По време на приватизацията чрез нас държавата захранваше с милиони неизвестно лице от Благоевград

Поздравявам ви за рубриката “20 години по-късно”, в която припомняте как бе разбито производството на Благоевград. С интерес прочетох статията ви за приватизацията на “Югострой”, извършена по времето на управлението на СДС, и понеже бях част от управителния съвет на РМД-то, което приватизира предприятието, бих могъл да разкажа доста любопитни подробности от кухнята.

Не е за гордост, но аз съм един от хората, които докараха в дружеството настоящия му директор Калин Бучински. Тогава бях профсъюзен лидер в предприятието, в което работех от основаването му през 70-те години. През 1998 г. всички работници, около 200 души, получихме указание от СДС да търсим човек, който да оглави РМД-то, което ще купи предприятието. Един ден при мен дойде колегата Георги Урдарски и ми предложи да сложим за управител Калин Бучински. Каза ми - добро момче е, безработно е в момента, ще свърши работа. Като профсъюзен лидер на “Подкрепа” се разписах на 5 места за него, защото без моя подпис нямаше да стане шеф. После разбрах, че е излъгал, че не е бил член на БКП, както и че са го гонили от много места заради некадърност, но вече беше късно.

Дойде Бучински и с него се разбрахме - той да гони регистрацията на РМД-то, аз - производството, защото бях началник-цех и ми беше ясно кое как става. Събрахме хората от “Югострой” и им поръчахме кой колкото пари има да даде за участие в РМД-то. СДС-то пък ни прати Албена Сотирова за главен счетоводител.

Купихме “Югострой” и още през първите месеци работата започнаха да закъсва, заплатите да се бавят. Отидох при Сотирова като заместник-управител на дружеството и поисках пълен опис на сметките, за да знам с какви пари разполагаме и защо няма заплати. Изведнъж виждам една сметка с 30 милиона лв., които Долорес Арсенова ни превела от Министерството на околната среда. Питам счетоводителката какви са тия пари, а тя отговаря - тия пари не са наши. 2-3 дни по-късно сумата мистериозно изчезна от тази сметка. Така и не разбрах кой я е усвоил. Така ставаше приватизацията тогава.

За тази сметка имаше и проверка от Икономическа полиция, Калпачка работеше по преписката, свърши отлична работа и придвижи сигнала до прокуратурата, но тя там си и остана. Защо обвинението не я внесе в съда, не ми е ясно.

Заедно със следите на ония 30 млн. лв. Калпачка бе открила как базата ни в Петрич е продадена за смешната сума от 30 000 лв. на “Растер юг”, въпреки че в нея имаше няколко декара земя, административна сграда, производствена база и бетонов център. Беше намерила още скандални продажби на наши имоти в базата на ДК-то, защото “Югострой” навремето се простираше от ЗСТ до рампата. В преписката имаше и за 20-тонния портален кран, който бе нарязан за скрап, това са около 200 тона желязо, а парите потънаха неизвестно къде.

Аз дадох 6000 лв. за акции в РМД-то и когато след година и половина Бучински ме изхвърли заедно с другия заместник-управител Васко Колев и със самия Урдарски, който го бе довел за ръка да го прави директор, заведох дело за неправомерното ми освобождаване от УС. Трябваше да минат много години, за да ми върне Бучински по малко тия 6000 лв., които тогава дадох за акции. Не съм взел и лев от дивиденти. Комичното беше, че когато спечелих делото в Административен съд и ме записаха отново в търговската книга като съдружник, Бучински заведе на свой ред дело срещу мен с мотив, че предприятието, в което ме връщат като съдружник - “Югострой Благоевград”, вече не съществувало, сега се казвало “Югострой Покровник”.

Сега съветът ми е в дружеството да влязат Инспекцията по труда, НОИ и данъчните. Там в момента работят 10 души, на които Бучински дава по 50 лв. заплата, всеки от тях има да получава по 1000-2000 лв., с години не са осигурявани.

Такова беше отношението на директора и към всичките останали работници, които изхвърли. Имаше един мотокарист Иван Кръстев, който почина, и месеци наред жена му ходи и се моли на Бучински да му изплати неполучените заплати, за да може да направи църковните ритуали.

Добре е да се завъртят в “Югострой” и други контролни органи, защото в момента продукцията на завода - бетоновите тръби, са без сертификат. Навремето имахме лаборатория, в която ги изпитвахме по 5 показателя, сега с такива подробности не се занимават. А това са бетонови канализационни тръби, които минават край жилищата на хората, може отходните води да се просмучат и да избият на повърхността.

Нека надникнат и данъчните власти. Години наред тировете на митницата минаваха през нашия кантар, където получаваха само кантарна бележка, без касови бонове. Къде отидоха тези пари?

Мъчно ми е за “Югострой”, където мина животът ми. Имахме невероятна база - работилници със стругове и фрези срещу Цигарената, бар “Строител” беше наш заедно с 2 етажа от блока над него. Част от Огняновските бани бяха наши - всичко се разпродаде и съсипа.

И един от основните виновници за това е лицето Калин Бучински. Лакомията му се оказа без граници. Когато Васко Колев почина, Бучински започна да изнудва жена му да му прехвърли 20-те дяла, останали от мъжа й, но жената се усети и вдигна страхотен скандал в съда. Не знам какво стана с нея и дяловете, но още помня колко беше огорчена от отношението на директора към мъжа й.

МИТКО БАЛЕВ, Благоевград