Н. Ворук: От 7 г. отглеждам децата на убития ми син

От 2003 година гледам двете деца на убития ми син при битов скандал, бившата ми снаха се омъжи още на първата година след смъртта на сина ми, роди си две деца от новия съпруг, с когото нямат брак, и ми остави двете внучета от брака със сина ми да ги издържам с моята пенсия. Сираците на сина ми не получават никакви социални помощи, защото майката упорства да положи подпис, разказва пред “Струма” Накие Мехмед Ворук от село Господинци, община Гоце Делчев. Ето нейната изповед:

На прага на нервен срив съм от безизходицата, в която ме поставя абсурдното българско законодателство, благодарение на което две деца сираци от години са лишени от полагащото им се от държавата социално подпомагане, имат нужда от облекло, учебници, лекарства... С моята нищожна пенсия от 115 лева се издържаме цялото семейство, пенсиите на двете деца от 102 лева едва стигат за най-спешните им потребности. Когато поисках правата върху сираците на сина ми, които са вече на 14 и 10 години, официално да се прехвърлят на мен като баба, се сблъсках с абсурдната ситуация, при която от отдел “Защита на детето” в Гоце Делчев искат за това формалния подпис на майката, въпреки че за тях, откакто са се родили, се грижа аз, и въпреки факта, че от 2004 година бившата ми снаха има ново семейство и родени още две деца от настоящия й съпруг, с когото няма брак. Питам се каква е грижата на държавата за такива деца, след като закони, писани от хора и държавници, вместо да им помагат, възпрепятстват тяхното нормално отглеждане и подпомагане от социалните институции, от което те имат крещяща нужда.

Защо е нужен подписът на една майка, която де факто е зарязала децата си и те не живеят при нея, и е факт, че самата тя няма възможност и желание да се грижи за тях. В момента всички необходими документи за прехвърлянето на правата на грижите на внуците ми от мен са готови и се чака само нейното съгласие. Пред отдел “Закрила на детето” бившата ми снаха лъже, че си иска децата, но това е само на думи. Не мога да скрия, че тя получава пенсиите на децата и че наистина им ги дава, но децата пред служителите от “Закрила на детето” и отдел “Социално подпомагане” са категорични, че не желаят да живеят в дома на настоящия й съпруг, защото той перманентно е пиян. Страхувам се и аз, като гледам по телевизията какво се случва с такива деца, трябва ли да станем част от черната хроника, та да се вземат мерки и да се обърне внимание на съдбата на моите внуци, за да не се въртим в омагьосан кръг.

Майка им Айша Ворук не може да ги вземе при себе си, нито пък ми възлага официално отглеждането им и те непрекъснато губят правата си като граждани на тази държава. Няколко пъти съм говорила с нея, дори й предложих да взема да гледам голямото й дете Богомилчо от втория й мъж, но и това не прие. Често помагам с храна на новото й семейство, не я мразя, не искам да й взема децата от брака със сина ми, само искам да се грижа за тях, докато навършат пълнолетие. Тя е напълно неграмотна, не може да прочете дори как да дава лекарствата на малката Елис, която страда от тежка алергия и се изискват по-сериозни грижи и даване на лекарства под час. Лечението е скъпо, с моята и пенсията на детето не можем да се справим.

Искам само едно съдебно решение за настаняване на внуците ми официално в моето семейство, в което те и без това живеят от раждането си.

През 2003 година баща им бе убит при битов скандал. Когато той си отиде, голямото му дете Денис беше на осем години, а дъщеричката му на 3-4 годинки. Още на другата година снаха ми, която е от село Филипово, се омъжи в съседното село Баничан и ми остави двете деца. До момента те са при мен, имаме голяма къща, заради тях купихме със съпруга ми крава, за да имат винаги истинско мляко, мазето ни е пълно, така че децата от страна на храна не страдат и няма да страдат. Малката Елис поживя известно време при майка си, върнаха ми я с изкривена устичка, най-вероятно от преживян стрес. Детето разказваше, че било заключено в мазе от съпруга на майка й и много се е уплашило. Сега снаха ми взема Елис само когато дойде време да се получават пенсиите, а Денис ми е заявил категорично, че ако го дам на майка му, ще се хвърли в река Места, разказва бабата Накие.

Кметът на Господинци Ахмед Ходжов сподели: Многократно съм сезиран от г-жа Ворук за проблемите с децата на починалия й син. Те наистина живеят при нея и тя полага големи грижи за тях. Проблемът е, че майката с упорството си възпрепятства законодателството, тя не ги гледа, но и не предоставя правата на свекърва й да се грижи за тях и да получава социални помощи за обучението им. Едната ги иска, другата не ги дава, майката не иска да се занимава, а бабата няма необходимите права, и от това най-много страдат самите деца. Ходил съм в отдел “Закрила на детето” и съм се интересувал за процедурата. От там ми съобщиха, че без съгласието на майката нищо не може да се направи.