Няма македонска фолклорна област, измислена e, както е измислена сегашната македонска държава

Благодаря на г-н Пецев, че чрез публикацията си във в. “Струма” от 1.09.2009 г. в отговор на интервюто ми с г-н Вл. Каперски /в. “Струма” от 29-30.08.2009 г./ ми дава възможност да обясня на читателите на вестника защо в цитираното интервю употребих израза “за мен управлението на зам. кмета Кирил Пецев беше бедствие”. Трябва да уточня - оценката е свързана главно с проблемите на културно-историческото наследство. Но не за това, което не е направил, а за това, което бе направено в Благоевград през неговото управление и той носи лична отговорност.

Ще отмина неговата словесна еквилибристика и назидателен тон, с които се опитва да прикрие своята отговорност като заместник-кмет.

Считам за твърде важно да споделя и някои други мисли, свързани с тези проблеми, с надеждата, че сега управляващите ще решат някои от тях.

Вероятно тези мои мисли ще “възмутят” някои господа. Не се притеснявам от това. Надявам се дори да стане диспут по тези въпроси. Готов съм да споря с всеки.

1. Явно проблемът с тютюневите складове, дарени през 1987 г. за художествена галерия, започва преди управлението на г-н Лазар Причкапов. Но тогава проблемът бе финализиран - всичко бе съборено за изграждане на МОЛ. Но в правото на кметството е да иска запазване дори на част от един етаж в напълно оригинален вид. Както личи от публикацията на Пецев, той не е направил опит за това, убеден, че има много културни институти в Благоевград, които тежат на бюджета на общината.

Но Благоевград има крещяща нужда от художествена галерия.

В това се състои вината и отговорността на Кирил Пецев.

2. Първият обект, който Пецев “изгради”, бе т.нар. „”летен театър” за 200 места зад сградата на музея. Отнет бе терен на музея, крайно необходим за охрана на неговите фондове. В този “театър” се проведаха 2-3 мероприятия и бе изоставен още при неговото управление.

За това той носи персонална отговорност.

Това стана именно при управлението К. Пецев и той, заедно с инж. Милев носят лична отговорност за това - пред закона, гражданите на града и историята.

3. Дело на Кирил Пецев е и паметникът на Хр. Ботев пред входа на музея. Кметството се поддаде на внушенията на някои “общественици” като Стойне Миленков, лице с твърде укоримо висше образование, да се откупи бюстът на Ботев от Крум Дерменджиев и набързо бе поставен пред музея.

Но този бюст-паметник е антиизкуство, подигравка с Христо Ботев и неговите четници от Благоевградска област.

За този паметник Пецев носи лична отговорност.

4. Дело на К. Пецев е и дългоочакваният паметник на Георги Измирлиев. Но и това е пример за подхода му “Да отбием номера” при решаване на проблемите. Това, първо, не е образът на Георги Измирлиев, и, второ, кому е нужен този паметник, забутан в зеленината там? Кой го вижда? И кава информация дава на виделите го текстът “Георги Измирлиев /Македончето/”?

Благоевград е утвърден студентски център. Тук нищо не може да бъде правено некачествено.

5. Кирил Пецив бе един от идеолозите и главен организатор на провеждания в Благоевград фестивал “Македония фолк”, който отиде в миналото. Трябва да призная - не без мое съдействие. Дори спечели първа награда. Но в историята ще остане фактът, че в статута на този фестивал липсва словосъчетанието “българска народна песен”, а името България се споменава само веднъж редом с имената на Гърция и Македония.

За улеснения на читателите ще цитирам част от статута:

“Фестивалът се състои от следните модули:

1. Градска македонска песен - участват изпълнители и аранжори.

2. Авторска песен на македонска фолклорна основа - участват поети, композитори, певци и аранжори.

3. “Звезден старт” - участват деца и младежи, детски и младежки групи и ансамбли, изпълнители на македонската песен.

4. Автентичен - участват граждани, групи и ансамбли, носители на автентичността и самобитността на народната художествена култура на фолклорната област Македония във всичките й жанрове.

5.”Балканите за Европа” - участват изпълнители, групи и ансамбли от балканските страни.”

Както е видно, този статут изобилства с антинаучните и антибългарски словосъчетания “македонска мелодика”, “фолклорна област Македония”, “градска македонска песен”, “авторска песен на македонска фолклорна основа”. Кой може да обясни какво е съдържанието на измислицата “авторска песен на македонска фолклорна основа”? И кой е определил границите на “македонската фолклорна област”?

Къде е българската народна песен?

Не е трудно да назова точно какво представлява този статут, но ще се въздържа. Най-меко казано - не е достойно.

Този “фестивал” даде силен тласък за разгръщане на фолклорния македонизъм.

През 1860 г. босненският етнограф Стефан Веркович не другаде, а в Белград издава сборник “Песни на македонските българи”. През 1861 г. братя Миладинови от Струга издават в Загреб сборник “Български народни песни”.

Сега проф. Илия Манолов издаде сборниците “Биляна платно белеше. Македонски народни песни” и “Революционната народна песен от Македония”. Защо е изхвърлена думата “български”?

Професорът по педагогика от ЮЗУ Кирил Костов стана един от главните изпълнители на “македонски народни песни”, издаде диск “Любовни македонски дуети” и други, и упорито подскача, пеейки “момци македонци”. Кои са тези “момци македонци”?

Не мелодиката, а текстът носят посланието към слушателя. Неслучайно скопско радио коментира излизането на книгата на проф. Илия Манолов с думите: “Македонският професор от Пиринска Македония Илия Манолов издаде сборник “Биляна платно белеше. Македонски народни песни”.

Няма “песни с македонско звучене”, няма “македонска фолклорна област”. Тя е измислена, както е измислена и сегашната македонска държава. Всичко друго е пазарска търговска сергия, на която се продават фалшифицирана българската култура и българските национални интереси.

Не се оправдавайте с кмета Лазар Причкапов, г-н Пецев. Достойнството е да защитаваш принципите си, а не да мълчиш и винаги да казваш “Да, господин началник”. Вие какви принципи защитавахте ? Ако не сте били съгласен с някои негови решения, защо не си подадохте оставката, както направих аз през 1986 г.

При подготовката на статията разговарях лично и чрез трети лица с 65 културни дейци и граждани. Никой не отхвърли моята оценка за К. Пецев в цитираното интервю. Те дадаха отговор и на други въпроси.

Ето някои от тях:

“В Благоевград има силно влияние на масоните, евангелистите и “Свидетелите на Йехова”. Тях не ги е грижа за сегашната църква и не искат в града да има нов православен храм”.

“Пецев се интересуваше повече да има антена на М-Тел на неговото място в Зелен дол, не за културата на Благоевград”.

“Тандемът Пецев-Шалев подвеждаше Причкапов по много въпроси. Той затова загуби и изборите”.

“Зам. кметът В. Василев е нужен на Паскалев и Люба Спириева с това, че не прави нищо, за да могат те да правят това, което искат”.

“Валентин Василев не познава проблемите на културата, не се интересува от тях, не прави нищо. Само замества Паскалев при поднасяне на цветя на разни празници”.

“Василев и Паскалев не уважават историята и културата на Благоевград. Неслучайно Разлог, Банско, Петрич, Сандански и Гоце Делев организираха честване на освобождението през 1912 год., а Благоевград отмина тази годишнина”.

Има и по-крайни мнения, които не е удобно да пубикувам.

Вече чувам гласове: Йовков е против Причкапов, Йовков е против Паскалев и Валентин Василев. Дори - Йовков е националист и фашист. Не съм против никого. Но не смятам, че лоялността към управлаващите, дори приятели и близки, винаги е лоялност към истината, справедливостта и интересите на града.

Явно Кирил Пецев има ниски критерии за качество, лична и обществена отговорност. И това е основното различие в моето и неговото достойнство. Винаги се придържам към максимата “Качествено или нищо”. Направеното от г-н Пецев е “да отбием номера”.

Срамувам се като гражданин на Благоевград, че в него има такъв “летен театър” и такива бюст-паметници на Христо Ботев и Георги Измирлиев, плод на управлението на Кирил Пецев. Срамувам се и от паметниците на Васил Левски и Ичко Бойчев. Срамувам се, че в Благоевград вече 20 години има три постамента на някогашни бюст-паметници като свидетелство за безкултурност и политическа омраза, а бюст-паметникът на Дядо Ильо стои на тротоара покрай реката като служител на “Паркинги и гаражи”.

Колективите на Окръжния исторически музей и Научно-производствена дирекция “Културно-историческо наследство”, които ръководех като “бивш управленец”, по думите на Пецев, в Благоевград изградиха новата музейна сграда, комплексна реставрация на кв. ”Вароша” с цялата инфраструктура и парно отопление във всички къщи, паметника на Македоно-Одринското опълчение и мемориала на Делчевия род. От десетките обекти в окръга ще спомена само някои с национално значение: Национален парк-музей “Самуилова крепост”; комплексна реставрация на Роженския манастир; църквата “Св.Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” в с. Добърско; музей “Неофит Рилски” в Банско. Никой не е оспорил тяхното най-високо качество.

Библейската мъдрост казва “По делата им ще ги съдите”.

Нека читателите съдят за моето достойнство и критерии, и тези на Кирил Пецев по това кой какво е направил.

И аз се чувствам виновен. Ако не бях замълчал още при изграждането на летния театър, може би нямаше да има такива паметници на Христо Ботев и Георги Измирлиев.

С тази моя публикация искам да изкупя макар и малка частица от тази моя вина.

ИЛИЯ ЙОВКОВ, заслужил гражданин на Благоевград,8.11.2009 г., [email protected], 0898 /940 659