Петрич - поглед към бъдещето

Арх. Иван Костадинов Стойчев е роден в град Петрич през 1949 година. Автор на идеен и работен проект на ГКПП - Кулата, втори етап; Митница Струмяни-Берово. Национален касов център и трезори на БНБ; административна сграда на Борика АД. Над 40 магазина, луксозни жилищни сгради, детски градини, фитнес и др. Автор на паметника на народните будители в Петрич. Занимава се с краеведска и изследователска дейност в областта на културата, археологията и историята. В момента е управител и главен проектант на "Ния дизайн" ЕООД. Член на Съюза на архитектите в България.

Инж. Георги Атанасов Божанин е роден в град Петрич през 1977 г. Завършил е УНСС, специалност "Счетоводство и контрол" през 2000 г. Завършил е ВСУ "Черноризец Храбър" - гр. Варна, специалност "Строителство на сгради и съоражения".В момента е собственик и проектант на "Интербилд" ООД - компания, извършваща архитектурно и инженерно проектиране, както и консултантска дейност в областта на строителството.

Градът, колкото и съвременен да е той, като всеки жив организъм не може да не продължи да се развива в бъдещето. А ние, неговите съвременници, трябва да си дадем сметка какво място за живеене получихме от дедите си и какво ще предадем на нашите деца. Така е с родния ни Петрич.

Като първа и най-неотложна задача пред нас по отношение на градоустройството стои изготвянето на ОУП /общ устройствен план/. Далече сме от мисълта, че всички проблеми на устройството на територията ще бъдат решени с него. Но при всички положения той ще послужи като управленчески инструмент в устройствената политика на местната власт. Изготвянето на ОУП и неговото коректно прилагане ще сведе до минимум работата на парче, т.е. частичните разработки, които не винаги са в полза на цялото общество.

Самият план определя и функционалното зониране на града. Накъде и в какви мащаби да се развиват те. В началото Петрич започва да се развива по посока юг-север по двата бряга на р. Луда Мара. И това първично движение е породено от живителната сила на реката. В по-ново време в северната и след това в северозападната част възниква промишлената зона. Там тя е близо до жп гарата и до околовръстния път.

Според нас развитието на жилищните структури в бъдеще трябва да се търсят по посока изток-запад. В превес към Подгорието. В съществуващите или в новоразвитите жилищни зони ще трябва да потърсим застроителни петна за социална интеграция на ромите, за центрове от семеен тип за настаняване на деца в неравностойно положение и др.

Недопустимо е да се строи в коритото на реката. Там е мястото на зеления клин, който слиза от планината и носи нейната прохлада към изградените вече жилищни структури.

Особено внимание трябва да положим за опазване на зелените площи от застрояване извън рамките на позволения от закона процент. Зеленината в града трябва непрекъснато да се увеличава, а за жалост е тъкмо обратното. Гората над р-т "Яворите" е засадена с акации на доброволни начала. Дълбоко вярваме, че ако се подходи правилно и мотивиращо, младите хора от града сами ще се заемат с озеленяването. Кестеновите насаждения, с които е известен Петрич, също трябва да бъдат обгрижени. Между другото, навсякъде по света, където има кестени, се строят малки фабрики за храни и сладкиши от тях.

Изготвянето на съвременни комуникационни схеми ще реши основния проблем на градския център - баланса между пешеходните пространства и транспортните улици. Отсечката между площада и сградата на кметството трябва да се разтовари от паркиране, за да може централната градска част да бъде достъпна за всеки. И за майките с деца, и за възрастните хора, и за всеки пешеходец. А фасадите на съществуващите жилищни комплекси, отнели навремето толкова плодородни земи, могат да се санират с инициативата на живущите.

Жилищата и уличните пространства в старата част на града и центъра трябва да се включат в съвременния град, носейки специфичната си атмосфера. И на тези места ще се строят нови и модерни сгради, но с уважение и респект към съществуващите. И внушения, внушения за забравения човешки мащаб и уютни пространства. Новите сгради в тези квартали ще съчетават наследеното и новаторското, с което да обогатят настоящето и бъдещето.

Неминуемо обаче ще се наложи изготвяне и приемане на местни норми, специфични за съвременния град. Така, както в големите градове не може да се изгради нова сграда без необходимия брой гаражи и паркоместа и др. Това ще реши един проблем, който е превзел центъра и постепенно с последващото урбанизиране ще превземе целия град.

Особено внимание заслужава изграждането на нова индустриално- търговска зона. Нейното предназначение е да създаде условия за инвеститори, които да организират на едно място и по най-бързия начин своята производствена, складова и търговска дейност. Тази зона ще даде възможност чрез концентриране дейността на едно място да се намали себестойността на единица продукт, а също разширяване и цялостно повишаване на ефективността на дейността. Зоната ще стимулира инвеститорите, като им предостави възможност да работят при най-благоприятни материални, административни и инфраструктурни условия. Осигуряване на средства по европейските програми, активното включване на местния бизнес, както и участието на общината апортно със земи за изграждането на тази индустриално-търговска зона ще създаде поминък на голяма част от населението.

А планираната навремето северозападна тангента от Кулата по посока Първомай-Златарево успоредно на жп линията ще обслужва новата промишлена активност. Изнасянето на транзитния транспорт от града ще намали и вредния шум, надминаващ допустимите граници и на кръстовището на бул. "Рокфелер" и ул. "България".

Повечето римски градове са изнасяли своите тържища, нямащи пряко отношение към града, извън неговите рамки. Трябва да успеем по тази тангента да изградим нови зеленчукови и други тържища, обслужващи гърци, македонци и българи и създаващи нови работни места за населението от града и околните села.

Изграждането на пречиствателна станция за битови и отпадни води също е наложителна. Пропуснато е много време и то трябва да се навакса.

Предстои ни да оживим града и развивайки археологическо-историческия туризъм. Разкопки и изследвания на "Гяур калеси", Хераклея Синтика близо до Рупите, както и старобългаркото селище на "Самуилова крепост" дават възможност за това. В близост до тях, но извън рамките им, трябва да успеем да създадем рекреационни паузи с търговски и обслужващи функции. А това в крайна сметка означава нови работни места и нови възможности. Пропуснати шансове, които явно се подценяват или недооценяват.

Археологическият музей, който поради липса на средства се помещава в полусутерена на читалището, трябва да получи достатъчно площ сред подходяща паркова среда.

По отношение на осмислянето на зоните за отдих е необходимо в новия план да се предвиди изграждането на нова духовна ос, започваща с паметниците срещу кметството и продължаваща в зеленината по левия бряг на реката. И за да не заприлича самото то на некропол, на дистанция могат освен паметници да се разположат и други произведения на пластичните изкуства.

За развитието на съвременния град трябва да се мисли експертно, екипно и в перспектива, а не само конюнктурно. Всичко това е постижимо. Иска се само упорито преследване на целите и средствата. Иска се работа!

И тогава…. Тогава той ще се превърне наистина в мечтано място за живеене. А петричани заслужават това и затова изрекохме на глас нашия поглед в бъдещето.

Арх. Иван Стойчев, Инж. Георги Божанин