Под мотото "Криза е" Б. Борисов се опитва да доприватизира всичко, останало в държавата

Уважаеми другарки и другари, дами и господа,

Преди всичко позволете ми да приветствам всички вас с добре дошли в Сандански, този хубав български град. Искам да благодаря на кметовете, на зам. кметовете, председателите на общински съвети, на председателите на групите съветници на БСП в различните общини, които дойдоха тук от цялата страна. Пътуваха немалък път, независимо от своите ангажименти в общините. Мисля, че тази среща има достатъчно сериозно значение за всеки един от вас.

БСП традиционно е партията, която винаги е имала много силно присъствие в местната власт. Винаги сме били водеща политическа сила в местното самоуправление. И сега е така. През 2007 г. БСП и Коалиция за България имат най-много кметове на общини, в това число и на областни градове, председатели на общински съвети, най-много избрани общински съветници.

Местната власт в България традиционно се ползва с най-високо и устойчиво доверие сред хората. И това е обяснимо, защото вие - кметовете, зам. кметовете, общинарите, най-широко казано - ежедневно трябва да решавате сериозните, тежките проблеми на българските общини, на хората, които живеят по места. Сигурен съм, че тази устойчивост се дължи на добрата работа, която вие вършите на място, избрани от българските граждани.

Правили сме неведнъж срещи от този характер с нашите кметове, с нашите общинари. Но ми се струва, че никога не е имало по-остра нужда от такава среща. Защото аз си спомням срещи и в периода на предишното, и на по-предишното управление. Но за първи път провеждаме среща в много специфични условия.

Първо - днес страната се намира в много по-тежка ситуация. Естествено икономическата криза, която е световна, няма как да не оказва влияние върху България. Но можем да констатираме днес, че нейните измерения придобиват все по- голям и дълбок мащаб в нашата страна. За последните девет месеца от началото на управлението на ГЕРБ кризата много бързо се задълбочава. Тя най-остро се усеща от българските общини.

Аз доста подробно мога да говоря за финансовата, икономическа и социална ситуация. Но ние за това говорим всеки ден и в парламента, и в медиите. Показваме, че правителството по същество няма антикризисна политика. Напротив -

ПОЛИТИКАТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО ИМЕННО ВОДИ ДО ЗАДЪЛБОЧАВАНЕ НА ТАЗИ КРИЗА.

Но нека се спрем накратко върху това как тази криза влияе в местното самоуправление. Налице е много ясна тенденция. Още през миналата година рязко, с повече от 300 млн. лв. намаляха собствените приходи на българските общини. Спомняте си, със сигурност мнозина от вас поне, че в началото на 2009 г., отчитайки очакваното въздействие на кризата, предишното правителство направи усилия и преструктурира немалко от разходите, гласувани в бюджета. Оряза разходи за министерства и ги пренасочи към българските общини, за да може по-успешно да променяте към по-добро местната инфраструктура, да благоустроявате общините, да се решават редица социални проблеми. Бяха заделени и допълнителни средства за социални обекти, благоустрояване. Те бяха гласувани целево " над 90 млн. лв. допълнително в бюджета за 2009 г. Това оказа своето въздействие не само за облика на българските общини, но и за местния бизнес и запазване на работните места. Това беше една от десетките антикризисни мерки, приети от предишното правителство.

Независимо от това обаче през втората половина на годината положението на общините се влоши и бюджетно, и икономически, и социално. И днес сме свидетели как в страната безработицата пълзи. Ще видите как от началото на 2009 г. до началото на 2010г. безработицата просто се разпространява като епидемия из страната. Обхваща все повече региони, с все по-високи стойности. Тук е Дора Янкова, кметът на Смолян, където официалната безработица е вече над 18%. Тази тенденция се случва в цялата страна.

Естествено в тези тежки условия никак не е лесно на кметовете и на общинарите да формират бюджети за 2010 г., да се реализира бюджетът и да се помага на хората. Защото е видимо по структурата на разходите, че основните средства отиват за гарантиране на заплатите на хората в общините, за социално подпомагане и това вече осезаемо влияе върху намаляването на инвестиционните разходи, които през всички последни години нарастваха ежегодно. В това число със сериозна подкрепа от страна на българската държава.

През тази година ситуацията се обръща в друга посока. В самия бюджет за 2010 г. е гласувано значително намаляване на средствата за българските общини " тези средства, които се отпускат от българската държава. И това няма как да не ни тревожи, защото това пряко влияе върху живота на хората по места. Вие знаете добре, че по същество ПГКБ /Парламентарната група на Коалиция за България/ предложи свой алтернативен бюджет на второ четене и го отстоявахме упорито в зала. Както можеше да се очаква " без резултат.

СРЕДСТВАТА ЗА ОБЩИНИТЕ СА С ПОВЕЧЕ ОТ 200 МЛН. ЛВ. ПО-МАЛКО - ТОВА, КОЕТО ДЪРЖАВАТА ОТПУСКА ЗА МЕСТНАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ.

И няма как да не окаже влияние върху вашата ежедневна дейност.

Това, което ме тревожи много сериозно, е отношението на българското правителство към местното самоуправление. Няма как да не припомня отново поведението на министър-председателя на националната среща на НСОРБ, когато премиерът едва ли не обвини всички кметове за това, че са крадци и виновни за евентуални неуспехи в работата с европейските фондове. Това като цяло е характерно за новото правителство - прехвърлянето на отговорността върху някой друг. Но е очевидна тенденция, че за всеки кмет предстоят трудни времена. Много хора вече се замислят дали си заслужава да се работи с европейски фондове. Защото впечатлението от отношението на правителството е, че те не са за благоустрояване, подобряване на инфраструктурата, социални грижи, заетост. Те имат друга цел в очите и съзнанието на българското правителство - целта е проверка. Във всяка една община съм сигурен, че вървят десетки проверки от различни държавни институции. Разбира се, че трябва да има контрол върху дейността на всеки публичен орган - и върху кметовете, и Общинския съвет. Въпросът е обаче в мярката и в това дали те се правят обективно или се правят тенденциозно. Целта е да се посочат виновните и в това число да се погледне към следващите местни избори. Защото, разбира се, няма как да не засегнем на днешната среща началото на подготовката на БСП, левицата като цяло за следващите избори през 2011г.

Тази подготовка вече тече от страна на ГЕРБ. В този контекст се разглежда и изказването на министър-председателя, и много действия на МВР. Това е очевидно за всеки здравомислещ човек.

Видяхме по какъв начин вече се печелят избори в България. Нагледен е примерът с Разлог, тук в Благоевградска област. Когато в името на целите на ГЕРБ беше впрегната цялата държавна машина - МВР, други институции - за да се постигне политически резултат. И вярвам, че никой от вас няма съмнение, че това е само една репетиция, един модел, който управляващите ще се опитат да приложат на следващите местни избори.

Затова е важно на днешната среща да обсъждаме реалното състояние на общините, бюджетите, работата по европейските фондове. Това какво може и трябва да се промени и в законодателството, за да може общините да имат повече възможности в условия на криза. Тук са депутатите от ПГКБ и ние сме готови след обсъждане с вас да формулираме конкретни предложения, в това число законодателни и предложения към изпълнителната власт. По какъв начин по- ефективно и бързо да се усвояват средствата от ЕС, как да се разшири в условията на криза самостоятелността на общините и способността да генерират допълнителни приходи, за да може да решават проблемите на хората.

Тук сме да обсъдим и политическите въпроси и подготовката на левицата за следващите местни избори. Вие добре знаете, че беше взето решение за преглед на участието на левицата в местното самоуправление. Това е един сериозен процес, който изисква голямо политическо, организационно, интелектуално усилие, за да може левицата да оцени работата на нашите кметове, общински съветници. Да види какви проблеми сме решили там, където управляваме. Да формулираме нови приоритетни задачи, които отговарят на очакванията на хората, да ги заявим достатъчно публично, да проведем дискусии по места с много широки кръгове - работодатели, синдикати, НПО - за да може нашата лява общинска политика да бъде в унисон с нуждите на местните общности, в унисон с очакванията на българските граждани.

Ще ви бъде представена и една интересна според мен инициатива на Младежкото обединение за Бялата книга на българското местно самоуправление. Тя има същата цел - да ви помогне в диалога с обществото и да формулираме по-ясно приоритетите на нашите кандидати за следващите местни избори. В тази инициатива има голям обществен и политически заряд.

Тепърва сега ни предстои същностната дискусия по състоянието на местното самоуправление, но искам да ви вдъхна малко повече кураж в този момент и да ви призова към взаимна солидарност - между кметовете и представителите на левицата в местното самоуправление. Ние сме минали през много периоди като политическа партия. Минали сме и през периода на управление на Иван Костов 1997 г.-2001 г. И тези кметове, които имат по-дълъг стаж, си спомнят какво беше отношението на изпълнителната власт, на правителството тогава към червените кметове. Те трябваше да бъдат сегрегирани, ограничени финансово и трябваше да се провалят по замисъла на управляващите. Всички заедно преодоляхме този период. Минаха два мандата в едно спокойно състояние на българските общини. И от гледна точка на отношението на правителството, когато нямаше деление на червени, сини, зелени и други общини. Всички общини са на българските граждани. И тази порочна практика от времето на СДС беше прекратена. И множество проекти, финансирани от държавата, се реализираха навсякъде из страната.

СЕГА ОЧЕВИДНО ИМА ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ ПОЛИТИКАТА, КЪМ ПРАКТИКАТА ОТ ВРЕМЕТО НА ИВАН КОСТОВ - С НОВИ ЦЕЛИ И БИХ КАЗАЛ С ДОСТА ПО-АГРЕСИВНИ МЕТОДИ НА ПРИЛАГАНЕ НА ТАЗИ ПОЛИТИКА.

Знам, че сте подложени на много сериозен тормоз и натиск. Но срещу това може да се оцелее и да се противопоставим само заедно, сплотени от общи ценности, от общи политически цели, от общи виждания за управление по места, което да е в интерес на гражданите.

На финала искам да кажа няколко неща за разликата между лявото и дясното по отношение на местното самоуправление и на националната политика. Не е тайна - и в предишния мандат неведнъж се отправяха упреци към правителството, че политиката не е достатъчно лява. Но всичко се познава в сравнение. Днес никой не може да отрече, че именно в предишния мандат не само се осигуриха условия за бързо икономическо развитие, но и се постигнаха много сериозни социални резултати. Особено през втората половина на управлението се промениха много неща от гледна точка на доходите на хората, социалните грижи, пенсиите, състоянието на здравеопазването и много други аспекти на живота на българите. Сега правителството всеки ден, разбира се, променя своите позиции. Но зад потока от разнопосочни сигнали - и във финансовата, и в икономическата област, и в социалната сфера, и по отношение на местното самоуправление " много ясно при задълбочен анализ проличава една тенденция, която е крайно дясна. Защото в крайна сметка всяко едно действие на управляващите опира до десни решения.

Ще ви дам няколко примера. Със сигурност огромна част от вас се вълнуват от състоянието на здравеопазването и от т.нар. здравна реформа. Аз това "реформа" не го наричам. Това си е чиста ликвидация на голяма част от общественото здравеопазване в България, която особено засяга средните и малките общини. И пряко ще засегне достъпа до здравеопазване на повече от една четвърт от българските граждани. Тази реформа за нас по начина, по който е замислена и се реализира волунтаристично и с финансова принуда, е неприемлива. Но какъв е финалът? Каква е целта на всичко това? Тя беше ясно формулирана от доскорошния министър на здравеопазването г-н Нанев - приватизация. Същото може да се каже и по отношение на политиката в други сфери, в икономиката.

ДНЕС ПОД МОТОТО "КРИЗА Е, БЮДЖЕТЪТ Е ЗЛЕ" СЕ ПОКАЗВА МНОГО ЯСНА ЛИНИЯ - ДА СЕ ПРИВАТИЗИРА ВСИЧКО, КОЕТО МОЖЕ ДА СЕ ПРИВАТИЗИРА ОТ ОБЩЕСТВЕНАТА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ, ОСОБЕНО В ЕНЕРГЕТИКАТА И В ДРУГИ СФЕРИ.

Вижте какво се случва с ЕРП-тата, каква еволюция изживя министър-председателят в своето изказване. Първо той твърди, че приватизацията е лоша. Не сме я правили ние и бяхме приватизацията на ЕРП-тата, когато бяхме в опозиция в по-предишния парламент. После започна с атаки срещу тях, заплахи. После се стигна до доста по-различна позиция и финалът на това беше - за какво ни е тази собственост в ЕРП-тата, 33% държавна собственост, след като не мога да повлияя. И аз ще ви кажа какъв ще бъде най-вероятният финал от тази сага. Най-вероятният финал ще бъде, че мажоритарните собственици ще си изкупят и остатъчния пакет, обаче ще го изкупят на много ниски цени. Същото важи и за останалата част от приватизацията, която планират под мотото "Криза е".

И в действащия антикризисен план на правителството е залегнала 15% приватизация на енергетиката " последната сфера, в която държавата има преобладаваща собственост. Познайте кой ще купи тези дялове. С най-различни инструменти, може би без реални пари дори.

Това е тенденцията и аз съм сигурен, че тя се усеща много по-ясно и на местно ниво. Тук бих искал да чуя и вашите впечатления. За да можем заедно да формулираме политика, която да противодейства на тази тенденция. Защото е важно не само да бъде преодоляна по-бързо кризата в страната. Важно е не само хората да бъдат защитени, което ние с огромни усилия постигахме в значителна степен, а сега има абдикация на държавата от своите задължения. Има прехвърляне на отговорности към общините за непопулярни действия и за неща, които са отговорност на държавата.

Важно е също така да опазим и страната, и местното самоуправление за бъдещо развитие след кризата. Очаквам много интересни предложения от вас, представителите ни в местното самоуправление, за да можем заедно да формулираме нужната политика за общините, да я отстояваме консолидирано, със самочувствие и да имаме повече оптимизъм. За да се почувствате част от едно достатъчно голямо и силно семейство. Тъй като днес ГЕРБ, управляващите си вярват, че са вечни. Но вие сте опитни хора, видели сте и две, и двеста. И си спомняте - същото беше усещането през 1997 г., 1998 г. за управлението на ОДС. Беше непоклатимо, командирско, медиите бяха абсолютно подчинени. И какво се случи през 1999 г. - обрат на обществените настроения, обрат на резултатите. И ние трябва заедно да извървим този път, за да постигнем този обрат в българското общество за следващите местни избори. Благодаря за вниманието.