашия край окръжните ръководства предложиха да се утвърди село Сатовча. Искрен Моллов изрази пълно несъгласие по този въпрос и предложи за център на общината да бъде село Кочан. За осъществяването на тази своя голяма цел той имаше поддръжката на различните обществени организации включително и Червения кръст.

От партийния комитет в село Кочан бе направена подробна демографска справка, с която се изтъкваха предимствата на село Кочан пред село Сатовча. На първо място това беше броят на населението в двете села. Разликата в полза на Кочан беше около 500 души. На второ място беше посочена раждаемостта, където Кочан изпреварваше Сатовча близо два пъти. И на трето място - миграцията. В това отношение Сатовча стоеше на първо място в целия Чеч. Завършили висшето си образование млади хора почти не се връщаха тук. Тази справка бе разглеждана подробно в бюрото на Окръжния комитет на БКП и се взе решение да се направи среща между секретарите на партията в Сатовча и Кочан. На определената дата пристигнахме в Благоевград с Моллов. Точно в определения час влязохме при първия секретар на ОК на БКП Владимир Сандев. Той стана, посрещна ни приветливо:

- Заповядайте, другари от Сатовча и Кочан. Какво да ви предложа - чай или кафе?

Ние мълчахме, той седна до нас и започна:

- Искрене, разгледахме вашата демографска справка, тя е много впечатляваща, но само един момент не е отразен в нея. Колко цигани има в село Кочан?

- Само две семейства, другарю Сандев! - отговори бързо Моллов и продължи. - И тех почти сме ги приобщили към населението.

Лицето на Моллов се освежи в очакване на положителна развръзка.

- А при вас как е? - обърна се към мен др. Сандев. Аз се чудех какво да кажа, тъй като в Сатовча циганите бяха доста на брой. А спрямо тях също имаше държавна политика, особено от гледна точка на образованието.

- Другарю Сандев, в Сатовча циганите са много, но всички посещават училище, така че с тях се върши една широка образователна и възпитателна работа.

В това време Моллов ме прекъсна и започна да говори с още по-голям ентусиазъм:

- Другарю Сандев, и сега в Сатовча от Барутина се преселиха две-три цигански семейства и, доколкото знам, и едно семейство от село Петрелик.

- Лошо, Искрене, лошо!

- Как да е лошо, другарю Сандев, циганите не отиват в Кочан, а отиват в Сатовча.

- Лошо, Искрене, лошо! - повтори другарят Сандев.

- Как да е лошо, другарю Сандев?

- Лошо е, Искрене, защото циганите имат това удивително качество, че предварително знаят кое населено място ще бъде център и се преселват в него. Така че повече да не се говори къде ще бъде общинският център.

След тези думи, казани с чувство за хумор от първия секретар, ние излязохме и повече по този въпрос не стана дума.

На погребението на Искрен Моллов слушах с голямо внимание съдържателната реч на имама г-н Джалев. В словото си той каза, че всеки, тръгвайки към отвъдното, към вечното му жилище го съпътстват три неща - близките, неговото имущество и делата. От гробището се връщат близките и имуществото, а делата следват покойника. Да приемем, че това е така, аз съм напълно убеден, че Искрен Моллов на онзи свят ще отиде направо в рая.

Основанията ми за това са: лично негова е заслугата за откриването на гимназия в село Кочан. Тази гимназия разпали страстите на обществениците и държавниците в другите населени места, за да се открият по-късно в по-големите села на целия Чеч средни училища. Но личната инициатива на Моллов за това велико дело никой не може да му отнеме. Тази негова инициатива преобрази целия Чеч - хората да станат знаещи и можещи. В свещения Коран за мюсюлманите е казано: “Нима онзи, който се моли в часовете на нощта, изправен и свеждащ чело до земята в суджуд, и се спасява за отвъдния живот и се надява на милост от своя Господ! Кажи: “Нима са равни онези, които знаят, и онези, които не знаят? Поучават се само разумните хора”.

Ти искаше хората да бъдат знаещи, за да станат разумни, защото невежият според думите на философа е равен на роба. И с твоя ентусиазъм, упоритост и, най-важното, с голямото желание направи това. Хората в Чеча да бъдат знаещи и можещи. Това е най-важното, което човек може да постигне за един живот.

КИРИЛ КАРАКОЛЕВ, от името на приятелите с поклон