Пише Ви Стивън Доробан, момче от гр. Русе, на 18 години

12 декември 2009 00:18   6 коментара   20514 прочита


Привет!

Пише Ви Стивън Доробан, момче от гр. Русе, на 18 години. Уча в националното училище по изкуствата "проф. Веселин Стоянов", специалност рисуване и скулптура. Занимавам се с графичен и уеб дизайн, фотография, рисуване, актьорско майсторство и не на последно място пиша. Желая да Ви изпратя част от различни мои творби - картини от поръчки и конкурси, стихотоврения, които съм издавал и 3D и фото проекти за рекламното ми портфолио в НХА.

Поздрави, Стив Доробан

   


Вербални парченца фантазия

Стихия в дъга от разплискани
малки, грозно-красиви деца.
Разлята ранима реална
нежелана желана жена.

Как на къде да попита
кои са тези които,
когато каквото попита
пита го него защо.

Кафе в машина бучи,
влакът тиктака дни,
а момчето тъжно влажно гледа
към коварен кафяв карнавал.

отдалечава се времето в
пространство на ситни мечти.
локва във водата капе.
Жената пее, цветно бели гори.

Вербални парченца фантазия
устно изговарят на глас,
как пита защо питат го защо,
когато пита как къде и какво.

Казват на бурята да спре,
капките деца да се разпръснат.
Болката жена да пее, а каравалът
не е спрял. Детото си отчупи,
хапката кафе и изпи си влака
преди секундата да спре.

6 коментара
14 Декември 2009 15:37 | Юлия
Оценка:
12
 (
16
 гласа)

Ах, много интересно !И само на 18 години... Браво, браво !!!


16 Декември 2009 03:06 | лuли
Оценка:
-8
 (
26
 гласа)

с "стихотворенията" трябва да скъса завинаги!!!


17 Декември 2009 14:01 | Стивън
Оценка:
11
 (
25
 гласа)

Уважаема Лили,толкова е жалко,че просто неможете да ги разберете!Благодаря Ви за коментара!На Вас Юлия,също благодаря от сърце!


17 Декември 2009 14:05 | Стивън
Оценка:
11
 (
27
 гласа)

Още нещо от мен: "Двама със себе си"
Мелодия... от старо,изхабено пиано.
Носеща се като спомен изпълнен с топли чувства.
Някой плачеше на моето рамо,
но усмихваше се и не успя да ме разчувства!
Стояхме двама,в тази мрачна стая-без стени,но тясна...
И макар сълзите да бяха ледени,истински,
нямаше я тишината-само мелодията,тей ясна!
Сълзи от сърце или от разум-безсмислени?
Мелодия от старо,изхабено пиано...
и тогава аз заплаках,с усмивка на лице!
Oсъзнах,макар и не рано,това е бил въпросът!
Някой плачеше на моето вече умаляло рамо,и се смееше заедно с мен!
Някой,сам в празна стая,
свиреше на старо,изхабено,черно пиано,
с очи мокри и влажни устни,
със спомени и чувства,от ръце върху клавиши-подписани!
Пианото заглъхна,мелодията бе спряла,
но хармонията остана завинаги в моята душа!
Мракът бе изчезнал,стаята бе бляскъв двор,
а аз бях намерил точният отговор!


29 Декември 2009 20:45 | лuли
Оценка:
5
 (
9
 гласа)

пожелавам ти много творчески успехи!!!


15 Януари 2010 17:58 | Стивън
Оценка:
3
 (
5
 гласа)

Благодаря Ви!




Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар