Не ми дават кабинет в разложката болница, за да разкарват пациентите до Благоевград

Уважаема редакция,

Причината да се обърна към вестник "Струма" с настоящето писмо е следната. Родом съм от град Разлог. Тук е преминала по-голямата част от моя живот. И понастоящем в града имам роднини, приятели, собственно жилище. По професия съм лекар, с тясна специалност "Ендокринология". Това е специалност, характеризираща се с огромен брой болни, носители на патология, свързана със съвременния начин на живот, белязан от стресови ситуации и нерационално хранене.

Най-голям е броят на пациентите с диабет /известен в немедицинските среди като захарна болест/. Голям е броят на пациентите със заболявания на щитовидната жлеза /нещо повече, като планински, районът на бившата Разложка околия, включваща понастоящем четири общини с население над 60 000 жители, е ендемичен/. Към тази специалност спадат болестите на надбъбречната жлеза, хипофиза, епифиза, гонади, затлъстяване, подагра, смущения в липидния статус /мастната обмяна/. До началото на настоящата година в града е имало две колежки със специалност като моята.

Но поради здравословни причини и на двете /едната оперирана с продължителен срок на възстановяване поне година, другата пенсионирана поради специфично заболяване/ понастоящем там няма кой да обслужва големия контингент болни. Особено критично е положението на хората в извънболничната помощ, където е необходимо да се правят непрекъснати контролни изследвания, да се пишат протоколи за инсулин, ехографии на щитовидната жлеза, заверки от местното поделение на здравната каса.

С оглед на това на 16.03.2011 год. чрез фронт офиса на общината аз се обърнах към председателя на Общинския съвет д-р Радко Тумбев /вх. № 61.00-112/16.03.2011 год./ да ми бъде предоставено помещение в сградата на бившата поликлиника, където да обслужвам болните по моята специалност. След като в продължение на месец и половина не получих отговор, на 04.05.2011 аз отправих втора молба, този път адресирана до кмета Красимир Герчев /вх. №94.00-939/04.05.2011/ и до председателя на Общинския съвет /вх. №61.00-112(2 )/, на които отговор до момента също нямам.

Но бях приятно изненадан, когато в интернет случайно попаднах на статия-интервю от 14.04.2011 год. с директора на МБАЛ - Разлог д-р Велев, в която той изразява загриженост за съдбата на огромния брой пациенти, останали на произвола на съдбата и принудени да пътуват по необходимост до поликлиниката в Благоевград /отстояща на 55 км/.

Става дума както за деца, така и за възрастни хора с придружаващи заболявания, за инвалидизирани болни, при които от стабилизирано състояние до ново обостряне е само "една крачка"... Според интервюто на д-р Велев "въпросът се нуждае от спешно решение... и среща съдействие и от страна на общинската власт, и на здравната каса... но проблемът е, че за момента няма специалист, който да бъде нает и да сключи договор с касата... ". Прочетете още веднъж подчертаното...

Интервюто на д-р Велев е от 14.04.2011, а моята първа писмена молба е подадена на 16.03.2011 год., като поне седмица преди това сме водили устен разговор с председателя на Общинския съвет д-р Радко Тумбев. Според интервюто на Велев въпросът срещал съдействие от общинската власт, с оглед на настоящето развитие на подадените от мен молби аз не съм на същото мнение, а предполагам, че с оглед на изнесените документи ще останете с подобно впечатление и вие. От страна на РЗОК - Благоевград наистина срещнах съдействие в лицето на

г-жа Калинка Радева, но без наличие на предоставено помещение и договор за наем тя спомена, че нищо не може да се направи. А предоставянето на такова помещение и договор съобразно Закона за местното самоуправление е в прерогативите на кмета и Общинския съвет. И след като съдържанието на моите молби не е достигнало до директора на болницата, въпросът ми е: Кой има интерес населението на четири общини да не бъде обслужвано своевременно.

В същото време кабинетът на д-р Бучкова стои заключен трети месец, други кабинети стоят празни сутрин, но титулярите наематели не си ги преотстъпват. На приземния етаж стоят заключени четири помещения, ползвани преди години като физиотерапия, заключени най-вероятно с надеждата да бъдат приватизирани един ден от някого, а хората са принудени да страдат.

С уважение: Д-р Коемджиев