Отец Димитър Айдарски: Църквата в село Сапарево се руши, хората са бедни, но помагат

Църквата в с. Сапарево е умалено копие на тази в Рилския манастир. Свещеник Димитър Айдарски от няколко години служи в храма. Заедно с попадията са превърнали черковния двор в райско кътче за радост на миряните, дошли на поклонение в храма.

Стенописите в най-голямата черква в Дупнишка духовна околия “Пресвета Богородица” в с. Сапарево, община Сапарева баня, се рушат. Изображенията на светците са рисувани преди около 150 години от майстори от Разложката школа. Отец Димитър се надява с дарения от бизнесмени да реставрира изображенията в храма, но до момента е събрал нищожна сума, която не стига за нищо. Ето какво сподели той:

Когато дойдох да служа в черквата преди 4 години тя беше полузатрупана от пръст. Влагата беше избила по стените и стенописите бяха мухлясали. Първата ми работа бе да ги спася от пълно разрушение. Заедно с попадията и хора от селото изнесохме тонове земя и открихме стените на храма. После майстори изолираха влагата, но голяма част от изображенията са почти унищожени. Ако докоснеш с ръка иконите, заедно с боята мазилката пада. Търся пари за спасението им, но големи дарители няма.

Каквото съберем от продажбата на свещи, го влагам в църквата. За 45 години комунизъм хората станаха неверници. В моята епархия населението е вярващо, но бедно. Не може да си позволи големи дарения. Няма хора с голям бизнес, които могат да помогнат. Пари от епархията не отпускат. Иска ми се това духовно богатство да го запазя за поколенията. Църквата съществува вече 148 години и в нея са кръщавани и венчавани поколения сапаревци и изпращани по последния им земен път. С много труд облагородихме двора на черквата: изкопахме го, изравнихме го. Съпругата ми и жени от селото насадиха цветя, озелениха. Сега да ти е приятно да поседнеш на сянка и да се любуваш на красотата. Приятно е и за миряните, като дойдат на черква.

Строежът на черквата е започнал през 1861 г. и е приключил през 1864 г. Интересна е легендата, която се предава в селото.

На Алексо Грахльов, живял през 1860 г. в с. Сапарево, му се приказало на сън да построи храм в селото. Той бил най-бедният, нямал пари за хляб и не направил нищо. След време Света Богородица му се явила на сън и му казала, че еди в коя си местност край селото има заровен котел с жълтици. Да отиде да го изкопае и да поиска от турския валия в Самоков разрешение за строеж на църква. Алексо Грахльов се вслушал в съновидението, отишъл и изкопал котела с жълтици, поискал разрешение от самоковския валия.

Валията обещал, но забравил да издаде разрешителното. Той имал дъщеря. Не след дълго тя се разболяла тежко. Тогава Св. Богородица се явила на сън на съпругата на валията и й казала, че ако съпругът й не издаде разрешително за строеж, дъщеря им ще почине. Валията се сетил, че някакъв бедняк от Сапарево му е искал разрешително. Написал го, разрешил колко голяма искат, толкова да я построят, но с условието да не е много висока. Сапаревци запретнали ръкави, купили каквото е необходимо за строежа с жълтиците от котела и за три години вдигнали храма. Викнали зографи, които изографисали храма, който поддържа жива вярата в Бога в селото.

Някои може би ще се усмихнат на разказаната от мен легенда, но котелът, в който са били жълтиците, още се пази в храма в етнографски кът. Който не вярва, може да дойде и да се увери.

Всяка година на 15 август - празникът на Света Богородица и храмов празник, цяло село празнува и се весели. Всички сапаревци, които живеят извън селото, си идват да се видят с роднини и близки.